Убих котка май?

[Smrazqvashta]

Надявам се това да е достатъчен отговор.

Да не вярвате в нещо и да нямате ценности са две коренно различни състояния, според мен. Едното от които аз изключвам, като възможно.
Твърдо подкрепям идеята относно добро/зло, красиво/грозно и прочие, поради причината, че също съм на мнение, че са празно наложени от обществото в продължения на години. Това, че едно общество налага нещо, като грешно или правилно и автоматично го превръща в такова не означава, че то наистина е. Примери много, не мисля, че има нужда от тях дори.
Всеки един от нас може да го определи по различен начин, поради абстракцията от човешки ценности. Тук разбира се не визирам човечетата със слаба индивидуална личностна ценностна система, които сячешки засмукват това, което им се налага от обществото, превръщайки го в своя ценност.
Точно индивидуалната ценност на всеки от нас, независимо дали тя конкретизира правилното, неправилното или изключва и двете е водеща.
Не става на въпрос за това, което се привнася от обществото, закона и т.н. Ако реално при вас несъществува субективна ценност, то как тогава бихме определили антиподността в мненията ни? Не говорим ли точно за ценността на Едно съзнание и ценността на Друго съзнание? Ако това, което надълго и нашироко ни обяснявахте до сега за вас /за затвора, безстрашието, самоосъзнаването, семейството и т.н./ не е ценност, то какво е? Знание? Мнение? Характер? Не се ли изграждат те на база ценностната система?
Един ислямист смята, че ислямът ръководи личният му живот. Пешо Секирата мисли, че единствено той ръководи личният си живот. Но, ако трети не приема нито едното, като истинно, както вие не приемате красиво-грозно /примерно/ това значи, че няма ценности, така ли?
Самият факт, че не конкретизирате нещо с общоприетите дефиниции за мен е вид ценност, макар и антиподна на ценностите на повечето „стандартни“ човечета. Дори непризнаването на нещо е вид ценност. Ценността не се определя само с това да наречеш едно нещо, като правилно или не, грозно или не. Този разговор, примерно не е просто „сблъсък“ между две различни мнения, два различни човека, това е "сблъсък" между две различни ценностни системи.

[DoctorSatan666]

Да не вярвате в нещо и да нямате ценности са две коренно различни състояния, според мен. Едното от които аз изключвам, като възможно.

Не, всъщност не само че са коренно различни състояния, ами едното изобщо не е състояние. Но имат отношение - едното изисква другото. Ценностите изискват вяра. Ще използвам следната аналогия - Ако си художник и ако нямаш бои, да нямаш бои и да не си художник не са едно и също нали? Тоест това което искам да кажа е, че ти в момента на оценяване на каквото и да е, вече имаш допусната по дефолт представа за това какво е ценно и тази ценност може да бъде временна и постоянна , но винаги е съобразена с някакъв контекст било то изцяло практически, изцяло субективен или от всичко между тях. Винаги има контекст и той е само един - иначе няма как да направиш оценка на каквото и да е. И това е момента на вярата. Практическия контекст придава една илюзорност на цялата картина с оценяването, понеже ние все пак сме живи същества - за животните също може да се каже че имат оценъчни способности, и то изцяло практически, но е абсурно да се твърди че животните имат вяра, или че предполагат че нещо е ценно, преди да го оценят. Те нямат ценности, понеже нямат език и понятия, а привидната им оценъчна способност е изцяло на база сетивна стимулация. Това е просто естествен прицип на еволюцията, просто унаследяване на генетична информация, която пряко или косвено спомага за адаптацията.Та оттам се пренася и в хората, но с появата на мислещата част, нещата някакси доста се объркват особенно ако подходим с постановките на субект-обектното отношение. Понеже практическия и субективния контекст дефакто се съдържат само в субекта,понеже само субекта има способноста да осъзнае какъвто и да е контекст, така се получава една странна мешаница в която не можем да разберем дали, как и докъде субективния надхвърля практическия при формирането на една кохерентна ценностна система. И какво прави масовия човек в случая - вярва. Изцяло мислещия човек ще подходи с релативизъм във всеки случай, което му позволява да прескача от контекст в контекст, без да използва непременно един, в който вярва че оценъчния му критерий е валиден. Та,във връзка с аналогията - аз не съм художник, които рисува картина и себе си в нея и казва че тя е адекватно отражение на нещо реално, аз просто си боядисвам верандата . Но не можеш да кажеш че използването на бои ме прави художник, по същия начин както не можеш да кажеш че използването на оценки в чисто практически контекст ме прави оценяващ във всеки контекст, а оттам и вярващ. Понеже ако в практическия контекст има обективна естествена необходимост, то субективния изисква серия от допускания а оттам и вяра за да оценяваш.
Ще адресирам други части на поста ти по-късно.