- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
Исках да напиша дълъг пост, но в момента не си спомням вече с какво толкова щях да го напълня. Чувствам си разни неща, промени, размисли и т.н.
Трябва да спра да реагирам с насмешка на даден възрастов диапазон. Да, мисля че това беше същественото, но исках и още да се обяснявам. Нищо, другия път
Дриймъра мали кви снимки има йех
Не съм бясна или нещо, напротив - нищо ми няма. Просто съм малко разочарована, това е. Като се натъпча и си хапна плодове, ще съм окей.
Много съм радостна днес. Уникално е чувството да зарадваш някого и е супер зареждащо да си причината за усмивките на лицата на хората! Не ми харесва само, че такива неща се правят само по празниците, сякаш не може през цялата година да радваме хората и да правим добро...
на градус съм 39.8![]()
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
според това, което пейстна папугайски НЯМА НУЖДА ДА ОЧАКВАМ ДАНС НА ВРАТАТА МИ :Д
малките победи!
И КОНЪР Е ШАМПИОН, АЙДЕЕЕЕ
няма да ги очакваш щото няма как да се докаже че това е 15 или 35 годишно
Чувствам се като в балон от еуфория,май съм прекалил с кафето
Беше ми готино, сега не чак толкова. Свършиха почивните дни. От друга страна тази седмица ми е само 3 дни и отивам на слънчева почивка за 2 седмици. Малко ми е криво, и щеше да е хубаво да имам една приятелка в момента че ме навяха мисли че животът ми напредва а нямам никой до себе си. Сигурен съм че тва желание ще изчезни като видя мексиканките по плажа. Баси, хем боли хем сърби...
Ако успея да доживея 16:00ч, ще е цяло чудо, не знам вече колко часа станаха, престанах да ги броя по някое време.
След по- малко от две седмици ще се порадвам на късче уют и топлина,а преди половин час тъкмо реших, че нещо съм сгафила от недоспиване, а те ме хвърлиха в ужасна дилема. Никога май досега не съм се чудила толкова какво да реша. И я няма радостта, която винаги съм мислела, че ще изпитвам в подобен случай. Точно сега ми трябва човек, който ме познава и може да ме посъветва какво да правя.
Не.
Последно редактирано от therichbitch : 12-14-2015 на 13:41
Да, и аз нямам търпение да стане 16. Мразя детското отделение, колкото и децата да ме харесват и да си говорят с мен.
Не се чувствам на място там просто. Скучно ми е и не ме радва.
Обичам да си говоря с Й. за житейски проблематики. Толкова непукистично гледа на нещата, а има и някъв опит, който е готова да споделя. И ме успокои, че не съм/не се превръщам в алкохолик :д
Добре, бе, мама му стара, личи си, а тя се опитва да скрие.Режа си главата, ако не съм права за пореден път.
Лошото е, че цялата ситуация ме дразни, а не трябва - има къде-къде по-важни неща в момента, на които трябва да обърна внимание.
When I let go by a day without talking to you, that day's just no good... (
Хееееееей, отново съм тук! ^__^ Спомних си за този форум. Как я карате? Аз лично съм мноооого щастлива тази седмица.
Никога нищо не трябва да очакваш, да се надяваш, и ще си Ок.
Being fucking nihilist.
Онзи ден преподавателят обясняваше, че в надеждата нямало нищо хубаво, тя само подвеждала, и била последното зверче, останало в кутията на Пандора.
Така че никаква надежда вече. Бесим я и да се свършва.
Това, което ми носи удовлетвореност в живота, е помагането, ангажиментът към хората. Но към истински безпомощните и уязвимите. Само те го заслужават.
Знам, че говоря малко абстрактно, но не ми се споделя в дълбочина.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
преебах си врата + адското разочарование = отвратителен ден
но пък постановката ставаше, so that's something