Колега, на 23 съм. Живота така и не ми предостави тая възможност. Явно не съм го заслужил
А ти? Да не би щото си грозен?
LoveInfect - радвам се че ти харесва изкривения ми свят

Днес ми звънна Венецa докато бях в залата и каза че идва да ме види. Това е единственя човек, който ме е впечатлявал с чертите които реди. Още с идването ми се зарадва като малко дете с думите: "пълководецо, притесних се за тебе. Телефона ти беше изключен много време и си помислих най-лошото... ДА НЕ БИ ДА СИ СЕ ОЖЕНИЛ?" И аз се размазах от смях хАхХАхАх. Говорихме, освежихме се и се изкривихме като животни. Казах му да поздрави дъщеря му и го изпратих. Продължих си тренировката за рамо, ама тая зверска болка в лявото много ми пили по нервите. Със 60 кила се мъчех за рамо представи си. Както и да е, тренирах с леки кила и не си давах много зор. Приключих рамото и за финал реших да направя 5 серии за трапец. Започнах първа серия на 100 кила със свободна щанга. За 2рата сложих 120, ама някъде на 10-тото повторение скъсах фитила и я изпуснах. Представи си само звука на 120 килограмова щанга как пада от 1 метър. Събрах всички погледи и питаха добре ли съм. Гребеца седи, гледа и вика "брат, тва ако ти беше паднало на краката щеше да си като пират с 1 крак" и аз пак избухнах в смях и му викам "и папагал щях да си купя даже". Божо дойде и ми даде неговите фитили за да си довърша упражнението. Последите 3 ги направих на 130 и 140. Приключих тренировката и отидох да си взема телефоните. Взех си празната кутиика от Шарк-а, празната опаковка от бонбончето и скъсания фитил. Отидох до кошчето, изхвърлих ги и погледнах фитилите... връхлетя ме спомена за човека, който ми ги подари... беше ми най-добрия приятел...
Както и да е - живота продължава ИХ БИИИН ЗУУУУПА, ДУ БИСТ ЗУУУУПА, ВЕР СИНД ЗУУУУПА - АЛЕС ЗУПА ГУТ