- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любов или Омраза
Здравейте, пиша ви историята си, тъй като няма с кой, да споделя и адски много ми тежи.
Имам връзка с едно момиче от 4-години. Преживяли сме много неща и двамата, както е имало и дистанция между нас, смятах, че всичко е наред, но след като бях сгафил и тя направи аборт, нещата коренно се промениха.
От Февруари насам животът ми тотално се преобърна, виждаме се рядко, и двамата работим, както и тя прави секс едва
ли не само за да ми достави удоволствие на мен. Мислех си, че ще се оправят нещата, че ще се преодолее тази трагедия, но вероятно не, тя каза че не може да ме обикне, че не се чувства щастлива с мен, а аз противоположно на нея, и казвам, че немога без нея.
Също ми каза, че от Нова година насам явно ще ме зареже, а аз съм толкова болен по нея, че вече си планирам самоубийството. Не знам какво да правя, не мога без нея, давайте съвети.
Благодаря предварително
Самоубий се. Постави се на нейно място и се опитай да си представиш какво е изживяла с този аборт? Травматизирала се е и няма какво да направиш. Не всички го приемат аборта като нещо естествено ...
Това ,което не ни убива , ни ебава майката .
Дори и така да е хората винаги могат да оправят нещата, докато са все още живи....
когато обичаш някого искаш той да е щастлив. тя самата ти е казала, че не се чувства щастлива.
просто я пусни...ще се направя, че не съм прочела варианта със самоубийството
Ще преодолееш раздялата. Хората са казали, че времето лекува всичко, и смятам, че са прави.
За нея абортът е бил голям шок и всички тези лоши преживявания ги свързва с теб.
Недей да се отчайваш, защото не се знае кой може да срещнеш на следващия ден.
Истината е, че живеех живота си единствено заради нея, нямам никой друг, семейството ми е разведено, животът е несправедлив...
Не си утежнявай живота с това разбиране. Да не мислиш, че и на нея й е лесно? Все пак 4 години са дълго време, но щом е почувствала, че вече няма същите чувства, трябва да уважиш мнението й и да се разделите. Ще бъде по-зле и за теб, и за нея да се преструвате един пред друг, че всичко е по старому. Всеки си поема по пътя и продължава напред.
Простил ли си си на себе си спрямо случилото се. Остави я на свобода, след време ако се върне си е заслужавало. Няма нещо като сродна душа, само хора, които си обикнал, и другите които те чакат.
Няма ми я съпричастността, защото съм почти сигурен какво е станало... Натиснал е момичето да го правят без презерватив, защото "може да се контролира", а после я е накарал да убие детето си, щото го е хванало шубето. Или даже да не я е накарал, не й е показал, че може да се разчита на него достатъчно, за да го отгледат. Нормално момичето да не иска вече да е с него.
Тва със самоубийството е кретения...
В интерес на истината, за правенето на секс опитахме без и в последствие го правихме с съгласието и на двамата.А относно аборта
след, като тя разбра, че е бременна каза ясно и точно : "Не искам да си съсипвам живота! Как ще отреагира баща ми за това? на 22 съм и искам да си поживея, а и също така как ще ме гледа шефа докато съм на работа !? с корем....".
Нямах никакъв вариант да я разубедя, също така, аборта беше с близнаци
Последно редактирано от DarkManX : 12-29-2015 на 12:28
Е, то ясно, че със съгласието и на двамата, ама с твоето уверение, че ще я пазиш. За другото по принцип е права, ама ти си бил човекът, който да й покаже, че има алтернатива, а после нека си реши какво иска. Ти най-вероятно си се стреснал и си бил с 2 ръце ЗА решението й. Показал ли си й, че може да го задържи и ти да си до нея, за да не е чак такова "съсипване на живота" и да се оправите някак? Предупреди ли я, че ще се чувства зле, ако избере да го махне? Каза ли й, че си с нея, каквото и да избере или щом е споменала аборт, веднага си й казал, че това е правилното.
Това със самоубийството е една от най-големите глупости,които можеш да си помислиш.
Няма незабравими и незаменими хора....
JUDGE ME
& i'll prove you wrong.
Вчера говорих с баща й сутринта, казвайки му за това,че тя е била бременна и че е направиал аборт, като с неговото обещание да си остане между нас. След което отидох в тях, за да празнуваме заедно Нова Година.
На следващият ден тя ме изпрати до вратата, казахме си чао и се прибрах.
След което баща й и е казал за това, което говорих с него, макар че ми обеща да не казва и вече не знам..
Опитах се да я разубедя, но тя каза че причината да ме остави е, че не ме обича...... 4 години връзка
Плаках пред нея дори, тя не се трогна... Майка и каза, че може след време съдбата пак да ни събере но аз не вярвам
след случилите се неща между нас.
Та казваш, как щял шефа я гледа с голям корем. Ми ето откъде ти е дошло.
Пич, живей с мисълта, че един ден всичко се оправя.. Не мисли за самоубийство, това са глупости.