
Първоначално написано от
tochko
Радвам се, че някой ъпна темата.
Мен от много отдавна ме мотивира следната случка от моета зала:
Начинаещата група осем - десет годишни привършва загрявката с 10 хвърляния. Аз правех щанги и само гледах. Тогава вниманието ми превлече Ради-още на първото хвърляне се беше ударил и плачеше. Всички на татамито спряха и го зяпнаха. Явно наистина го болеше много, та настъпи суматоха сред малките. Това го видя треньора, а вместо да помогне се развика и шляпна момчето:
-Какво сте тръгнали да ми ревете бе?!-към всички-Никога не трябва да се предавате! Това не го ли разбрахте вече?-изригна той. В такива моменти побесняваше и то със право.
И всичко си продължи по старо му-малките кой добре, кой не продължи да се хвърля с рев или без.
От всички, май само на мен ми се набиха тези клиширани думи в главата, но и разбрах колко са верни и нужни на мен. За малките, това си беше поредното недоразбрано конско.