- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
В унито е по-добе. Но първите две години пак се учат простотии от 1001 нощ. В гимназията обаче е пълнен провал, а се преподава като за грами.
чувствам се развълнувана, ала уви, по негативен начин :/
да си идеалист никога не е било и никога няма да бъде добре.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Ех, тази фонетика как е скучничка...
Но особено по гръцки виждам колко е нужна :/
И, ако си науча материала като хората, ще ми се изяснят адски много неща и ще ми е доооста по-лесно оттук-нататък. Това ми е и мотивацията всъщност да се занимавам въобще. А в 9-10. клас щеше да ми е супер интересно, жалко, че вече други неща ме вълнуват.
Хайде честит ми адвокат! :3 Много се радвам за него, заслужава я тази работа, а самият факт, че му се обадиха половин час след интервюто, е показателен. Пу-пу да не му е уроки. :3
Аз съм...изморена. Спи ми се. Днес ще се ляга рано. ;д
Съсипаха ме от работа/неща днес.
Пелтечех в един момент.
Писна ми от отговорности.
Купих вино.
Пия вино.
Вече съм ок.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Ех, колко неща са ми на главата, аз за какво си мисля, какво правя... Просто ще направя това, което бих посъветвал всеки друг - ще си свърша работата. После ще имам мноооого време за размишления и вкусна храна.
А не, тия двамата си ги обичам много. Но мога да му хвърля една гора бой на него, и без тва отдавна ме мрънка да си взимам боксови ракавици за спаринг, може утре да се спра да си взема.
Днес ми е някак си безразлично. Цял ден на работа седя в една конферентна стая с още 50 човека, правят ни обучение. Като цяло беше интересно и информативно, а и имаше безплатен обяд! Утре ще трябва да наваксвам с задачките обаче, хич даже не ми се мисли.
Получих си и новия телефон! 64ГБ си е съвсем друго, няма да трябва постоянно да трия видеота вече. Сега само трябва да си взема от тия стъклените протектори. Iphone forever!
Чувствам се психически и физически изморена. Чакам края на месеца, за да се скрия от всичко и всички за известно време. Имам гадже канибал и кожата около устата ми се бели като фигурите в "Къщата на восъка". Това ми напомня да си го сваля пак тоя филм, много ме кефи. Иначе съм раздвоена, в новата ми връзка има много страст, но всичко стана супер бързо и сякаш нямам чувства. В предишната физическата близост беше далеч по-малко, но чувствах тотална подкрепа и сякаш човекът беше част от семейството ми, имаше комфорт, щастие. Направо си мисля дали да не забравя изцепката и да се съберем отново. Вече причината за края ми се вижда толкова нищожна...
Прав беше - средата на седмицата винаги се караме за нещо нищожно. Писна ми, няистина.
А нашта тъпа ковра ми писала! Сигурно кафе иска да пием и да се видим, а?! Писна ми да съм ѝ на повикване, да ходи да го духа, днес имам други планове. Ковра тъпа. Овца. Путка.
Искам един шибан пистолет, с който да стрелям в шибаноте тикви на кретените толкова много пъти, че да почнат да хвърчат мозъци.
И за десети път - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО МРАЗЯ РУСКИЯ ЕЗИК, особено много в музика. И те са педерасти, да го духат.
За да кажа нещо, то явно някой си го е заслужил. Можеш спокойно да си гледаш изпита и да не се занимаваш с мен.
Ние с тори коврата сме си приятелчета.. ;д
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
fakaite se we
Сутринта ми се наложи да изляза малко по-късно от обичайното и си мисля, че автобусът ми е в еди колко часа, оправих са, нали, останаха ми десетина минутки и се хвърлих обратно в леглото, за да си цъкам в тела. И кат проверих в колко точно е... и тичах до спирката за две мин като ппц пеша като ходя е 7-8. Оттогава като си поема по-дълбоко дъх едни хрипове и не бих казала болезнено, но неприятно усещане. Аз дето преди цигарите тичах с километри без усилия, ся съм като бабичка. Тъпото е, че ми е трудно да ги откажа. Оф.
Искам някъде, където няма хора, може би само мама. Искам спокойствие, тишина, да не бързам, да не се притеснявам за изпити.
Нещо сдухах :/
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Бях забравила колко е хубаво да се разхождаш из нощна софия ^_^
докато си седях в автобуса се сетих..много тъпо
а как си лежахме и аз и четях
не бях я виждал сутрин, беше прекрасна
заради въздуха нали
аз като излизах на прозореца уж на чист въздух се задушавах
в разсадника бях
въобще не знам как се живее в такава мръсотия в софия....как се диша, бяга, тренира и етц. цял живот
въздуха е пълен с фини прахови частици, все едно съм рязал МДФ на циркуляр с диск 64 зъба