ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34

[Seattle]

Най-тъжно ми е, когато човек близък до мен се е затворил в себе си и не иска да говори с мен. Близки сме, даже повече от това, той е най-ужасния, най-големия, най-добрия ми приятел и най-прекрасното нещо, което ми се случи напоследък.. Но нещо се променя, дали е заради мен.. или заради нещо друго - не знам. А искам.. искам да съм до него, да му помогна да премине през този период, но реших да го оставя, да не досаждам.. не сме се виждали от известно време. Страшно свикнах да съм с него постоянно, липсва ми.. А последния път - 1 час мълчание, никога не се е случвало.

Питай и подпотвай докато не разбереш кво става. Ако "досаждаш" той ще си каже. По скоро му се говори но не знае как да подхване разговор. На никой не му е приятно да подтиска мисли и чувства!


Днес ми беше много умряло щот неможах да се наспя снощи. Дано тая вечер да наваксам!
Нарочно не отидох на вечеря с приятели щото последно време се държат много странно от както почнаха да "излизат" заедно. Оня ден брата беше хванал женската на късо, тя дори не била забелязала че нещо не е наред. Боже как може да има такива хора дето са толкова "сляпи". ОФца заблудена и манипулативна! Всъщност и 2-мата са заблудени овце, пасват си. Фък, имам чувството че тази битка ще я загубя!

[Lilanda]

Фък, имам чувството че тази битка ще я загубя!

Това изречение търсех. Ако до една седмица не съм изперкала, пък на. Снощи се ядосвах повече на себе си отколкото на него. И колкото и да ме е яд като прави такива глупости, го разбирам. Изморен е, на едната работа не го жалят много, на другата пък тепърва трябва да се доказва и със сигурност не му е никак леко, макар че и веднъж не се е оплакал, че е изморен, че има нужда от почивка или нещо подобно. И е много мило като чуя с каква гордост казва "утре съм в кантората". Сбъдна му се част от мечтата, много съм щастлива за него. И в същото време се дразня като каже "ще ти звънна сутринта да те събудя, тъкмо да се чуем" и не го направи. Или като след цял ден без да ме потърси, звънне и каже "аз отивам до магазина и ти звъня да те използвам да ми правиш компания", макар че знам, че е шеговито и всъщност звъни, за да ме чуе. Или като започна да му говоря за някое момиче, независимо дали приятелка, позната или някоя, която съм видяла на улицата преди малко, и веднага попита "ама хубава ли е". Да, знам, че отново е шега, но когато бъде повторено 24024093млн. пъти, се натрапва. И с ето това се борих снощи до поне 3 часа. Може да са дреболии, може би просто на мен ми е труден момент, надявам се да е така. Дано да не изгубя битката със себе си.