Носталгия

[nIkEnCeTy_bE]

Не знам защо реших да пусна тази тема - може би носталгия. /Може и да има такава пускана тема, но няма значение/ Пускам я в този раздел, защото не намерих друг подходящ, а и това си е някаква вид любов/обич/привързаност към детството. Пускам тази тема, за да си припомним и споделим нашето детство. И по конкретно за тези, които са прекарвали голяма част на село. Аз съм на мнение, че човек няма такова истинско детство, ако не го е прекарал на село. За мен това е най - истинското нещо! Чувството да дишаш самия въздух, който е на село... просто е... мило. Обожавам голямата градина, кокошките, които се разхождат свободно в градината на припека при 35 градуса, а ти просто ядеш праскови под дървото. Сутрин да имаш прясно мляко и самия вкус, който никога няма да е същия. Да играеш на криеница със съседските деца и да чуеш как баба ти ти вика да се прибираш в 23ч. Просто сигурно, ако тръгна да изброявам, мога да се разплача хаха Благодарна съм и съм щастлива, че съм имала истинско детство.

[Грозния]

Мдам... хубави времена бяха !

[tori]

Почти всеки си спомня за детството си с усмивка и носталгия, нищо че не е живял на село. Все ми се ще да не се връщам натам, но все някой някъде ме праща в хубавите дни. Когато най-ужасното нещо, което трябва да направиш, е да научиш думичките за Онзи рецитал в детската градина и да се изправиш пред родителите на всички деца. Те реват от умиление, усмихват се и си шушукат колко си сладък, а ти си чисто и просто срамежливо дърво. :дд Или да си изядеш всичката храна, за да получиш десерт или Онази играчка, която вече са ти купили, но е наложително да заслужиш, за да научиш, че нищо не иде даром. Родителски уроци, кво да играя.
Сега като се обърна назад, хем нищо не се е променило, хем всичко е тотално различно. Най-вече аз съм различна. Пораснала.

[inewton]

Аз не си спомням детството като хубаво. От 6-годишен ме караха да свиря на пиано. От 7-годишен дядо ми ме мъчи с немски. После и двете взеха да ми харесват, но после, след години.

[baby_baby]

Хубаво си беше

[daviebamaikatafilmari]

Това ли са хубави времена бе пхахахахаа, абе аз като бях малък в хеликоптер се возих ти тука за някви кокошки ми говориш бе смешкааааааааааааа

[anonymous990763]

Всеки от роднините ми се опитваше да ме "програмира" по различен начин и в крайна сметка взех по нещо и от всички, къде хубаво, къде лошо. И мен ме караха да свиря на пияно когато бях на 6, след половин година разбраха, че няма да стане без аз да го искам и като постоянно ми стоят на главата и се отказаха да опитват, продадоха пианото. След 3-4 години изведнъж се появи желанието да свиря..
Като цяло детството ми е изпълнено с доста поучителни моменти.

[Ясен Ясенов]

И аз имах прекрасно детство. Когато бях в детската градина, ме пребиваха системно. След това в училището се събираха по няколко отрепки и ме пребиваха зверски. След това към 9 - 10 клас всички имаха сливи до себе си, а аз пак асоциален тип. Сега съм на 20 и пак съм пълна развалина. Толкова ми е забавно, че чак ми идва да скоча от някъде. Забавлявайте се, хахаха.

[Грозния]

И аз имах прекрасно детство. Когато бях в детската градина, ме пребиваха системно. След това в училището се събираха по няколко отрепки и ме пребиваха зверски. След това към 9 - 10 клас всички имаха сливи до себе си, а аз пак асоциален тип. Сега съм на 20 и пак съм пълна развалина. Толкова ми е забавно, че чак ми идва да скоча от някъде. Забавлявайте се, хахаха.

Не само ти си преживял такива неща, но сигурно е имало и хубави моменти !

[nIkEnCeTy_bE]

Защо постоянно има тролове, бееее?! И моята тема така оспамихте... ного сте лоши. Дайте малко по-сериозно... това тийн ли е или фейсбук?!

[Maleficus]

Защо постоянно има тролове, бееее?! И моята тема така оспамихте... ного сте лоши. Дайте малко по-сериозно... това тийн ли е или фейсбук?!

Моля всички постове след този да се съобразяват с тесните, лишени от нюанси предпочитания на дамата ! Благодарим Ви за усилията !

[nIkEnCeTy_bE]

Моля всички постове след този да се съобразяват с тесните, лишени от нюанси предпочитания на дамата ! Благодарим Ви за усилията !

Не разбирате все още от ирония в този форум.

[DarkTemplar]

За добро или лошо нямам село и съответно нямам много преживявания à la campagne. Израснал съм в средностатистически градски квартал, но имах щастливо детство. Преживял съм повечето от емоциите, които споменаваш - дългите ваканции, късните прибирания, разнообразните игри със съседските деца (играехме заедно, биехме се, враждувахме, после се сдобрявахме и пак бяхме приятели). Беше динамично, имахме енергия, всеки ден научавахме/преживявахме по нещо ново и интересно. Комуникацията, социалните контакти бяха по-директни и по-истински. Отношенията бяха доста по-прости и ясни.

Хората вече сме прекалено урбанизирани и заробени от технологиите. Нормално е да ни липсват природата, чистия въздух и натуралните продукти/специалитети. Затова и все повече хора предпочитат селския туризъм - тишината, спокойствието и уюта на времето, прекарано сред природата и извън мравуняците, в които сме свикнали да живеем.

Отвносно детството, не знам дали е носталгия, за мен по-скоро е хубав спомен.

[nIkEnCeTy_bE]

За добро или лошо нямам село и съответно нямам много преживявания à la campagne. Израснал съм в средностатистически градски квартал, но имах щастливо детство. Преживял съм повечето от емоциите, които споменаваш - дългите ваканции, късните прибирания, разнообразните игри със съседските деца (играехме заедно, биехме се, враждувахме, после се сдобрявахме и пак бяхме приятели). Беше динамично, имахме енергия, всеки ден научавахме/преживявахме по нещо ново и интересно. Комуникацията, социалните контакти бяха по-директни и по-истински. Отношенията бяха доста по-прости и ясни.

Хората вече сме прекалено урбанизирани и заробени от технологиите. Нормално е да ни липсват природата, чистия въздух и натуралните продукти/специалитети. Затова и все повече хора предпочитат селския туризъм - тишината, спокойствието и уюта на времето, прекарано сред природата и извън мравуняците, в които сме свикнали да живеем.

Отвносно детството, не знам дали е носталгия, за мен по-скоро е хубав спомен.

Със сигурност и аз си спомням с усмивка, макар че детството ми беше и съпроводено от загубата на родител, но въпреки това си спомням с много умиление това детство. И сега всеки свободен ден отивам към селото, точно към тишината и природата.

[DarkTemplar]

Ами приятно изкарване.