Иронията е именно в това - че изобщо не е в мой стил да се получават нещата така. Сигурно ми се е случвало само още 2 пъти така да се целувам с някой, без да имаме отношения (но и двата пъти предварително знаех, че няма да стане нищо, бяхме си говорили, че е само така). А това е доста малко на фона на повечето ми познати, особено пък на тези от компанията. Правили са доста по-щури неща от мен, включително, мисля, и той. Просто толкова много го харесах (и общата ни позната ми беше разказвала прекрасни неща за него, бях сигурно на половина хлътнала само от чутото), че реших тогава да се отдам на момента.

Май ми е най-гадно, че дори да не ме харесва, не можахме да запазим някакви нормални отношения. Както споменах, дори с бивши, където е имало по-големи драми, се поздравяваме и т.н.