Добър ден!Пиша защото трябва да взема важно решение и се нуждая от помощ.Обичам момче!Много го обичам!На 19 години съм и не мога да повярвам колко го обичам!Познаваме се отдавна ,той е от друг град,а сега е и още по-далеч,тъй като учи!Нямам проблем със разстоянието,а дори и аз заминавам след няколко месеца за Англия да уча.В началото не му обръщах много внимание ,но лятото нещата станаха сериозни.От тогава се виждаме често,аз ходя при него и той при мен идва ,когато може.Януари дойде за първи път и от тогава сме заедно.И той ме обича или поне обичаше,защото правеше много неща за мен.Правила съм много грешки ,но той-също и много пъти сме се разделяли и събирали,но сега сякаш е различно.Последния път ,когато бях с него 2 пъти ме покани да изляза с него и приятелите му ,но аз отказах,за което той ме накара да съжалявам,макар че още не мисля че съм виновна.1 седмица бях там и половината време бяхме скарани.Последната вечер го напсувах и после му тръшнах вратата-нещо за което отново не съжалявам,обаче накрая пак аз се извинявах.Простихме си и всичко беше окей!Минаха няколко седмици и усетих че за цяла седмица си бяхме писали и говорили,толкова колкото за ден го правихме преди!Казах му че съм пас ,защото не знае как да задържи гаджето си.Оправда ми се че е имал изпити и затова,но също така ми натякваше за миналите ми грешки и каза,че ако го обичам ще направя компромис.Забравих за случилото се.Минаха няколко дена и направи същото.Излезе ,дори не ми каза,не ми писа а аз супер много се притеснявах обаче на сутринта бях адски ядосана.Той ми каза че съм инат,отново ми натякваше за всички грешки ,които аз съм направила,каза ми че просто е релаксирал след многото учене ,като е бил просто на рожден ден и че не искал да става асоциален.Звънна ми и ми каза че никой не му е казвал къде да ходи и сега също няма никой да го прави,а аз дори не съм го спирала.Казах му ,че от сега нататък ще го накарам той да се бори за тази връзка,а не само аз, а той ми каза да си намеря по добър от него.Само че такъв няма и той го знае.Въпреки всичко за мен той е единствения и е супер готин,дори и след многото му грешки,защото и аз много съм грешила и съм се напивала и съм говорила и какво ли още не.Затворих му телефона преди малко и не знам какво да правя.Знам че той много говори неща ,които не мисли,но не винаги съжалява за тях.Не мога да го оставя просто така,защото това ще провали и бала ми и изпитите.Ако чакам не знам дали нещо ще се случи,а ако го потърся отново ще излезе че само аз се боря за връзката,а го обичам много.Искам съвет какво да направя,но единственото което не искам е да свърши всичко по този глупав начин.Бих направила много неща за него ако не всичко, той също за мен,но си мисля че скоро нищо няма да ми каже,ама аз не мога да чакам???