
Първоначално написано от
stupid_love
Здравейте.
Брат ми, който е по-малък от мен с три години, си има приятелка, на неговите години.
Заедно са от година и нещо и от първия миг в който я зърнах осъзнах че трябва да е моя. Тя е красива, мила, добра, работлива.. просто е невероятна. Започнахме да излизаме заедно аз, тя, брат ми, и най-добрата й приятелка.
След няколко месеца тръгнах с най-добрата й приятелка, уж да не мисля толкова за нея, но уви...
Това момиче ми беше, и все още е, влязло под кожата!
Никога не съм се опитвал да ги разделям, защото виждах че тя е щастлива с него. През юни миналата година тя забременя от брат ми. Все още бях с най-добрата й приятелка, но мислех за нея. Опитвах се да я забравя и тъкмо, когато си мислех, че съм я забравил СПАХ С НЕЯ. Не знам как стана, помня че беше ноември, а тя имаше коремче. Тогава тя каза че не иска никой да разбира за това, което се случи и аз обещах да не казвам на никой.
През февруари тази година тя роди момиченце. Много обичам племенницата си, но ми се искаше това да бъде нашето дете.
В началото на месец май просто не издържах и казах на брат ми че спах с гаджето му, докато тя беше бременна с неговото дете. Той побесня. Разделиха се.. опитвах се да се свържа с нея, да и помогна в този тежък за нея момент, но всеки път когато ходех до техния апартамент тя ме гонеше, викаше ми, плачеше, казваше че съм развалил семейството й, че ме мрази....
Брат ми се върна при нея след седмица. И каза че не иска да се навъртам около нея и детето им.
Не съм я виждал оттогава. Нито нея, нито никой. Затворих се вкъщи, не съм излизал от месец.
Помогнете ми. Искам я! Трябва ми! Тя трябва да е с мен, да е щастлива с мен, да имаме НАШЕ дете! Искам я! Какво да правя?