Точно, никакво изслушване. Да се изнеса от нас? Боже, ще настане Трета световна. Постоянно заплашват, че ще съсипят гаджето ми и семейството му. Мислят си, че ми вредят. Казват, че те са на много по-ниско ниво от нашето "семейство", можели само да ме провалят и да ме бутнат надолу, работата им била мизерна. За майка ми всичко, което не е на нейното ниво на работа е мизерно. А истината е, че семейството му има по-големи възможности и от нея. Аз съм на мнение, че няма по-голям човек от другия. Богатия дори е по-малък от бедния, защото бедния знае какво е живот в истинския смисъл. Когато им казах това, майка ми ми каза че ТЕЗИ са ми промили мозъка. Един вид всичко, което кажа са чужди думи, не мои. Мислят, че трябват да ми се каже нещо, за да го осъзная. Отказват да разберат, че имам достатъчно мозък, за да преценям ситуациите сама и да говоря каквото мисля. Майка ми ми беше казала, че иска друго дете, защото аз само съм й тровила живота. Като цяло, не съм дъщерята, която тя иска и това я подлудява. Казва ми, че я мразя и не я уважавам. Не я мразя и я уважавам, но как очаква да се държа добре след като аз нямам спокоен ден от нея и не съм чула нищо хубаво от устата й?