- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Отчаян и самотен
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Ако избира между бедност и пари, кой би избрал бедност?
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Би направил нужното, не ме лъжи. Представи си, че една книга няма да можеш да си купиш. А наивната ти любов към отсрещния само те спира. Макар че не знам как може да се влюби човек в такава противоположност.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Аз не зимам по 300 лв за лечение на животно. И какво? Като няма пари умира, кучето? Нали?
така е. средство са. но малко ги използват за правилни цели.
Започни да пушиш трева и се събирай с такива компании. Като носиш твоя, никой няма да те върне. Нищо не сближава по-добре от това ;д.
Корабе, да си беден не означава да живееш в мизерия. Баба ми е отраснала в доста бедно семейство, но винаги казва: ''Идваше време - пра дядо ти ядеше само хляб със сол и чушки, защото нямаше какво друго да яде, но никога не се радхождаше мръсен и прашен, така че чадо...мизерията не идва от беднотията, а от характера на самия човек, от културата...''
Момче. Баба ти сигурно е имала предвид, че дядо ти не се срамувал и е бил с изправена глава, а не че не е ходил с прашни дрехи. Попитай я за това.
Мизерията идва от избора на самия човек и от неговите способности, от неговото желание и качества. Това е според мен.
Не казвам, че с малко средства не може да се живее щастливо, зависи от философията над живота. Казвам, че без материално и физическото ти състояние не може, а точно тази мизерия, дори в библията е описана, че не е добър пророк.
Ходил съм в тоалетната на богат човек и вътре е било повече от мизерно. Прасетата си държат по-чисто.
Бил съм и в тоалетната на човек от средната класа. Лъснато, мирише хубаво, нямаш притеснения да седнеш на гърнето и да си свършиш работата.
Като цяло вижте тоалетната на човек и ще разберете големината на простащината в душата му.
Последно редактирано от haritov : 07-22-2016 на 12:49
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.