
Първоначално написано от
tori
Всъщност, ако родителите ѝ не го харесат, винаги могат да го съдят за педофилия, докто щерката е непълнолетна. Реално, ако тя се заяде и реши, че "е изнасилена", щото оня я е издразнил, въпросния може да лежи. (тук отварям една скоба и вмятам, че родителите имат и власт над детето си. Разбирай даже и, че малко хора под 18 се издържат сами.) Реално до 18 тя се води дете. И като такова, родителите имат юридическото право да правят каквото сметнат за добре за нея. В болница хора до 18 биват подписвани от родителите си, състоянието се съгласува с родителите/настойниците. Един най-прост бележник в училище даже се подписва от родител.
Авторката Е дете за прокурорите и твай. Това е правовият аспект на връзката. Оттам насетне следва моралния чак. За мен специално едни 9 години са ми половината живот, почти. (тва като майка ми, която казва "ама тя само с 10 години е по-голяма от теб..." Да, бе, но тва ми е точно половината живот.) Знаеш ли за половин живот колко опит се натрупва? Хората са на различни етапи, няма как да има кавото и да е. А ако оня е на нейния акъл и интереси, значи нещо здраво куца. Когато бая по-голям човек е с дете, значи че с негови връстници нещата не се получават, разбираш ли? Едно 25-годишно момиче не иска кой знае колко много, колкото и да се опитвате да го изкарате обратното.
Не че не е възможно да има връзки с такава разлика - напротив. Но между хора на по-голяма възраст. Когато и двамата вече гледат в една посока. На тия години разликата е твърде много, не иде. Както казах - тя ще се зажени за него като завърши и после ще си бие главата, че е изпуснала да се наживее.