ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35

[M****]

...

Хм, сега като се понаспах изглежда, че голяма част от еуфорията, която ме бе завладяла преди 9-11 часа се е изпарила, заедно с малкото количество алкохол в мен.
А и в момента ми е топло... :/// А толкова добре ми бе, докато се прибирах тази нощ!

Но стига съм загатвал и нека да драсна някакво описание: по един или друг начин, вчера отидох на дискотека (що ли да е нещо значимо - просто аз много рядко го правя). Музиката дъни, хората едва се виждат... Преди нея бях "загрял" с четири бири, половинки. В диското се черпих с едно голямо уиски и още една бира, тоз път мъничка, та така... Общо взето нищо особено.

И тук започва леко "откаченото"...
Към 02:30 ч. си тръгнах с проглушени уши и реших да се поразходя из нощна София преди да си взема такси и да се прибера. Джитках си по центъра, минах покрай паметника на Левски, покрай Невски, покрай Художествената галерия, БНБ, президентство и МС и си вървях по осветена и нощна спокойна София. Времето бе прохладно - около 23 градуса. А аз вървях ли вървях... Стъпка по стъпка, метър след метър приближавах разстоянието до дома (Люлин 6). Минах покрай МС "Сердика", после покрай "Опълченска". А не чувствах умора и желание да се прибирам по-бързо. 5-те бири и уискито горяха и ми даваха енергия. Усещах, че с всяка крачка леката замаяност, която имах в началото на похода лека-полека се стопява. А аз продължавах да вървя, точно като Johnnie Walker (но "иронията" бе, че по-рано не влях в себе си именитата напитка, а неин конкурент - Bushmills, черен). И така, след около 50 минути нощна разходка, към 03:20 ч. вече бях близо до МС "Константин Величков". Но не, като енергичен и упорит млад козел аз имах още сили, още енергия. Имаше все още бензин в резервоара. Продължавах напред, продължавах на Запад. След още крачки "завладях" още територия, достигайки до МС "Вардар".
Тук, вече се притесних дали да продължа. Причината - тунелът към Люлин. Самият той не е място за пешеходци, а преминаването над него - през Западен парк, и то около 03:30 - 04:00 ч. + за първи път в живота, сякаш не е най-правилното нещо. Лека-полека наближих мястото. И тогава ми "присветна" - по това време няма трамваи! (: Тунелът е осветен, от година насам трамвайното трасе е отделено с бетонни заграждения от пътното платно. Идеално! (:
Та, ако някой случайно се е чудил за какво време се извървява тунела с пешеходно темпо, отговорът е - 5 минути и 53 секунди. (((: Мда, реших да го засека с хронометър. Мда, странен съм си - всеки който ме познава лично, знае че имам изследователска жилка. (: И те така - по етапно дойде ред и на МС "Западен парк", след това МС "Люлин". Свих си по осветения "П. Владигеров" и предприех финален курс към дома. (:
Времето бе тихо, спокойно, прохладно. За тези 10 км., в които мисля че си направих добра разходка, се разминах само с един пешеходец... (((: Дали някога ще повторя мащаба на подобна разходка. Не знам. Сигурно. Поне вече знам, че съм способен, по-точно че ми стиска да го направя. Оу, да - и дадох възможност на ушите ми поне от малко да се възстановят, преди да си легна да спя. (:

Край! (: