Моята ситуация.

[Юкоку]

Навлизаш в средите на титанични въпроси датиращи от самото съществуване на разума.
И кожата не е реално красива, симетрията не е привлекателна, любовта не съществува извън социалната рамка, а отвъд тази рамка ти съществуваш.
Отвъд човека, отвъд чувствата ти продължаваш.

Аз съм, поне така смятам, изпаднал в подобно състояние.
Проблемът е, че при мен въпросите са се преобразували в погнуса, която се надига всеки път когато ми се остави време да помисля, но там е и проблемът, колкото повече го мислиш, толкова повече ще пропаднеш в мрежата от въпроси.
Единственият лек е да срещаш колкото се може повече хора, било то просто кафе или дадено занимание, колкото повече се социализираш толкова по-бързо забравяш за тези въпроси.

[azdaa]

Навлизаш в средите на титанични въпроси датиращи от самото съществуване на разума.
И кожата не е реално красива, симетрията не е привлекателна, любовта не съществува извън социалната рамка, а отвъд тази рамка ти съществуваш.
Отвъд човека, отвъд чувствата ти продължаваш.

Аз съм, поне така смятам, изпаднал в подобно състояние.
Проблемът е, че при мен въпросите са се преобразували в погнуса, която се надига всеки път когато ми се остави време да помисля, но там е и проблемът, колкото повече го мислиш, толкова повече ще пропаднеш в мрежата от въпроси.
Единственият лек е да срещаш колкото се може повече хора, било то просто кафе или дадено занимание, колкото повече се социализираш толкова по-бързо забравяш за тези въпроси.

Ще добавя само към това което казваш - Толкова по бързо забравяш че си в матрицата ..