Какво ни очаква след смъртта?

[Юкоку]

„Вярата започва там, където свършва мисълта“ - Сьорен Киркегор

Смъртта е обяснена рационално в днешно време, но пролуката е главоблъсканицата, която представлява светът без нас.
Юнг и още много психолози изказват мнението, че хората трудно разбират света отвъд собственото си присъствие.
Ако спасението е реално, то следва да бъде изтощително и тежко, а не капка сладост в чашата горчилка, това по-скоро е грехът, но въпреки това вярата се е превърнала в начин да отречем безсмислеността, нима това не затрива изначалната идея на избора?
Проблемът е, че идеята за възвишение е толкова приятна и проветрива, че на всеки ще му се угоди да повярва, тя е перверзна заради институциите, които са я превърнали в реклама.
Що се отнася до „Ад“, никой не е приемал кръговете адски като нещо реално или пък като провидение, това е модерна творба, която носи характер, дори сюжет.
Тъй като съм голям фен на книгата ще цитирам нещо, което всеки докоснал се до книжката трябва да запомни.
(То е аксиома, но въпреки това Данте адресира читателите си)
От песен девета.
„О вий, кои сте в мъдростта влибени,
под булото на моите песни
търсете скрита мисъл и значение!“
Самата книга е доста конфликтна, не е отговор на библейски въпроси, ами напротив, тя по-скоро сблъсква отколкото наставлява.

[Грозния]

Смъртта е обяснена рационално в днешно време, но пролуката е главоблъсканицата, която представлява светът без нас.

Хората просто не искат да приемат, че със смъртта, за индивидът всичко свършва!