На горещия стол е... haritov

[therichbitch]

кога ще кажеш че си успяла в живота?
Когато след n години се обърна назад и си кажа, че през последните еди- колко си години съм се чувствала удовлетворена от това, което съм била и съм правила, без да се е налагало да правя компромис със себе си като личност.

можеш ли да кажеш че вършиш нещо до съвършенство ?
а доволна ли си от това което правиш в края на нещата?
Когато знам, че нещо ще ми отнеме време и усилия, трудно се карам да започна да го върша, но започна ли, подхождам педантично и честно казано не съм оставала разочарована. Определено ме движи максимата, че или не правиш нещо, или го правиш на 200%.

каква позиция те устройва в живота (отговори на този въпрос така както го разбираш)
Гледам да се стремя към несъзерцателна позиция. Имам склонност да размишлявам над видяното/преживяното, а по- полезно е да го ползваш като коректив за бъдещите си действия.


колко истини има на този свят?
а колко справедливости?
Не съм от почитателите на „всичко е относително“ и „колкото хора, толкова и истини“. За мен изповядване на подобни принципи говори за дефицити в морала на индивида, респективно и за липсата на „справедливост“ в нравствения му речник. Та в този ред на мисли- истината е една, възприятията- много.
Справедливост на практика не мисля, че има. Щеше да има, ако могат да се отъждествят стореното и неговото противодействие, т.е. има винаги 2 страни. А те обикновено имат различни и когато преценката им е различна, то тази връзка се къса.

Опиши как изглеждаш + кила, ръст и тнт?
Оценяш ли се като хубава или не и защо, т.е. какви са ти комплексите и как се бориш с тях?
Висока съм, нормално сложена, не страдам нито от затлъстяване, нито от прекомерна слабост, понастоящем със сравнително светла коса, с тъмно кафеви очи. Харесвам се, да и отдавна вече не ми е фикс идея как изглежда всяко детайлче по мен. Доста съм падала и съм се удряла като малка и имам/имах няколко белега, който дълго ме тормозиха, но не бих казала, че са комплекси. Комплексите ми са свързани по – скоро с мен като човек, характер. Не се боря с тях, държа си ги, смятам, че са неразривна част от всеки и при правилното им ‚третиране‘ дори двигател за по- добро Аз.

бам

[LadyDi]

колко истини има на този свят?
а колко справедливости?
Не съм от почитателите на „всичко е относително“ и „колкото хора, толкова и истини“. За мен изповядване на подобни принципи говори за дефицити в морала на индивида, респективно и за липсата на „справедливост“ в нравствения му речник. Та в този ред на мисли- истината е една, възприятията- много.

Аз пък, понеже изповядвам подобни принципи, пък били те и морално дефицитни, искам да попитам: Щом истината е една, кой определя каква е тя? Кой е онзи съдник, който казва: това е истина, това е неистина, за да можем ние да нагодим възприятията си съответно?
И ако истината е една, във всеки спор с твои приятели, в който сте на различно мнение, твоята истина ли е истинската истина?

[therichbitch]

Аз пък, понеже изповядвам подобни принципи, пък били те и морално дефицитни, искам да попитам: Щом истината е една, кой определя каква е тя? Кой е онзи съдник, който казва: това е истина, това е неистина, за да можем ние да нагодим възприятията си съответно?
И ако истината е една, във всеки спор с твои приятели, в който сте на различно мнение, твоята истина ли е истинската истина?

Никой не определя, тя (често) е фактологична даденост. А възприятията са просто проекции.
Защо би искала да ги нагаждаш спрямо едно нещо, което в твоята глава има много измерения?
Как би станало това, няма ли да се разпокъсаш в преценката си къде да сложиш усилията си за напасване?
Твърдението, че има "колкото хора, толкова истини" и "че всичко е относително" не е ли абсолютно само по себе си?
Т.е. чрез него не се ли твърди абсолютната, единствена истина , че има много и относителни истини?
Има ли видно противоречие между оцветените?

В спорове с приятели не гоня истина, а гледни точки, т.е. разглеждам/е различни възприятия.