Преодолими ли са раните?

[RiB]

Здравейте. Не пиша много тук, но ми е интересно мнението Ви и също така може да споделите Ваши лични истории. Та... когато в една връзка има едно сериозно нараняване между двамата, това забравя ли се, според вас? Не говоря като спомен, а като чувство? Преодолявали ли сте нещо подобно? Люта рана, която да разколебае някой от двамата, но след това нещата да потръгнат? Айде, живи и здрави!

[LoadRunner]

да бе, минава, периода е 2 години и напълно си забравил
ма кво искаш да кажеш с това "но след това нещата да потръгнат", ти да не си някой мазохист че да прощаваш неща от въздуха и да си стоиш пак там
продължава се напред с нова

[divergent]

Даже и да започнеш уж на чисто, тези неща си остават и няма как да се правим, че не ги е имало. Може като цяло да не си спомняш за тях, но все ще има някой момент, в който споменът ще се завърне - или просто ей така ще ти блесне без повод, или при някой дори маловажен проблем във връзката.

[LadyDi]

Може да е клише, но раните заздравяват. Белезите от тях, обаче, си остават. И докато гледаш белега от грозна рана, можеш ли да забравиш колко е боляло?

[VinDiesel]

Зависо колко е дълбока раната.
Има простими и не...
Когато нещата са много навътре, колкото и клиширано, счупената чаша и да я залепиш, няма да е като новата...

[Грозния]

Не говоря като спомен, а като чувство?

Като чувство ще го преодолееш и ще ти мине, но като спомен - никога!

[LadyTerrible]

Мнооого зависи,това мога да кажа.Зависи от хората,от проблема,от чувствата,от отношението ...
Повечето неща след време не болят,колкото и да са те наранили,но естествено-човешки същества сме и имаме памет.

[RiB]

Не съм мазохист. За жалост аз бях дикхеда в определени моменти. Реално не съм такъв, но явно понеже бях некъв мазохист в предишната връзка и ми се промениха доста морални устои. Тъй де, просто се чудя има ли смисъл. Винаги съм си мислил, че ако двама човека са един за друг - няма да имат каквато и да е пречка. Ама, явно падам от друга планета.

[LadyTerrible]

Винаги съм си мислил, че ако двама човека са един за друг - няма да имат каквато и да е пречка.

Това е много детско и романтизирано виждане за нещата.Няма връзка без никакви проблеми,без никакви конфликти и без никакви пречки.Дори в детските приказки има пречки между двамата влюбени герои.
Смисълът се корени в това как се продоляват тези пречки,какво е отношението на двамата партньори спрямо връзката и как я поддържат,закрепват и развиват.Ако очакваш с един човек да се срещнете и изобщо да няма нито една пречка или проблем между вас или във вашите отношения,винаги ще оставаш разочарован.Всичко идва от нагласата,желанието,възпит анието и чувствата,а понякога и от времето.

[an7raks]

Даже и да започнеш уж на чисто, тези неща си остават и няма как да се правим, че не ги е имало. Може като цяло да не си спомняш за тях, но все ще има някой момент, в който споменът ще се завърне - или просто ей така ще ти блесне без повод, или при някой дори маловажен проблем във връзката.

+100

[Smrazqvashta]

Има хора, които прощават, но не забравят. За мен да помниш е равно на това да не простиш. Няма как да продължиш, ако те преследват спомени от миналото.

[heartsdesire]

Зависи от много неща, колко дълбока е раната и дали човекът се поучава от това, че те е наранил веднъж или свиква с теб, приема те за даденост и ти причинява такива многократно. Няма връзка без проблеми, конфликти и рани понякога. Въпросът е в това да намериш човек, който си струва, който си заслужава, с който заедно да преодолявате пречките, вместо взаимно да си ги създавате един на друг.

[lentini999]

Явно много зависи от това какъв човек си..Аз счупената чаша вече не се мъча да лепя,но дори когато сложих край на всичко и опитвам да продължа напред още спомените ме мъчат ..понякога се отчайвам мислейки че това няма да има край.

[NomNomNom]

много сте злопаметни

[Bisha]

Не съм мазохист. За жалост аз бях дикхеда в определени моменти. Реално не съм такъв, но явно понеже бях некъв мазохист в предишната връзка и ми се промениха доста морални устои. Тъй де, просто се чудя има ли смисъл. Винаги съм си мислил, че ако двама човека са един за друг - няма да имат каквато и да е пречка. Ама, явно падам от друга планета.

Точно обратното е, пречки безброй, въпроса е да ги преодолеете заедно. Най-малкото точно след тея "пречки" връзката става по-здрава. Спорове и такива неща показват че и на двамата ви пука. От личен опит знам ако всичко на външен вид е винаги наред, значи не е и в крайна сметка ще се натрупа толкова неизказано че накрая нещата ще се разпаднат.
Най-важното в една връзка е да си имате доверие. Аз лично реагирам доста бурно на нещата и в момента в който се случват ги приемам много навътре и ги мисля твърде много, но да речем на следващия ден вече си виждам всичко ясно и съм окей. Не знам, просто следвай интуицията и чувствата си. Ако някой си струва наистина, колкото и да ме наранява ще намеря причина да остана. (абе тука става много подробно и too deep)