
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
"Науката не знае за никаква друга промяна, освен промяната, която се състои в стареенето, и за никакъв друг напредък, освен напредъка към гроба. След като смъртта е единственият естествен завършек за човека, пък и за смата вселена, тогава истински прогрес в основата си е невъзможен; не само невъзможен, но и ненужен. Защото за какво ми е прогрес, който се състои в това тържествено да ме изпрати от люлката до гроба? Това е като да те осъдят на смърт, а палачът да намаже меча с мед, за да ти е по-сладко, когато ти отсече главата с него... "
Да, странно е тези, които вярват, че вселената ще загине реално (макар че не знам дали някой си го имисли наистина) - защо живеят? Защо се развиват? За какво?
Също би следвало да не съществува раждане на вселената. И тук ще оборя всички християнски измислици.
Нещо безкрайно, което не умира, би следвало наистина да е безкрайно.
Ако приемем ''Големия Взрив за начало, то това начало трябва да е само за нашата реалност, или вселена, но преди това няма никакви доказателства, че никъде е нямало нещо друго, което да е предизвикало промяната.
От друга страна твоята лична смърт също е край на Вселената, лично за тебе, така, че въпроса ти важи и за хората които умират, а не само за тези дето вярват, че вселената ще загине.
Например доктор сатан живее, защото и той не знае що - това е един невероятен смисъл.![]()
Точно защо живеем не може да се определи - има много противоречия.
Според атеистите сигурно целта е да оставят нещо след себе си, което да продължи естествената еволюция. Тоест, децата му да живеят. Но това е още по-ужасно, ако знаеш, че ще умрат. Значи, ти си им дал живот до едно определено място (максимум 140 години) . И хайде, с надеждата на новите технологии, да поживеят малко повече . А дори да живееш 800, 1000 години - пак ще умреш. От всичко следва, че няма никаква логика в това защо въобще си се родил.
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 01-14-2017 на 15:19
Знам, това което исках да кажа е че стойността и сладостта на живота се разкрива само на фона на смъртта и всеки живот без край е безсмислен. Търсенето на някакъв външен стимул и мотивация за твоя собствен живот, е вече белег за деградация на волята . Това си е твоя живот и само от теб зависи какъв смисъл ще му придадеш, така както само от мен зависи какъв ще е смисъла на моя живот. Но с това естествено всеки трябва да поеме отговорността - защото всеки сам е избрал дали живота му ще има този или онзи смисъл, без значение с какво оправдава живота си. А за тия, дето чакат някой отгоре да им снесе отговорите наготово, това не е нищо повече от бягане от отговорност. За "децата" и малките хора винаги е по-лесно да се осланят на неоспорим авторитет, защото той, като символ на висша сигурност, сублимира собствената им несигурност. Така те носят само половин отговорност - за себе си пред авторитета, но не и за себе си пред себе си. С авторитета имаш възможност да се пазариш и въртиш нещата както ти е удобно(особено ако авторитета е въображаем) - но когато си сам на себе си единствен авторитет, тогава носиш пълна отговорност - не само за грешките, но и за всяка цел, мисъл, мотив, вяра и действие, за добро или лошо.
ПП: Или както Чарли Менсън беше казал: No sense makes sense
Последно редактирано от Alucard666 : 01-14-2017 на 20:48