За връзките и нуждата от "човек до себе си"

[Ewok]

От известно време ме гложди следното нещо. Няма да генерализирам, ще говоря за себе си, но ще се опитам да намеря някаква тенденциозност в масовката.
Най-разпространения отговор за смисъла от връзките (или поне това, което ми изниква на прима виста в главата) е, освен създаване на поколение, нуждата човек да има някой друг до себе си, да споделят мъките, сигурност, близост, секс. Тоест, една пълноценна връзка на теория(пак казвам, по-масовото възприятие) е тази, в която човекът до теб ти е най-близкият. Най-добрият приятел, с когото можеш да споделиш всичко, на когото първи ще разчиташ в криза и т.н. Един вид функцията на родителя, но в по-развит вариант. (не подкрепям това, просто го слагам като отправна точка)

И тук идва моето чудене. Имам си приятели за различни теми в живота - университет, философстване, мъже, битовизми, пътувания, етц, т.е. не чувствам нужда от специален човек, с когото да си споделям неволите, притесненията или пък постиженията в живота. Не съм готова за деца и не планирам да имам скоро. Следователно единственото, за което би ми трябвал мъж в смисъла на връзката, е секс, тъй като всички останали фактори вече са покрити.
И стоя и се питам - какъв е смисълът от връзките, докато си млад и неготов за семейство?

Мога да развия още подточките, но искам да видя няколко мнения. Засега мисля, че се схваща основната посока на разсъждение.

[dreamwalker]

Няма смисъл от връзки, докато си млад и неготов за семейство.

Излишно губене на време.

[an7raks]

Кастинг.

[Ewok]

Кастинг.

хм?

Ти си във връзка, защо не се включиш по темата?

[an7raks]

Ми, всичко до сватбата е кастинг... Гледаш, харесваш, пробваш, ако не е твоето, пробваш друго. Това е идеята на връзките преди брака. Първите седмици, че и месец-два си заслепен от разни глупости и не можеш да оцениш дали наистина ще си подхождате с тоя човек за евентуален брак или не. Чак след поне няколко месеца съвместен живот можеш да дадеш подобна оценка, а за това се изисква да си във връзка тези няколко месеца.

[anonymous908491]

хехехе, Боряна лудата, директно си казва, че търси някой да я ръмби и за нищо дурго

[an7raks]

Че то кво лошо има да си търси момичето?

[anonymous908491]

няма лошо, ако само той го знае
не мисля, че трябваше пред всички да го казва

[Ewok]

хехехе, Боряна лудата, директно си казва, че търси някой да я ръмби и за нищо дурго

Точно пък тук нищо не си търся. Интересно ми е какво мислят... връстниците и тези около тях.

[anonymous908491]

Точно пък тук нищо не си търся. Интересно ми е какво мислят... връстниците и тези около тях.

хихихихих
в момента си мислят дали за рд-то ти да не ти подарят жиголо

[tori]

Бе, по-друго си е когато има кой да се простре отгоре ти, за да те предпази от падащи неща, ако стаята ти се рути докато спиш. :д Без знечение колко емоционално нестабилен си, колко си голям и колко други хора имаш за много неща.
Или да знае как си пиеш кафето/уискито.
Емоционалната близост между човека до теб и теб е съвсем различна от тази между теб и аверче.

[Ivaaaaa]

Ми, всичко до сватбата е кастинг... Гледаш, харесваш, пробваш, ако не е твоето, пробваш друго. Това е идеята на връзките преди брака. Първите седмици, че и месец-два си заслепен от разни глупости и не можеш да оцениш дали наистина ще си подхождате с тоя човек за евентуален брак или не. Чак след поне няколко месеца съвместен живот можеш да дадеш подобна оценка, а за това се изисква да си във връзка тези няколко месеца.

Каква е тази категоричност? Сякаш бракът ти дава някаква сигурност. Какви са гаранциите, че по-късно няма да ти фитва толкова добре? Няма такива. Разбирам идеята на брака, но практически някак се губи.

[anonymous908491]

темата беше за връзки
темата вече е за брак
след малко темата ще е как се отглеждат деца

[Жил дьо Ре]

Всички много априорно приемат това за човешката "природа" като безусловна истина.
Тъжно е да смяташ всичко в този свят за съвпадащо и абсолютно съвместимо, ако се облегна изцяло на това ще живея един скотски живот, ще имам жена, защото трябва, деца, за да има, ще работя, защото не може иначе.
Човекът е много перверзно същество, а предшестващата сладост бързо се вгорчава, както всичко в живота.

[Ivaaaaa]

темата беше за връзки
темата вече е за брак
след малко темата ще е как се отглеждат деца

Ами, той поведе в тази, сори, но нелепа посока. Какво общо има бракът?

[an7raks]

Каква е тази категоричност? Сякаш бракът ти дава някаква сигурност. Какви са гаранциите, че по-късно няма да ти фитва толкова добре? Няма такива. Разбирам идеята на брака, но практически някак се губи.

Дава ти сигурност до толкова, че както ти, така и отсрещния ще има време да си помисли докато се подготвят документите за развод. Нали, не е точно като "Айде, ядоса ме, така че сбогом!". Друг е въпросът, че за мен лично думите "докато смъртта ви раздели" имат някакво значение, макар да съм доста далеч от религиозен. Давам обещания само и единствено, когато имам намерение да ги спазя, така че очаквам същото от отсрещния. А за да се решиш на тази стъпка, би трябвало да си сигурен в убежденията и намеренията за отсрещния.

[sladura89]

От известно време ме гложди следното нещо. Няма да генерализирам, ще говоря за себе си, но ще се опитам да намеря някаква тенденциозност в масовката.
Най-разпространения отговор за смисъла от връзките (или поне това, което ми изниква на прима виста в главата) е, освен създаване на поколение, нуждата човек да има някой друг до себе си, да споделят мъките, сигурност, близост, секс. Тоест, една пълноценна връзка на теория(пак казвам, по-масовото възприятие) е тази, в която човекът до теб ти е най-близкият. Най-добрият приятел, с когото можеш да споделиш всичко, на когото първи ще разчиташ в криза и т.н. Един вид функцията на родителя, но в по-развит вариант. (не подкрепям това, просто го слагам като отправна точка)

И тук идва моето чудене. Имам си приятели за различни теми в живота - университет, философстване, мъже, битовизми, пътувания, етц, т.е. не чувствам нужда от специален човек, с когото да си споделям неволите, притесненията или пък постиженията в живота. Не съм готова за деца и не планирам да имам скоро. Следователно единственото, за което би ми трябвал мъж в смисъла на връзката, е секс, тъй като всички останали фактори вече са покрити.
И стоя и се питам - какъв е смисълът от връзките, докато си млад и неготов за семейство?

Мога да развия още подточките, но искам да видя няколко мнения. Засега мисля, че се схваща основната посока на разсъждение.

И аз това се питам какъв е смисъла от връзките според мен смисъл няма! Но пък за съжаление не се намират момичета, които да искат само секс или поне аз не съм попадал още на такива! Винаги има и още нещо освен секса, дали ще са чувства, дали ще са материални придобивки или нещо друго, но винаги търсят някакъв подсмисъл или някаква полза никога не е само сеск!

[NomNomNom]

боряна, зн ми мниението

не искам да съм компромис за някого; не искам той да е компромис за мен

реално като твоето

[galaxy29]

за мен думата "брак" е ужасна за описване на любовни отношения и голяма любов е да искате да сте заедно и след смъртта, и след, и след, след всичко, вечно, а не докато смъртта ви раздели

[an7raks]

Можеш да дадеш обещание само до смъртта си, щото после не знаеш какво и как ще е.

[dreamwalker]

после не знаеш какво и как ще е.

В комунистическия рай после, да се видиш с чичо Маркс и чичо Ленин.

[galaxy29]

при голямата любов двете половинки вярват и си знаят, че вечно ще са заедно и дори някакви вселенски закони да не са съгласни, половинките ще ги променят. страхуват се, че нещо може ги раздели, но няма да го позволят.

[an7raks]

Даже ти не си вярваш, нали? Няма такова нещо като "преодоляване на вселенски закони". Не е честно да обещаваш нещо, което не си 100% сигурен, че ще изпълниш.

[an7raks]

Значи, ако мъжът ти умре, ти ще се самоубиеш, за да "си с него"?

[galaxy29]

вярвам си. голямата любов е вечна магия, другото е временно увличане. ако голямата ми любов умре, бих се самоубила, за да сме заедно.