А ти всъщност защо толкова се интересуваш? Дали са ти шанс за нормален живот, което е причина да си благодарна и да не търсиш какво, как и защо, особено имайки предвид тази невъзможност за разговор по темата с баща ти. Заслужава да не ровиш в раната му, така мисля. Страшно съм против това и някой да търси родителите си след като е разбрал, че е осиновен, това е мазохизъм в повечето случаи и рядко завършва добре.