Изповедалнята ТОМ 1

[galaxy29]

Спортуваш ли? Секса също се брои.

[Jägerbomber]

Фитнес инструктор:
- Браво момичета днес изгорихте калории, колкото за 5 яки с*кса!
Дебеланата:
- Вместо да ни мъчите така, що не ни еб*те?

[galaxy29]

[kojinshugi]

Постни някой разказ.

ех тия субстанции... нека благодарим на Менделей :Д

Колко сладко скромничиш. Знам че имаш страшното дупе и крака :Д

тука съм, не съм умряла!!

разказ, ами. в блога ми са и са много нахвърляни и да, ама иначе http://gothicplaque.blogspot.com
последното е ужасен и стар фенфик, писан на спирката през зимата, за да не замръзна си писах на листи

а туй за приятелите, точно тук където се намирам е лееееко сложно

[Жил дьо Ре]

Искам само да кажа, че февруари месец е страшно силен за цветарските магазини и борса.
Втори най-силен месец е след март.

[Jägerbomber]

тука съм, не съм умряла!!

разказ, ами. в блога ми са и са много нахвърляни и да, ама иначе http://gothicplaque.blogspot.com
последното е ужасен и стар фенфик, писан на спирката през зимата, за да не замръзна си писах на листи

а туй за приятелите, точно тук където се намирам е лееееко сложно

Защо не напишеш някой разказ за твоя живот?

Мислила ли си някога за самоубийство?п

[Jägerbomber]

Пичове взех си гейнер San Mass Effect Revolution и не запомних колко беше дневната доза. Как се смяташе дозата на база килограмите?

[tochko]

Поради това, че не съм писал отдавна тук, ще ви зарадвам с информация от миналата седмица. Макар и рядкост за деня Сряда с личния ми партньор и спартанец бяхме облекли кимона уж да се поочупим за следващия ден който е тежичък откъм борбите. Още на влизане в залата се срещнахме с други двама ентусиасти които искаха да се борят, но с нас и по-скоро мен защото партньора ми го хвана мързелът. Моя беше честта да излезна срещу ветеран 35год/95кг/185см с много сила и дистанция и отвратителни техники от далече и подсечки. За моя милост това си е страховито- аз съм лек, нисък и не много гъвкав. Винаги до сега въпросният ме е убивал. То кой ли не беше от мъжете. Тренера беше съдия. Поклон, "Хаджиме" и ръченицата почна. Противникът си беше здрав както винаги поради дългите крака ме хвърли 2 пъти, но поради моите заходи нямаше "ипон" (по новите правила само тази оценка означава победа преди края на редовното време). Изненадващо се движех като гасеничка когато се мъчеше да ме хвърли. Единствената успешна атака която реализирах-раменно хвърляне от колене-ипон сеои наге на японски-ми донесе нужната оценка, респективно и победата. Наистина неочакван обрат и най-вече радост за треньора. Случилото се беше прецедент на фона на плачевното ми състояние пред мъжете от клуба.

[Jägerbomber]

Скоро влизам в режим Мутант. Приготвил съм си
Гейнер San Mass Effect Revolution с аминокиселини и Л-Глутамин
Протеинова матрица MusclePharm Combat Hybrid
Креатинова матрица Pulse V4
Анавар
Станозолол
Провирон

[kojinshugi]

йо пак съм тук и ся вече мязам на сникърс като си боядисах косата ахахах
ами не :ДД
не мисля да пиша за собствения си живот цял разказ, пък

[Eat.Me.Drink.Me.]

Вървя си със спокойна крачка по тротоара покрай блоковете и виждам любимата ми пейка. Седнах на нея да се насладя за малко на снежното време. Беше наистина красиво. Загледах се в една паркирана кола защото ми се виждаше, че се движи сянка върху нея. Получих смс и се разсеях. Бръкнах си в джоба да извадя телефона и когато погледнах надолу видях куче, което си беше легнало до краката ми. Беше чисто черно и без нашииник. Или е било там през цялото време или е дошло незабелязано. Странното беше, че въобще не ми обръщаше внимание. Гледаше напред в нищото. Изглеждаше ми тъжно и отчаяно. Дори го чух как въздиша тежко. Погледнах си телефона да видя кой какво иска. Докато четях смс-а кучето се изправи и си тръгна. Проследих го с поглед няколко метра а после се сля с тъмнината и го изгубих.

[Eat.Me.Drink.Me.]

Понякога ми се иска да вляза във фитнеса и никой да не ме забележи. Да не се правят че сме много близки все едно се познаваме от 300 години. Искам просто да вдигам желязото без да мисля за нищо и никой.

[Eat.Me.Drink.Me.]

Хареса ми новия наргиле бар. Явно собственика е голям фен на DJ Ahmet Kilic, защото постоянно се въртяха негови сетове. Обслужването е на ниво и сервитьорката е много сладка и стеснителна. Чак човек да се сбие заради нея ако я закачат.
Времето беше мрачно и хладно все едно е отражение на света в който живеем.
Докато си пушех вкусния и сладък нар погледнах настрани и видях на съседното сепаре две момичета едва навършили пълнолетие, но вече изкуствено състарени. Това не е място за малки момичета. Къде са им родителите? Явно не им пука за децата как изглеждат и къде ходят. Както и да е... поредната двуминутна екзистенциална мисъл.

[LoadRunner]

Ъъъъъъъъъъъъ
аз влизам да видя обявите за кучета
то няаа нищу ;/

[mincheto]

Ъъъъъъъъъъъъ
аз влизам да видя обявите за кучета
то няаа нищу ;/

Къде с е загуби бе душкооо
Любов моя

[Eat.Me.Drink.Me.]

But you were in my heart
while the evil eye was searching out
and staring at me
But you were in my heart
while the maids of doom were reaching out
and tempting me

[divergent]

Разруших най-ценното приятелство в живота си заради консервативните си разбирания. Оказах се ебаси лайното, което се опитва да контролира хората, без да е в положение да го прави. Поставих най-шибаният ултиматум - да избира между това и приятелството ни, с пълното съзнание, че ще избере приятелството ни. Когато го направи, осъзнах какъв гаден егоист съм и как въобще не съм истински приятел след като постъпвам така. И точно затова и не заслужавам човек като него в живота си и трябва да го загубя. И всичко това заради малоумните се разсъждения и егоистичната си природа. Напоследък все по-често се замислям, че имам таланта да отблъсквам прекрасните хора от себе си и да бъда винаги сама без истински приятели и истинско семейство.

[Eat.Me.Drink.Me.]

Днес видях бившата. Усмихнах й се за да не се правя на темерут, а тя като ме видя можех да усетя искреното й желание да ми стори нещо много лошо :Д. Ама какво по-лошо от това което ми причини? Приличах на призрак в черупка през последните дни от "връзката". Сигурно не и сеща защо я зарязах. И двамата имаме вина, но нейното беше нечовешко. Простил съм й отдавна, ама това не означава че бих я приел обратно.

[Eat.Me.Drink.Me.]

Нещо съм прекалено изнервен. Не се чувствам добре и не се харесвам така. Тая вечер ще изляза да пия чичо Джак пък дано не стане някоя простотия.

[Eat.Me.Drink.Me.]

Прекалено странна вечер... само частични спомени.
Бях в бара и пиех депресирано. В следващия момент ходя по снимачната площадка на Бояна Филмс. Усещам мирис на гадна трева и някаква храна. Намирам се в тъмна зала с много хора. Седя на червен фотьойл под червени светлини и пия бутилка Платинум. По принцип не харесвам водка. Някакво русо момиче ме държи за ръката и ме води. Чувам техно. Следващия спомен е как дъвча нещо в Събуей. Возя се в такси и съм гушнал голямо плюшено мече. Сънувам изключително депресиращ сън със зомбита в който съм безсилен и само бягам. Събудих се, огледах се по ръцете и тяло. Щетите sа надран врат и трапец. Имам и бяла гривна на дясната ръка от тия дето ти слагат по партитата.
Поне един месец няма да близвам алкохол.

[Eat.Me.Drink.Me.]

Какво ми става? Качвам се в един асансьор, а цвета му отвътре беше толкова ужасен, че чак ме депресира. Качва се още някакъв човек със светла кожа, видимо около средата на 30те, може би трениращ, с миловидно излъчване, имаше ожулени ръце от сбиване и рошава неподдържана коса. Погледна ме, аз също го погледнах и някакъв вътрешен глас ми прошепна да го нокаутирирам. Започнах да се съпротивлявам на желанието ми със всички сили. Не можех да повярвам какво ми се случва. Аз не знаех нищо за този човек, нито съм го виждал през живота ми, а мозъка ми ме караше да му нанеса средна телесна повреда. Започнах да си щракам със Зипото за да се успокоя и се молех асансьора да стигне по-бързо етажа. Щрак-щрак, щрак-щрак, щрак-щрак и най-накрая той слезе преди мен и ми пожела приятен ден с един от най-странните гласове които съм чувал. Е, размина се инцидента. Май имам нужда от почивка...

[Eat.Me.Drink.Me.]

ЛЕЛЕЕЕ НАПРАВИЛИ СА НОВ СЕЗОН НА САМУРАЙ ДЖАК СЛЕД 13 ГОДИНИ

[JDeel]

Качвам се в един асансьор...

Звучи като "ритнах един камък на пътя". Трябва да е асансьор в който се качваш за пръв път. Добре, да кажем че отиваш на приятел на гости.

а цвета му отвътре беше толкова ужасен, че чак ме депресира.

Ъъъ, кво? Не че нещо, ама в профила ти пише че си от София, което значи че досега трябва да си се качвал многократно в депресиращи асансьори. Поне тея в старите блокове всичките са такива. Но и да виждаш сив, мрачен и почупен асансьор за първи път, то няма много време за депресиране. Първо те обзема страх (от непознатото), после започваш да се питаш "как?"... и докато преодолееш цялото объркване си стигнал етажа.

Качва се още някакъв човек със светла кожа

Светла кожа? Ти да не живееш в Африка по принцип, iли в циганския квартал? В София е екзотика да видиш някой с не-светла кожа. Даже не само в София, ами в цяла България.

И докато чета тия неща си мисля - Абе тоя Eat.Me.Drink.Me. или е от друга планета, или няма директна връзка с реалността.

...и някакъв вътрешен глас ми прошепна...

Ааааа да, сега ми стана ясно!

[Eat.Me.Drink.Me.]

Ехааа не знаех че тук предлагат безплатни психоаналитици. Личи си че лично Хорейшио те е обучвал. Чак се чудя как може да съществува толкова умен човек. Впечатлен съм :Д

VENUM PERFORMACE

[JDeel]

Не се учудвай, комуникирам си най-много с две приятелки - едната е психолог, другата е с шизофрения. И нека това ми се брои като изповед, че да не нарушавам много форумните правила