Имам " лека " форма на депресия, заради болката която ми причини бившата когато ме заряза преди 3 месеца, адски ме боли, защото мислех и се надявах, че тя ще бъде завинаги с мен и че ще остареем заедно ( знам наивно е ).Бяхме заедно 1 година и спомените, които създадохме ме белязаха завинаги, защото тя беше от ежедневието ми, тя беше смисъла ми да ставам сутрин, тя ме зареждаше с любов и щастие, всичко което някога съм искал, а сега съм потънал в самота и нищо не може да запълни дупката в сърцето и душата ми.Състоянието в което съм в момента не го пожелавам на никого, защото може би и ще си посегнат на живота, което е безкрайно глупаво и не спира да боли. )