Православие

[DoctorSatan666]

Ницше:
„Пандора донесе делвата със злините и я отвори. Това бе подарък, направен от боговете на хората един красив съблазнителен наглед подарък, наречен още „делвата на щастието“. Но ето че всички злини – живи, крилати същества, изхвърчаха навън и оттогава бродят околовръст и пакостят на хората и денем, и нощем. Едно едничко зло не бе изпълзяло още от делвата: тогава по заповед на Зевс Пандора хлопна капака и то остана вътре. Така човек завинаги задържа делвата на щастието у дома си, въобразявайки си, че кой знае какво съкровище се крие в нея; тя е на негово разположение, той може да посегне към нея, стига да поиска; но той не знае, че делвата, която Пандора донесе, бе делвата на злините и затова смята, че злото, останало вътре в нея, е най-голямо земно благо – това именно е надеждата, – Желанието на Зевс беше да не се отказва човек от живота, колкото и да го измъчват другите злини, а все отново да се оставя да бъде измъчван. Ето защо той дава на хората надеждата: всъщност тя е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците.“

ПП: Направо се чудя на феновете на Ницше (най-често атеисти), защо са още между живите, та да се оставят да бъдат измъчвани и да си удължават сатанинските и атеистки мъки?

Ницше поне наистина е вярвал в думите си и се е отървал.

Нищо не си разбрал от цитата, както винаги. Според Ницше истински жив е само онзи който не го е страх от смъртта, а който напротив, на драго сърце я приема - или казано иначе, онзи който не съжалява и не се надява на нищо. Съжалението е проява на ресентимент, както го нарича Ницше. То е презрение и омраза към живота, защото отрича една реалност за сметка на друга, а с това отрича волята за власт и битието като цяло. Ницшевия свръхчовек е този, който ако трябва да живее настоящия си живот отново и отново безброй пъти, всеки път би постъпил еднакво - тоест без никакво съжаление. И ако съжалението и желанието за промяна на минали събития е ресентимент към миналото, то надеждата е същото, но само че в посока към бъдещето. Това е основната му критика - надеждата е за малкия човек, който не е истински господар на себе си, но вместо това надеждата и съжаленията са инструменти на неговата слабост, сблъсквайки се със събития и обстоятелства над които той няма контрол. С други думи, ресентимента, или презението към живота, чрез надежда или съжаления, е метод за справяне на малкия човек, който живее като жертва на живота, а не като част от самия живот и в съотвествие с волята за власт. Ако съжаленията и разкаянията са отрицание на минали реалности, то надеждата е отрицание на бъдещи такива.

ПП: Да твърдиш че философията на Ницше е стремеж към смърт или бягство от някакво мъчение показва само колко разсъждаваш по модела на малкия човек, тоест с омраза към битието. Ако човек не се разкайва за нещата които е направил или които са му се случили, и в същото време не се надява на нищо, то въпроса ти към такъв човек защо не е направил дадено нещо(като че ли трябва да съжалява че не го е направил или да се надява, че ще го направи), е безпочвен.