
Първоначално написано от
divergent
Ако се сложи една скрита камера в колата докато сме двамата с инструктора вътре, може да се получи голямо предаване. Непрекъснато се говорят глупости, той ако ми се развика за нещо, аз викам още повече, а понякога като има много време на червен светофар, ми удря юмруци уж на шега в рамото заради нещо, което съм сбъркала, а аз никога не пропускам да му отвърна.
Иначе най-големите ни разправии са за скоростта. Преди курсовете изобщо не се бях качвала да карам кола, а още на първия час ме изкара извънградско (по принцип не пуска преди третия час). След като няколко пъти ме попита дали съм сигурна, че карам за първи път, ме помоли да натискам по-лекичко педала на газта. Погледнах километража, който сочеше 90. Не, че е много като цяло, но за първите ми 15 минути в живота като шофьор, си беше мощно. Имаше един период, в който две седмици не карахме и след това ми каза, че съм била много скована. Реших, че ще минавам през едно кръстовище, а оставаха 5 секунди зелено. Аз обаче си настъпих и минах на жълто със 70, при което той спря колата и последва дълго конско. А аз просто исках да види, че съм си много отпусната даже.
Преди изпита си стоях в колата и си бях надула музиката, гърмеше яко хард рок, изпитващият се качи в колата и каза, че и той е почитател на този жанр, но трябва да намалим, за да се чуваме.
А на една пешеходна пътека си стоеше един пич, но нямаше никакво намерение да пресича, затова и аз си минах без да спирам, при което изпитващият ми каза "Добре де, защо не го пусна този сега?" и аз най-спокойно отговорих, че го познавам и той така си стои само и не е искал да пресича.
За други истории не се сещам в момента, но като се сетя за нещо, ще се включа отново!