Начи, скоро такова предложение не бях получавала... Не е като да е лошо, лошо е само, че компанията е, която не трябва... Определено има време да го мисля, де - не е като да става дума за утре, примерно. Ама не знам. Странно ще е някак. И си имаме някви умилителни, чак се преименувахме по телефоните - напиках се да се смея. Тоя човек всяко виждане ме връща едни месеци и години назад, когато бях едно такова ухилено лапИ и е толкова хубаво да не мислиш твърде много и да не задълбаваш в лошите си чувства. Връща едно Тори от преди доста време, което мислех не само за погребано, ми направо за разложено. Чак е странно, че се смея толкова много и не давам превес на тъпотиите и лайната. Щото на моменти имам шибаното чувство, че съм само отровни змии, шибани гущери и оси - което определено не е хубаво.