Знам какво е чувството. Има и такива хора, аз също до някаква степен съм/бях така. Всичко е до нагласата. Тя не се променя от днес за утре, а постепенно. Ти осъзнаваш къде бъркаш, а именно, че премисляш всичко прекалено много. Това е защото се страхуваш от отхвърляне - да не кажеш някоя простотия, това как ще те приемат околните, ако се държиш по определен начин/направиш нещо. Истината е, че хората мислят за теб много по-малко, отколкото предполагаш и въобще не им прави впечатление какво говориш, а гледат езика на тялото. Ти като премисляш толкова, се стресираш, по-скован си и това постига обратния ефект.
Решението е да общуваш с повече хора и да не се опитваш да се харесаш на всички. Например ако нещо те издразни - го изкарваш веднага, ако нещо те учуди - се учудваш, ако ти се стори смешно - се смееш, независимо от това дали другите го приемат за смешно. Така излизаш от ролята на конформист и изкарваш истинските си мисли/емоции навън и това ще ти се отрази добре, ще бъдеш по-натурален. Това за виждането с повече хора е, защото колкото по-голямо изобилие от приятели/познати имаш, толкова по-малко ще те интересува какво ще си помислят в даден момент (понеже имаш още 10 човека, с които да пиеш бира примерно). Като се държиш натурално, най-вероятно ще заздравиш някои приятелства/връзки, а други може и да се разпаднат, но важното е, че ще бъдеш себе си.
Стараеш се да си поддържаш добро и позитивно настроение, да не мислиш за миналото/бъдещето. Аз също понякога се усещам, че започвам да премислям някои работи, но се спирам. Също не се чувствай длъжен да запълваш тишината и постоянно да поддържаш разговора и да вадиш думите с ченгел.