Добър вечер!

Ще се опитам да бъда възможно най-кратък..

Към краят на Май се запознах с една изключителна жена. Още от мигът, в който я видях знаех, че нещо ще се случи. Имахме изпит зедно, и така стана, че после се срещнахме в кафето и се разговирихме. Разменихме си контактите и от тогава не сме спрели да си пишем и да говорим. Тя е стюардеса, естествено не прекарва особено време в България. Поради тези обстоятелства и други не сме успели все още да направим тази първа среща. Но мога да кажа лично, че аз нямам нищо против да я чакам, защото знам, че си заслужава. Преди месец в един от нашите разговори тя ми спомена, че бившият ѝ приятел, който в продължение на година и повече го е нямало никакъв, нулев контакт, ѝ е писал. Тя ми призна, че чувствата му към него са били силни и поради този фактор тя се обърка към това, какво иска. Опитах се да приема това с максимално разбиране. На 20-ти Юли си уговориха среща, на която да разговарят. Така се случи, че той я посрещна на летището и ѝ предложил да опитат отново, при което тя е приела. За човек, който е доста емоционален.. се чувствах като боклук.. но това не ме спря. Трудно се отказвам от нещо щом си го наумя. Продължих да си пиша и да си разговарям с нея без да споменавам този човек. Преди около 2 седмици имахме кратък разговор, при който леко ми вметна, че може би нещата между тях може ѝ да не се получат или не са се получили. Не казвам, че е така, просто с такова впечатление останах. Идеята в случая е, че аз и тя имаме страховито много общи неща, на почти всички теми, на които дискутираме имаме общо мнение.. дали за животът, дали за любовтта.. Луд съм по нея. Влюбен съм в нея. Казвал съм ѝ го.
Не знам какво ще стане за напред, но както споменах по-горе, много, ама много трудно се отказвам. Другото, което е, че не мога да бъда само приятел с човек, в който съм влюбен. Не мога да бъда приятел с някого, знаеки, че някой друг докосва душата ѝ. За мен е или всичко или нищо. Усещам, че все ощр има нещо между нас. Може и да съм луд. Но поне по последните ни разговори моята преценка е, че има надежда, дори и малка.

Обръщам се към вас драги съфорумници. Какво да правя? Да продължа ли да се опитвам с нея? Рядко изпитвам такива чувства към някой, знам, че са истински и силни..
Наясно съм с факта, че може тези чувства да останат несподелени. Но нещо отвътре ме бута към нея..
Тя се връща на 24-ти Август, и мисля да я посрещна. Опитвам се да нямам много големи очаквания към това, какво може да се случи..

Оценявам всякакви отговори, колкото по-честни, толкова по-добре. Благодаря ви предварително!