виртуален клуб SadnessandSorrow

[galaxy29]

о, това прозвуча искрено и ми стана мило, радвам се, че ти е станало приятно
п.п. написах толкова искрено, но мнителното ми аз изтри толкова хихи

забравих да кажа... аз се разплаках, докато слушах трака. предизвиквам и вас, посетители на този малко тъп клуб, предизвиквам ви да си поплачете и да се наплачете, прочистващо е да се наплачеш, нещо като душевно прераждане, в самия момент, докато плачете, се усеща най-силно, хубаво е и да оставите сълзите да се стичат по вас, да се впиват в кожата ви, тогава се усеща по-силно. за някои като мен, които са дълбоко пропити с тъга, ще е малко облекчение, но за тези, които не са толкова тъжни, облекчението може да се усеща много, много силно. може да усетите и вдъхновение, при по тъжните се усеща повече, но при по-нетъжните желанието да направят нещо с вдъхновението си е по-голямо, при по-тъжните желанието да действат е по-малко, може и въобще да го няма, даже "действат" е много силна дума, по-скоро те могат да имат желание да се пораздвижат, да си поемат дълбоко въздух... понякога обаче може да е много трудно да се разплачете, дори да се насълзите, но това пак е хубаво, някак си скован, любопитно е

ето едно творение: https://www.youtube.com/watch?v=-tn2S3kJlyU <3

[galaxy29]

хубаво е и да оставите сълзите да се стичат по вас, да се впиват в кожата ви, тогава се усеща по-силно.

това не важи за сополите, тях си ги духайте и попивайте с кърпичка