Православие

[hecu2]

Следя темата от известно време... (естествено че няма да чета 100 страници с булшит обаче).

И двамата сте ми много симпатични в размяната си на реплики : P

Само че! Не мога да си кривя душата и логиката и фактите не ми позволяват да подкрепя и двама ви едновременно.




Не в личен план, но в професионален, трябва да заема страната на DoctorSatan1488.

От богатия си опит (участвал съм във формирането на секта; два пъти са ми промивали мозъка, единият от които като правителствен проект; неколкократно съм изпадал в изменени състояния на съзнанието в следствие от себеналожена сензорна депривация и глад) мога да помогна за по-доброто разгръщане на представената теза на DoctorSatan.


Живеем в свят на ДЕЙСТВИЕТО. ("По действията им ще ги познаете"). Става дума за добродетели. Става дума, че когато човек се изправя срещу Злото (с главна буква, за да обозначава генерализираното и дефинирано зло), той проявява цяла гама добродетели. Когато остава безучастен към Злото, той се отказва от всичките си добродетели.

И това е механизъм. Съвсем осезателен механизъм, тук става дума за духовни закони, които съвсем не са субективни и не подлежат на рационализиране.

Членовете на организираната религия (така се нарича това, което се опитвате да адресирате), обаче, възприемат духовните закони като субективни. Като подлежащи на промяна единствено чрез промяна на личното мнение и благоразположение. Точно в това се изразява ритуалността на организираната религия... която сама по себе си е един фарс, разбира се.

Организираната религия постига едно единствено нещо - невежество. Невежеството се дефинира като доброволно отказване от знание (страх от истината). Страхът от истината е в корена на всичко по-насетне - отказът от отговорност, и тн... И точно това заляга в основата на организираната религия. Защото мирянинът се отказва от директното си общение с божественото и го преотстъпва на различни посредници - други равни нему хора или предмети. (Това е илюзия, разбира се, и не може да се случи; и тъй като духовните закони са обективни, поклонниците в организираната религия прекарват живота си в грях, мислейки че в невежеството си са защитени от последствията.)


Човекът, който ДЕЙСТВА, не е нужно да вярва в каквото и да е. Ако ДЕЙСТВА, не е нужно в главата му да има точно дефинирани позиции спрямо Бог и всичките му там напълно излишни концепции.

Защото църквата е излишна.

Защото няма свещена сграда и няма свещени предмети, няма и свещено знание. Единствено ЧОВЕКЪТ може да е носител на свещеността, защото само ЧОВЕКЪТ е авторът на ДЕЙСТВИЯТА. Той е съществото, което владее и борави със свободния избор.

И свещеното се състои в това, да направиш свободния избор да се противопоставиш на Злото всеки път, когато го забележиш в света.



Екстернализирайки свещеното (опитът свещеното да се отнеме от ръцете на човека и да се прехвърли на вещ или друг човек), човек престава да разбира какво означава Бог. Тоест, едно духовно-невежо състояние, което е много по-зле от това да нямаш концепция за Бог в главата (което и без друго е ненужно на човека, който прави разлика между добро и зло).

[defender]

Страхът от истината е в корена на всичко по-насетне - отказът от отговорност, и тн... И точно това заляга в основата на организираната религия. Защото мирянинът се отказва от директното си общение с божественото и го преотстъпва на различни посредници.

Какъв отказ от отговорност, християнинът е може би най-отговорния човек, защото носи отговорност не само за живота си, но носи и отговорност пред смъртта. За него дори смъртта не е просто заспиване и отърваване от отговорност за живота, а за него смъртта е кулминацията на отговорността, това да остане сам, изцяло психически разголен и разобличен, с цялата си лична отговорност пред лицето на Нормалността във Вселената.

За християнина, умираш и оставаш в своята истинска същност, а душевните ти лайна, които си отглеждал седят до тебе и Бог те пита човече какви са тия лайна.
А за атеиста - умира, а"лайната" му, изведнъж изчезват с вълшебна пръчка.


А това че християнинът се обезличавал, защото нямал директно общение с Бога, защо ползвал различни посредници, просто няма да го коментирам, защото почва да ми се реве от всевъзможните идиотски версии, които се носят в интернет пространството. Не знам от къде е тръгнала тази идиотия, че свещениците ти отнемат личното общение с Бога.

[hecu2]

Какъв отказ от отговорност, християнинът е може би най-отговорния човек, защото носи отговорност не само за живота си, но носи и отговорност пред смъртта. За него дори смъртта не е просто заспиване и отърваване от отговорност за живота, а за него смъртта е кулминацията на отговорността, това да остане сам, изцяло психически разголен и разобличен, с цялата си лична отговорност пред лицето на Нормалността във Вселената.

Това е много хубаво и мисля, че всеки трябва да е отговорен именно по този начин. Но не отговаря на въпроса, защо е нужно църквата да съществува?

Църквата си Е човешка измислица. Просто е противно на логиката да се мисли в рамките, че Бог има нужда от различна институция, освен от себе си. За какво му е на Бог да опазва църквата? И нима не е абсурдна и смешна арогантност някаква човешка институция да твърди, че е адвокат на Божиите интереси?

Да не говорим, че ако се опираш на подобни доводи, скоро ще ти се наложи да обясняваш към КОЯ църква Бог протяга покровителството си, има стотици християнски групи, да не говорим за другите религии?




П.П.

А относно задочния ви спор с "докторчето" : P аз не мисля, че използвате понятието атеизъм в истинската му дефиниция. Може би някой си мисли че е атеист, без да знае достатъчно добре какво значи това, но да се самоопределя така на база социално наклонените везни или защото някои други са го нарекли така.

Ясно е, че "нещо като Бог" съществува (не е абстрактност). Аз се придържам към научния модел на Едгар Мичъл (шестият човек, стъпил на Луната) и други.

Въпросът е, че всички са единодушни, че отделните съзнания (и на практика всяко съзнание и всяка душа) е дефакто отломък или проекция на това Голямо нещо. От това просто схващане следва... колкото и да не им се иска на някои... че това Голямо нещо не е "растително-съзнателно" в същия смисъл, в който казваме, че планетата например е "жива"... а че това Голямо нещо е ПО-СЪЗНАТЕЛНО от отделните съзнания, които проектира или са по друг начин излъчени от него.

С други думи, нещо доста съзнателно. По-съзнателно от нас, със сигурност.

Но това не означава, че има логика в твърдението, че нещо покровителствало църквата като институция (освен, естествено, религията на робството).