Православие

[DoctorSatan1488]

Проблеми с бъбреците са те докарали до православието? Колко нетипично, човек със здравословни проблеми да се моли на господ. Никога не съм виждал подобно нещо . И кво, Бог излекува ли ти бъбреците Ще взема и аз да iстана християнин, че нещо кръста ме схваща понякога

Ама ти сам подсказваш, че не си търсил истината, а нещо от което имаш душевна полза, тоест нещо което да ти помага в трудни моменти, тоест приказки от хиляда и една нощи като Бог. Не си търсел истината, защото от истината само боли, тя никога не помага, особенно ако ти е слаба психиката.

[defender]

Ама ти сам подсказваш, че не си търсил истината, а нещо от което имаш душевна полза, тоест нещо което да ти помага в трудни моменти, тоест приказки от хиляда и една нощи като Бог. Не си търсел истината, защото от истината само боли, тя никога не помага, особенно ако ти е слаба психиката.

Ми не, просто нещо ме накара да изпитам, че това, което теб те кара да се считаш за свръх човек е една голяма лъжа. Дето се вика, просто си намерих майстора за да се осъзная. Дано някой ден Бог да допусна да бъдат разбити и твоите илюзии, за да се осъзнаеш, но лошото че ще трябва да минеш пак през ада на загуба на сегашното ти подобие, което си изградил в скрития идол (в който ти се заблуждаваш, че си себе си).
А ако твърде много си припознал себе си в идолът (който идол явно при тебе дори не осъзнаваш кой е, а мислиш, че си себе си), това разтърсване може да те доведе дотам да не го понесеш и да се самоубиеш. Наистина болката от загубата на това в което цял живот си градил съзнание, че си себе си и разочарованието от него е убийствена, защото ти трябва да започнеш отново да търсиш себе си от нулата, но може и да не намериш вече сили, особено, като възрастен е още по-трудно.

[DoctorSatan1488]

Ми не, просто нещо ме накара да изпитам, че това, което теб те кара да се считаш за свръх човек е една голяма лъжа. Дето се вика, просто си намерих майстора за да се осъзная. Дано някой ден Бог да допусна да бъдат разбити и твоите илюзии, за да се осъзнаеш, но лошото че ще трябва да минеш пак през ада на загуба на сегашното ти подобие, което си изградил в скрития идол (в който ти се заблуждаваш, че си себе си).
А ако твърде много си припознал себе си в идолът (който идол явно при тебе дори не осъзнаваш кой е, а мислиш, че си себе си), това разтърсване може да те доведе дотам да не го понесеш и да се самоубиеш. Наистина болката от загубата на това в което цял живот си градил съзнание, че си себе си и разочарованието от него е убийствена, защото ти трябва да започнеш отново да търсиш себе си от нулата, но може и да не намериш вече сили, особено, като възрастен е още по-трудно.

Че аз вече съм го претърпял това "разтърсване". Нали тъкмо затова ти казвам че не се кланям на идоли нито пък се вглъбявам в разни идеи за това кои и какъв съм. Не ми трябва да търся себе си от нулата, защото не се търся изобщо. Как да търся нещо, което не съм губил , защото изобщо не съм го имал по начало . Няма такова нещо като "да изгубиш себе си", защото няма такова нещо като "себе си".

[defender]

Че аз вече съм го претърпял това "разтърсване". Нали тъкмо затова ти казвам че не се кланям на идоли нито пък се вглъбявам в разни идеи за това кои и какъв съм. Не ми трябва да търся себе си от нулата, защото не се търся изобщо. Как да търся нещо, което не съм губил , защото изобщо не съм го имал по начало . Няма такова нещо като "да изгубиш себе си", защото няма такова нещо като "себе си".

Да, хубаво звучи, но това е често лицемерие. То дори самото това, че казваш, че няма такова нещо, като "себе си", това също е проява на себе си. Ти заличаваш себе си, чрез лицемерие към себе си, че "себе си" не съществува.

Мисля, че ти ще изгубиш себе си, когато се разочароваш от идолът на "волята за власт".

Щом не си себе си, Кой си тогава, с кого говоря.

[DoctorSatan1488]

Щом не си себе си, Кой си тогава, с кого говоря.

Еми виждаш ли, то няма как да ме видиш лесно, освен ако не ме обобщиш като този или онзи. Това е същината на егото, понеже то е израз на необходимостта хората да се "виждат", защото ако виждаш човека като идея, като някого, то може да предвидиш поведението му, което винаги е полезно. Но още по-добрата причина, можеш да накараш други да те видят като "някакъв", тоесто можеш да ги манипулираш. Естествено че идеята за АЗ, идва от разделението на човешката същност на добра и лоша, за целите на нашето социално договаряне. На САМ човек, АЗ не му трябва - няма нито за кого , нито защо да се показва като някого. И ето че аз съм сам, и АЗ не ми трябва, но другите не могат да ме видят иначе, защото те гледат на МЕН през очите на своя АЗ, а своят АЗ гледат през очите на ДРУГИТЕ. Тоесто това е една взаимно подхранваща се и обособяваща се система, където частното определя общото и обратното - общото определя частното, като двете са в постоянна взаимна обусловеност. Казано накратко, Азът е една социална илюзия, породена от сблъсъците на индивидуалната воля в колективна среда. И ето аз дори и да съм НИКОГО, в момента в които пиша тук, вече ставам НЯКОГО, просто няма заобикаляне на това. Но човек става истински НЯКОГО не когато общува с останалите, а когато ВЯРВА в този социален образ дори и когато е сам самичък и когато този образ започне да направлява волята му, тоест когато този образ се припокрие с волята му.