Православие

[defender]

На докторчето философията не издържа.
Доктора казва, че живее лицемерен външен живот. Но възможно ли е един човек, господар на себе си, да не иска да прави нещо, но да е принуден да го прави лицемерно, за да съществува. Възможно ли е да имаш лицемерно поведение към нещо, от което си зависим за да съществуваш - ами не е възможно, а това е всъщност твоето истинско, робско поведение. Доктора просто го нарича лицемерно, защото само с това виртуално заместване на думички се самозалъгва, че е свободен, докато реално това не е така. Той не иска да има господар, но не може да го постигне външно и е принуден да живее лицемерно.
Философията ти е просто виртуална залъгалка за ума, и колкото и възвишена да изглежда, но не ти дава силата да си свободен на практика, дори лицемерното външно живеене пак е зависимост, защото е по принуда, а не по твое желание.
Робът също ако имаше възможност, едва ли ще иска да робува на своя господар, но го прави „лицемерно“ за да съществува и затова си остава роб. Ти си просто в ролята на мрънкащия, пасивно-агресивен роб, но все пак роб.

[Knispel666]

На докторчето философията не издържа.
Доктора казва, че живее лицемерен външен живот. Но възможно ли е един човек, господар на себе си, да не иска да прави нещо, но да е принуден да го прави лицемерно, за да съществува. Възможно ли е да имаш лицемерно поведение към нещо, от което си зависим за да съществуваш - ами не е възможно, а това е всъщност твоето истинско, робско поведение. Доктора просто го нарича лицемерно, защото само с това виртуално заместване на думички се самозалъгва, че е свободен, докато реално това не е така. Той не иска да има господар, но не може да го постигне външно и е принуден да живее лицемерно.
Философията ти е просто виртуална залъгалка за ума, и колкото и възвишена да изглежда, но не ти дава силата да си свободен на практика, дори лицемерното външно живеене пак е зависимост, защото е по принуда, а не по твое желание.
Робът също ако имаше възможност, едва ли ще иска да робува на своя господар, но го прави „лицемерно“ за да съществува и затова си остава роб. Ти си просто в ролята на мрънкащия, пасивно-агресивен роб, но все пак роб.

Много нескопосан трол. Естествено че е по мое желание. Това което другите хора извличат от комуникацията с други хора и като цяло от социалната парадигма, за мен е непотребно, поне в по голямата си част. Всичко опира до преценяване на плюсовете и минусите. Да, мога да отида да живея сам в планината, няма да се налага да играя роли, да се занимавам с глупости и лицемерие. Но защо да се отказвам от ресурс като обществото? Системата си съществува и ще продължи да съществува, без значение дали съм участник в нея. Това че нямам нужда от нея на принципно ниво, не значи че няма да се възползвам от нея, след като вече я има. Това би било глупаво. Не нужно дори да злоупотребявам за да получавам дивиденти. Когато даваш, за да получиш, това не е робство. Робство е когато си зависим от това, което получаваш и си принуден да даваш. Всеки матрично издигнат социален член е роден в робство, не само защото всеки се ражда напълно беззащитен и зависим от другите, но и в последствие, като възрастен, поради неосъзнатите си психически особености е принуден да бъде активен член на обществото, като в замяна удовлетворява всичките си егови потребности. Робството в системата само започва като външно робство, но в последствие се изгражда като вътрешно робство, и като такова е напълно незабележимо за всеки роб, поради което е и толкова успешно като система за манипулация. Проверката дали човек е свободен(в контекста на социалното) е съвсем проста. Примерно ти имаш ли готовност във всеки един момент да загърбиш целия си социален живот, имущество, идентичност, семеиство, приятели и т.н, без никакви съжаления? Ако нямаш, значи си роб. Аз я имам тая готовност, затова не съм роб. Облагата ми от системата е чисто икономическа, и макар да мога да мина и без нея, защо ми е да го правя? Но повечето хора я нямат тая готовност. Нещо повече, за тях живота извън социалната пирамида е немислим, така че изобщо не се и стремят към такава готовност. Това е робството.

ПП: Не знам защо толкова негативизъм влагаш във философията ми.

[defender]

Примерно ти имаш ли готовност във всеки един момент да загърбиш целия си социален живот, имущество, идентичност, семеиство, приятели и т.н, без никакви съжаления?

Мисля, че човек побеждава егото и не е роб, само когато си отговори на въпроса дали би загърбил и самият си живот в този свят, и би умрял ако се наложи, само и само за да остане господар на себе си.
Но ако човек не вярва в задгробен живот, където истината ще възтържествува над лъжата (т.е. че да си господар на себе си е истината и тя ще възтържествува над егото), тогава, защо му е на този човек да умира ако се наложи, за да остане господар на себе си.
Тоест победата над егото става само чрез вяра в задгробно възмездие и тържество на това да си господар на себе си над егото, а възмездието логично се извършва от Съдя, а не от нищото. Тоест без вяра в Бог не можеш истински да победиш егото.

[hecu2]

Но ако човек не вярва в задгробен живот, където истината ще възтържествува над лъжата (т.е. че да си господар на себе си е истината и тя ще възтържествува над егото), тогава, защо му е на този човек да умира ако се наложи, за да остане господар на себе си.
Тоест победата над егото става само чрез вяра в задгробно възмездие и тържество на това да си господар на себе си над егото, а възмездието логично се извършва от Съдя, а не от нищото. Тоест без вяра в Бог не можеш истински да победиш егото.

Еми... както и да си криви душата човек, не мисля че има начин да заобиколи точно този аргумент.

Човек просто трябва да стигне до момента, в който осъзнава нещо всеобхватно, да осъзнае света по качествено по-възвишен начин, и да стигне до разбирането за някаква концепция за Външен свидетел... за да може на умствено, емоционално и душевно ниво да се освободи от оковите на преходния свят.

Може да е Бог. Може да е лична концепция. Може и да не е чувствал мотивация да вербализирал вярванията си. Но описанията на вярванията му ще са еднакви с тези концепции.