- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Римската империя е била космополитна и множеството народи, които е обединила под своята шапка си са съжителствали в хармония. Била е толерантна към вероизповеданията и обичаите им. Но в един момент се е появила една войнстваща еврейска секта, която е почнала да твърди, че различните богове от техния са езически и последователите й започнали да организират подривни дейности и кървави въстания в империята, за да завземат властта. Нормално е, ако някой се занимава с подривна дейност да бъде персона нон грата в съответната страна. В един момент империята не е виждала да има друг избор освен да превземе отвътре движението на "новите евреи" отвличайки религията им с цел да ги неутрализира използвайки я за своя. И така се появява най-могъщата институция и репресивен апарат съществувал някого. Ако не знаеш - ще те научим! Ако не можеш - ще ти покажем! Ако не искаш - ще те принудим! Да ти напомня на нещо?
Казах ти, че на робите се е гледало като на вещ. Включително и според Новия завет и очаквано като еврейска секта тя прави разлика между робите от еврейски произход и всички останали. Според нея само робите от еврейски произход са имали някакви права като включително и правото на свобода след 6-та година и при това без откуп.
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. - Изход 21 глава, 2 линия
Бог никого не е изкупил, защото ако беше, нямаше да има и роби. Чуденето е от логиката "може ли Бог да създаде камък, който той самият да не може да повдигне?". Ако отговорът е "може" и тогава следва, че не може да повдигне някакъв камък, означава ли, че все още е всемогъщ? Горе-долу и такава е логиката тук. Затова се чудя, как Бог е уж според християнската дефиниция всемогъщ и винаги прави добро, но не спира злото. Значи ли, че не може да го спре? И не ми се оттървай със "защото е дал свободна воля". Това означава, че умишлено допуска злото и е лично отговорен за него.
Душата е концепция, която може да се дефинира по много начини. Вярата в Бог според мен не означава автоматично, че една душа става добра и годна за рая. Но логиката на християните е именно такава. Всичко става простено, ако се преклониш на "спасителя".
А ако някой е бил "сериозно възпрепятстван", защото се е родил на "грешното място или неподходящото време" и е бил цял живот добър човек, но за нещастие никой не го е открехнал, че вярата му е ерес в очите на "истнския бог", тогава има ли някакви шансове?
Ако някой е бил цял живот роб, то каква свобода изобщо може да познава? "Вътрешната" свобода, за която говориш е една абстракция, която едва ли по някакъв начин е нещо друго освен фантазии и вид "психологическо убежище" за роба.
Не съм длъжен да отговарям на очкаванията ти. Не ми се залита по мистика, имам си собствен стил. И мисля, че споря достатъчно логично. Ако търсиш "мистична дълбочина" си намери някой протестант, католик, мюсюлманин или ню-ейджър за събеседник, но там вече ще трябва да спорите на теологично ниво, а ти ще ме прощаваш, но колкото и върл християнин да се пишеш (поне тук), не си религиозно подготвен и изхождаш само от някакви обобщаващи позиции. Това правя и аз междудругото, но за разлика от теб не обяснявам неща, от които уж зависи спасението на някого. На тази база ти като вярващ трябва да покажеш много повече "мистична дълбочина" докато се обясняваш от колкото аз докато аз обяснявам, защото на мен "не се пада честта", така да се каже, да спасявам някого, независимо дали аргументите ми са грешки или правилни.