Православие

[DoctorSatan-666]

Защо си толкова влюбен в сатаната ве? Тва е все едно да си влюбен в това, което те убива, а после да се сърдиш на Бога.

Не се сърдя на никои, още по-малко на герои от "Хиляда и една нощ" но ако трябва да избирам между двата измислени персонажа, Дявола определено изглежда повече като пич, при това съвсем неумишлено. Иисус е събирателен образ за цялата човешка слабост, изразена в европеиската култура, така както сега това, което измества религията (а именно социалната справедливост) е продължение на същото това изращение на човешката воля, тази душевна помия на масите, поела срещу собствените си инстинкти и здрав разум. Съвсем логично, образа на Сатаната олицетворява тъкмо онова, от което слабия и немощния духом бяга. Така че в известен смисъл за теб е валидно онова, което казваш за мен - обичаш това което те прави по-слаб и те убива. Естествено на фона на съвремените идеологии, християнството, и то конкретно православието, е една идея по-добре в това отношение, но това е повече свързано с историческата съдба на православните народи, не толкова със самото православие. Така че само до там стигат симпатиите ми към християнството - в краина сметка то си остава просто бета-версията на същата тази болест на духа.

[defender]

Не се сърдя на никои, още по-малко на герои от "Хиляда и една нощ" но ако трябва да избирам между двата измислени персонажа, Дявола определено изглежда повече като пич, при това съвсем неумишлено.

Как да са измислени герои ве, нали още Фройд е казал, че в човека има нагон към живота и нагон към смъртта, кои са първоизточниците на тези нагони, те не идват просто така от нищото. В Библията си го пише, че източник на живота е Бога, източник на смъртта е дявола, която смърт навлязла в света поради завист на дявола.
Не може да си в неутрално положение, в тебе щеш-не щеш винаги действа по-силно един от двата нагона (намаляването на единия води до увеличаване на другия), не може да си неутрален, заблуждаваш се.

Иисус е събирателен образ за цялата човешка слабост, изразена в европеиската култура, така както сега това, което измества религията (а именно социалната справедливост) е продължение на същото това извращение на човешката воля, тази душевна помия на масите, поела срещу собствените си инстинкти и здрав разум.

Това не е слабост ве, на благородство са способни само вътрешно силните, при които нагона към живота и по-силен от нагона към смъртта и страха. Какво спира един човек от благородство, освен страхът от смъртта, че той може да остане неуреден.
Този, който не способен на благородство е уплашен, вътрешно неуреден човек – тези хора могат да живеят външно единствено, като паразити - да муфтят каквото могат от околния свят и от другите.

Съвсем логично, образа на Сатаната олицетворява тъкмо онова, от което слабия и немощния духом бяга. Така че в известен смисъл за теб е валидно онова, което казваш за мен - обичаш това което те прави по-слаб и те убива.

Няма начин на обичаш сатаната, защото сатаната олицетворява страданието, което нямаш сили да понесеш – представи си страдание, което не можеш да понесеш до степен, че искаш да умреш, само и само за да не го чувстваш повече, но в същото време да не можеш да умреш, това е сатаната и неговото царство. Любовта към сатаната е контрапродуктивна за живота. Човек, който обича сатаната е неосъзнат самоубиец, той подсъзнателно мрази себе си, мрази и живота, това е болен човек, депресиран може би. Примирение и любов с дявола е невъзможно. Заблуждаваш се.

православието, е една идея по-добре в това отношение, но това е повече свързано с историческата съдба на православните народи, не толкова със самото православие.

Какво имаш предвид?

християнството - в краина сметка то си остава просто бета-версията на същата тази болест на духа.

Бета-версия на коя болест на духа – бета-версия на извращението на човешката воля ли?