Щастие - И аз ще споделя!

[LadyDi]

Понеже виждам, че любовното щастие не е на особена почит, реших и аз да разкажа една история Ей така, за разнообразие.

Първа сцена.
Времеви период: пролетта на 2003 г.
Място: teenproblem.net
Главни действащи лица: двама тийнейджъри, на възраст клоняща по-скоро към двайсетте.
Темите в тийнпроблем тогава са далеч по-сериозни, има много малко спам. И не е трудно да намериш човек, с който да проведеш добра дискусия. Така се откриват и двамата герои. От тема на тема, от мнение на мнение, виждат в другия своя огледален аз. И двамата са с разбити сърца и се използват взаимно, за да излеят онази мъка, която така стиска младежките сърца. Но постепенно, освен отдушник откриват и нещо друго. Откриват онази искра, която съществува между две "сродни" души. На мен това понятие определено ми е много смешно.

Запознават се през лятото на същата година. И макар че връзката им трае едва до септември, аз си мисля, че можем да дадем на тази любов онова определение: чиста, искрена... истинска.
Та тя преживя толкова неща. Преживя раздяла, преживя други връзки, преживя дори повече от година загуба на какъвто и да е контакт. Преживя дори лъжа.
И съвсем случайно 4 години по-късно, те се откриха. И избягаха от всичко и от всички. От разбитите си сърца, от недовършените си връзки, от изгубения път. И се намериха един друг. Така както се бяха виждали в началото, когато за пръв път сплетоха пръсти на брега на морето. И знаеха, че този път ще бъде завинаги. Затова побързаха да го кажат на всички. Само 1 година след като се преоткриха, те застанаха пред 150 човека и си обещаха винаги да бъдат един за друг истински приятел.

А сега? Сега се карат всеки ден, имат своите разправии, плакаха стотици пъти. Но нито за миг не спряха да вярват, че тази любов заслужава всичко това. И заслужава да се борят за нея.

Боже, колко романтична съм можела да бъда

[flamesoulbgr]

Понеже виждам, че любовното щастие не е на особена почит, реших и аз да разкажа една история Ей така, за разнообразие.

Първа сцена.
Времеви период: пролетта на 2003 г.
Място: teenproblem.net
Главни действащи лица: двама тийнейджъри, на възраст клоняща по-скоро към двайсетте.
Темите в тийнпроблем тогава са далеч по-сериозни, има много малко спам. И не е трудно да намериш човек, с който да проведеш добра дискусия. Така се откриват и двамата герои. От тема на тема, от мнение на мнение, виждат в другия своя огледален аз. И двамата са с разбити сърца и се използват взаимно, за да излеят онази мъка, която така стиска младежките сърца. Но постепенно, освен отдушник откриват и нещо друго. Откриват онази искра, която съществува между две "сродни" души. На мен това понятие определено ми е много смешно.

Запознават се през лятото на същата година. И макар че връзката им трае едва до септември, аз си мисля, че можем да дадем на тази любов онова определение: чиста, искрена... истинска.
Та тя преживя толкова неща. Преживя раздяла, преживя други връзки, преживя дори повече от година загуба на какъвто и да е контакт. Преживя дори лъжа.
И съвсем случайно 4 години по-късно, те се откриха. И избягаха от всичко и от всички. От разбитите си сърца, от недовършените си връзки, от изгубения път. И се намериха един друг. Така както се бяха виждали в началото, когато за пръв път сплетоха пръсти на брега на морето. И знаеха, че този път ще бъде завинаги. Затова побързаха да го кажат на всички. Само 1 година след като се преоткриха, те застанаха пред 150 човека и си обещаха винаги да бъдат един за друг истински приятел.

А сега? Сега се карат всеки ден, имат своите разправии, плакаха стотици пъти. Но нито за миг не спряха да вярват, че тази любов заслужава всичко това. И заслужава да се борят за нея.

Боже, колко романтична съм можела да бъда

Отдавна не бях плакал от... даже незнам как да го нарека.. Може би радост, може би удовлетворение, че на този свят няма само тъга.. Няма само разбити сърца и горещи сълзи, а че има и безгранична любов и радост. Браво!