Все по-често...

**ShtrudeL** · 12-06-2011, 21:43

...ми се случва да усещам, че не мога да стоя на едно място ...любовно. Ей тъй да има как да мина, да оставя купичка с обич и да си тръгна. Изморих се от емоционални кръгове, копнежи, надежди, очаквания и въздиишки. Искам да се порадвам на някой, да е единствен в очичките ми за час-два-три и да си тръгна. Изобщо не се чувствам уверена и не се чувствам заслужена. Искам нещо красиво, което не заслужавам. За това най-добре да не искам.
И имам чувството, че порасвам бавно, толкова бавно. На едно 19 годишно момиче по-скоро би й писнало от несериозни работи, които е имала преди това и тепърва би искала нещо сериозно, пък аз имам чувството, че вървя на обратно. Страх ме е да не си изгубя чувството и да се разваля. Просто се изморих. И ако до сега имах нужда да обичам, защото когато не обичам съм парцал, то сега искам просто мъничко обич. Не обич. Просто топла прегръдка.

ей така
http://www.youtube.com/watch?v=K3CHi...ure=plpp_video

Понеже не знам дали ще се сетя да вляза пак в темата:

Сега си спомням... късно се родих.
На всичкото отгоре и валеше.
Наметната с един дъждовен стих - -
зашляпах... ала страшно ме болеше.
Болеше ме безчувствената пръст,
белязана от нелюбими стъпки.
Сред локвата пред оня Божи кръст -
не знаех всъщност - вино ли е-кръв ли...
Светът отдавна беше оздравял
от глупавата болест да обича.
И за да бъде все по-малко бял -
разстрелваше във тъмното кокичета.
Разбрах тогава - късно се родих.
След трупове на толкова надежди,
сама не зная как се престраших

до седем сутринта да бъда нежна.

П.П. За да ви е гадно, ще кажа, че имам Тофифи. (Съсредоточете се върху това, защото е най-силната част в темата)

П.П.П.
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.