Обич за обичта?

[bratignat]

Абе т'ва мъжете сте много егоцентрични, бе! Любовта трябвало да е само за вас, а не за всички и всичко, трябвало да е заради самите вас. Ама, всъщност тъкмо затова обича човек - защото има нужда да обича. Има нужда да я даде тая любов и когато намери на кого, го прави. Да, хората на които я даваш тая любов трябва да отговарят на няк'ви твои подсъзнателни критерии, трябва тоя човек да ти харесва, но в крайна сметка се влюбваш, защото имаш нужда да си влюбен. И това е отдавна доказано. Face the ugly truth...

Това е отдавна доказано за бременни майки, за които както е известно са с объркани хормони (виж хормонална бомба).

Като си толкова deep in the shi....positivism, кажи ми защо има войни? Защото гадните егоцентрични мъже (за които по едно или друго време ще плачеш и желаеш) са лоши и правят лоши неща. Не нищо подобно. Аз гледам на нещата като на ресурси. Енергия, която ти осигурява съществуване. Желанията ни за тази енергия са безкрайни (лакомия), но ресурсите са ограничени. И ако трябва да избирам дали да си деля момичето с някой, или образно казано да му обявя война и изтребя познай кое ще избера, като егоцентричен мъж.

И понеже адски се дразня от тези глупости за позитивизма ще те открехна на няколко факта. Позитивната енергия, позитивизма, като нещо, с което трябва да живеем се появява в западната култура доста изкривено към 50 години на 20 ти век. Ок, като ти се е случило нещо хубаво радвай се. Но да си ухилен, като идиот и да изискваш това от останалите по всяко време е досадно, смуче от енергията ти и е един вид диктат. Нещо като 1984 (която бас държа не си чела), само, че вместо да те следят какво правиш, следят дали си усмихнат и говориш за "позитивното".

Докато в древните източни общества и философии (особено Бушидо), няма лошо, няма и добро. Трябва да си в баланс със себе си и околните. В противен случай си разглеждан като ракова клетка - или отнемаш от енергията на останалите (тялото) или оказваш прекалено голям натиск. Защо не погледнеш ситуацията от друг ъгъл? В планината си и намираш ябълка, а си гладна, като вълк. Изяждаш ябълката. След малко се появява изнемощяла жена с гладно детенце....да познай, твоята раодст, че си се спасила от глада е гибел за майката и детето. "Ама аз откъде да знам?!" - Плановете на съдбата и случайността никога не ги знаем, и както казах прекаления кеф е толкова вреден колкото прекаленото сдухване.

П.П. Ако ми кажете, че всички тези позитивизми са в резултата от близостта на Луната до Земното кълбо и ефектите върху хормоналния баланс за Вас жените, ще ви разбера.....Просто не ми обяснявайте колко сме егоцентрични мъжете - всеки от вас е имал баща, освен ако ен излезете сега с теорри за непорочно зачатие.

[Blab]

Докато в древните източни общества и философии (особено Бушидо), няма лошо, няма и добро. Трябва да си в баланс със себе си и околните. В противен случай си разглеждан като ракова клетка - или отнемаш от енергията на останалите (тялото) или оказваш прекалено голям натиск.

само не разбирам чаршафните ти бръщолевения какво общо имат с темата.
отстрани изглежда така, сякаш водиш разгорещен диспут с конкретна жена, от който до нас достигат единствено твоите разпокъсани реплики.

съсредоточавам вниманието ти/ви върху цитата.
това е основният проблем, засегнат в темата ми. нарушен вътрешен (съответно - външен) енергиен баланс. и се пита - как връщаш нещата в състоянието им на покой.

//не всеки да си мели неговото. аз търся съвети. не виждания. не размахване на пръсти и показалки. не цъкане с език. не и потупване по рамото, нито пък емпатия. като едни емоционални рационални създания вие как бихте реагирали, както бихте се погрижили за себе си, какви стратегии за дишане бихте упражнили... и т.н. да не задълбавам и да не правя всичко твърде лично.

ПП: пак благодаря на всички, че участвате. нека само всеки зачита другия, или поне да се опитаме.

[bratignat]

Чаршафни бръщолевения....внимателно с класификациите, ще ми излезе име и после няма измъкване от леглото.

Все пак си прихванала основното в поста ми - баланса. В баланса се вклюва и търпението. Когато без причина ти е адски весело и се чудиш кой да обичаш, можеш да спортуваш. По този начин автоматично обичаш себе си, защото спорта е здраве и дълголетие. Или мжоеш да учиш/четеш. Никога не може да си пре-подготвен, затова използвай времето. Даже, когато си на кеф, по-лесно се чете и спортува.

[Niakoitam]

bratignat понеже спомена за бездомните кучета. И аз ги обичам и бих ги хранил ако имах възможност и ако някой по възрастен роднина например не би ме гледал като някакво извънземно. Да когато видя някои че се гаври с някое животно вътрешно ми идва да го пречукам с някой винкел. И да, мен лично ме е страх от бездомните кучета и даже заради такова куче съм си чупил и ръката и такива кучета са тичали срещу мен, но това че ме е страх от кучетата изобщо не ми пречи да ги обичам и да ми е жал за тях. А това за войната пък беше егати и измисленият пример. Войни има знаеш ли защо? Защото има лакоми гъзове, които държат да си напълнят търбусите и не само, а войната дава пари. Друг път е неизбежна,защото има хора, които като вземат властта в една държава и се мислят за богове и не се съобразяват нито с народа си, нито с държавите в света. А ако ти си гладен, а отсреща ти има човек, който ще умре ако не изяде една ябълка и не си я изял най-човечното нещо е да му я дадеш. Но той светът се извращава и всеки гледа за своя гъз. Бебетата са най-чистите създания,а при възрастните рядко можеш да намериш някой с наистина чисто сърце.И тази промяна започва още в ранна детска възраст. Рядко изказвам тези си мисли и още по рядко на живо,защото не искам ме гледат и да се държат с мен като някакво извънземно, но понякога имам чувството че хората се раждаме на този свят просто...за да се ивратим или ако сме малко по силни все някога околните, близките или роднините ни да ни извратят показвайки ни колко е гот за да не си прецакан да лъжеш, да крадеш,да взимаш залъка от на хората устата, да им се катериш по главите,да не ти пука за нищо и никой,да се оплакваш че никой не мислел за теб,да се водят войни и т.н.. Знаеш ли. Бях още първи клас, но и сега се гордея с една постъпка, която направих тогава. Чупил съм си общо два пъти ръката. Тогава беше първият път. Точно заради кучето, което споменах по нагоре и което ме подгони в двора на училището. Приеха ме в болница и наще ми носеха вскякви вкусотии. Веднъж ми донесоха ена кутия от торта пълна с парчета диня. Бях изял няколко и бях я оставил. В съседната стая имаше едно доста по голямо момче от мен. Може би вече завържил. Беше се блъснал с колелото си в някаква движеща се кола и му бяха счупени двата крака и две ръце. Каза че му се е прияло диня. Аз се сетих че имам и парче по парче му я дадох в устата. Спомням си благодарността в очите му. Спомням си и благодарността когато съм правил за някой човек нещо как лъха от очите. Ето тази гледка е невероятна и топли сърцето. Веднъж и една съученичка ме погледна по същият начин на бала ни, когато бяхме в Турция. Тя беше болна и беше легнала в едно легло с един съученик. Помоли ме да и дам едно одеало.Аз вместо да и го хвърля както се очакваше го разпънах и я увих като бебе. И нейният поглед няма да го забравя. Процеди само едно Благодаря и ми стопли сърцето.Обичам да помагам обаче когато не съм задължен за това.За съжаление къде заради съдбата,къде заради мен нещата не могат да се подредят така че да си имам свое момиче, за което да се грижа. А това понякога се превръща в разочарование и/или зачатъци на злоба.

А ти Blab,тази обич насочена ли е към някой точно определен човек или и ти като мен я пръскаш напосоки включила searching...отвреме навреме спирайки се на някой резултат мислейки го евентуално за точният, а след това евентуално продължавайки напред същевременно продължавайки да пръскаш обич навсякъде и напосоки,когато решиш че съществото в дадената посока заслужава тази твоя енергия борейки се с това от пренасищане енергията да не се промени към друга по-лоша,защото никаква енергия в природата не се губи, а може би просто се променя когато няма място където да отиде?