В битка със себе си

**crazyfrog** · 12-24-2011, 20:42

Вие какво бихте избрали:да изгубите по някакъв начин достойнството си,да се борите докрай дори и да не се получи нищо ,за да не се питате после ''Какво би станало ако.." ,или да не опитате, за да запазите и малкото си останало достойнство.Искам някой да ми даде доста добра аргументация за това,че трябва да се откажа,за да не чувствам като нищожен човек после...Имам чувството че искам да се откажа,но мисълта че заради страха и гордостта си мога да пропусна нещо.. убива ме... Вие какво бихте избрали и защо?

**crazyfrog** · 12-24-2011, 22:34

ee откакто обновиха сайта като пускам теми значелно по бавно получавам дори един коментар. хаейде хора.. благодаря ви предварително

**ccdesigns** · 12-24-2011, 22:49

Ако си заслужава - тва първото. Що? Така искам.

**crazyfrog** · 12-24-2011, 22:53

Под заслужава-ще се получи ли имаш предвид? Защото тогава не съм сигурна дали си заслужава..

**BornToRaiseTheHell** · 12-25-2011, 04:33

Щом искаш да се откажеш, давай! Хората се борят за много неща-любов, приятели, пари - в общи линии-щастие. Но те се борят до някаква степен. Ако ходиш по нечий задник прекалено много време и му покажеш, че би загубила достойнството си, само за да може той да е до теб, ще осъзнаеш, че вече в теб няма гордост. Ще мине още време- ето тогава ще загубиш достойнството си. Никой няма право на сълзите и цялото ти сърце. Защото в сърцето, има една малка частица, която е само твоя, само за теб, и когато се бориш за някого, ти я отдаваш, губиш я, точно така, това е достойнството, гордостта, самосъхранението. Не бива да се измъчваш с въпроса " Какво би станало", щом усещаш, че той не си заслужава. Принципно, се боря. И не само аз. Но идва един момент, в който всички спираме. Това е момента, в който осъзнаваме, че това е causa perduta и че въпросния елемент, никога, ама никога, няма да усети, че даваш всичко за него, или пък просто няма да те приеме. В този момент, всички борещи се , искат да се върнат назад, за да могат на време да кажат " Сбогом". С достойнство.
А под дали "заслужава", се има впредвид, дали този човек ще оцени, че ти се бориш за него и дали би направил същото.

anonymous708973 · 12-25-2011, 08:05

Стояла съм пред същия избор, но никога, никога, никога не съм го разглеждала като загуба на достойнство или ходене по гъза на някого. И още нещо... перифразирам страшно добър съвет, който някога ми каза моят: "Не се бори със себе си или желанията си, животът е прекалено кратък." Абсолютно е прав, просто аз не исках да го разбера тогава. Е, разбрах го по трудния начин

Важно е да си в хармония със себе си и съвестта си, а не с нечия друга.

Важно е обаче да се прави разлика между борене, за да постигнеш нещо, и ходене по нечии задни части.

**crazyfrog** · 12-25-2011, 14:50

някакви други мнения..

**justasmile** · 12-25-2011, 14:55

"Да изгубя по някакъв начин достойнството си,да се боря докрай, дори и да не се получи нищо ,за да не се пита, после ''Какво би станало ако.."" ммм да - това е моят избор

**ICanSeeTheFireBurning** · 12-25-2011, 17:37

Ти сам си определяш кое ти е най-ценно. И зависи какво си мислиш, че губиш - гордостта си или самоуважението си. Има разлика между двете. Зависи и дали ако все пак рискуваш, ще спечелиш наистина човека отсреща. От много неща зависи - няма универсална рецепта затова кога си струва да се бориш и кога - да се откажеш. Всеки случай е различен. А твоят случай какъв всъщност е? Разкажи ни повече, понеже така е много общо зададен въпросът и е трудно да се даде адекватен съвет.

**Azoria** · 12-25-2011, 18:01

Тръгни си с малко достойнство и високо вдигната глава. Ако си заслужава да останеш - причината сама ще те спре.

**crazyfrog** · 12-25-2011, 19:32

И каква е точно разликата между самоуважението и гордостта?
А какво да правя ако не знам дали бих могла да спечеля човека отсреща?

**ambition** · 12-25-2011, 19:47

Замисли се над това :
"По-добре "поне опитах", отколкото - "трябваше да опитам"

**ShadyStyle** · 12-25-2011, 19:48

Никога няма да разбереш ако не опиташ, да

**ICanSeeTheFireBurning** · 12-25-2011, 20:12

Първоначално написано от crazyfrog

И каква е точно разликата между самоуважението и гордостта?
А какво да правя ако не знам дали бих могла да спечеля човека отсреща?

Защо просто не ни разкажеш за какво става дума, вместо да си говорим някакви абстрактности?

**crazyfrog** · 12-25-2011, 20:25

http://www.teenproblem.net/forum/sho...чувство ето я темата,която публикувах преди няколко седмици.. аз смятам че по някакъв начин съм изгубила достойнството си .. или ще го изгубя... въпросът е да действам ли или не...

**ICanSeeTheFireBurning** · 12-25-2011, 20:31

Първоначално написано от djipsito

На мен пък ми изглежда, че бърза да те отсвири, но пък знае, че искаш да се видите и е питал до колко си, за да види дали ще съвпаднете с програмата и да се видите за малко, просто ей така и после да ти каже "Ай, ше тръгвам, че имам работа"..

Може пък и да не е така де. Ако се навие да излезете, виж как ще се държи по време и след срещата и виж дали ще е заинтересован да се видите пак..

Не си прави големи надежди, да не ти е кофти после..

Ей тоя отговор ми се видя най-точен. Ем, няма да си загубиш достойнството, ако го попиташ пак да излезете според мен. Опитай, пък после ще стане ясно какво ще става. Но наистина не виждам нещо кой знае какво в това да помолиш някой да излезете.

**crazyfrog** · 12-25-2011, 20:38

абе не е само това,няма значение ;д разбира се 4е да помоля някой да излезем не е голяма работа

благодарря ти

**SmilezZz** · 12-25-2011, 20:45

Всъщност си зависи от ситуацията и хората. Не може насила да накараш някого да бъде с теб, нали ? И колкото и да се бориш , единствено можеш да "паднеш съвсем в очите на отсрещния". Ние , хората , наистина се борим за доста работи в порива си да намерим щастието , но това в никакъв случай не означава загуба на достойнство или "ходене по гъза на някого" , а напротив: това показва наличието на не само достойнство , уважение и воля.

**djipsito** · 12-25-2011, 21:45

Наскоро една ситуация на един мой приятел и негова близка приятелка ме накараха да се замисля в/у нещо. Понеже тяхната история има много общи неща с моята "несподелена любов" го поразпитах така по-подробно. Описвал ми е ситуации, които аз и сигурно много други момичета, да не казвам всички, ги разбираме като унижение, ходене подир нечий задник, заробване на достойнството и т.н. Като го питах той какво мисли, ми каза, че за него тези неща не означават това, което ние си мислим, а даже напротив. Мненията на BornToRaiseTheHell и PinkPan7her ми харесаха.

Просто трябва да знаеш къде е границата и да не я прекрачваш. Аз от моя опит съм разбрала, че не трябва да се боря за нещо, което реално погледнато не ми принадлежи така да го кажем. Може да виждам много потенциал в другия човек, може той да е всичко, което някога съм искала, може да съм сигурна, че той ако ми даде шанс нещата ще се получат, НО насила хубост не става. Този човек може да не мисли по същия начин или просто да не се чувства готов, може да не иска връзка, може да му липсва тръпка. Или пък може да вижда и да оценява всичко и да се чувства зле, защото не може да отвърне. И тва не означава, че ти не ставаш, не означава, че ти не си направила достатъчно. Химията никой не може да я контролира.

Трябва да разбереш кога да спреш. Другия ако е точен, ще ти каже още в началото как стоят нещата и няма да се възползва от твоите чувства. И тва нещо трябва да се оцени, защото са малко хората, които действат така. В началото е кофти, но пък накрая разбираш, че така е било по-добре и, че този човек всъщност ти е помогнал, когато ти си си мислила, че те наранява.

Не мисля, че трябва да се буташ там, където не си желана. Дори да си с най-чистите и искрени намерения на планетата. Обаче егоизма натам ни води - да се бутаме. А трябва съвсем малко, за да се поставиш на мястото на другия и да помислиш, на теб ако не ти е до връзки или просто някой не е твой тип и постоянно се бута, как ще се чувстваш ?

Най-трудно е примиряването след като са те отхвърлили. И все пак трябва да израстеш. Не изразходвай цялата си енергия, за да може накрая да ти остане малко, за да се изправиш, когато се сблъскаш със земята.

**Sh@d0w** · 12-26-2011, 06:35

Първоначално написано от crazyfrog

Под заслужава-ще се получи ли имаш предвид? Защото тогава не съм сигурна дали си заслужава..

Това са две различни неща. Това дали се заслужава не е обвързано по никакъв начин с това дали ще се получи или не.

Не вникваш в смисъла.

**SisiStrange** · 12-26-2011, 07:38

Аз не мисля, че борбата за нечия любов изглежда толкова красиво драматична, колкото я дават по филмите. В очите на човек, който не е влюбен и гледа по-трезво, изглежда малко смешно и дори донякъде жалко. Особено, ако наистина му липсва интерес.
Винаги съм мислела, че си струва да се боря само, когато виждам, че ИМА желание, но просто някакви странични фактори пречат.

**cigarettekisses** · 12-26-2011, 12:24

Опитай се няколко пъти,за да видиш дали изобщо ще има резултат.
Ако се окаже,че няма смисъл и от другата страна няма никаква реакция и интерес,се откажи.
Няма смисъл да се опитваш да задържиш човек,който не иска да е с теб.

Тема: В битка със себе си

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

В битка със себе си

Правила за публикуване