Живота ми е ужасен... :х

[ninaa12]

Не знам кой ще го прочете и кой не, но имам нужда да споделя. Аз съм съвсем обикновенно момиче на 15. Или поне така изглежда. Не съм имала проблеми с приятелите си,със семейството ми и т.н но от 2 години насам... живота ми се провали. Преместихме се .. и се притеснявах, че няма да намеря приятели, че с никого няма да се сприятеля. Е не беше така, запознах се със супер яки хора, това бяха едни от най-добрите ми приятели... никой не ме питаше къде отивам, и с кого ... и държа да отбележа, че вечерния ми час беше до 8,9. И нямах никакъв проблем с това въпреки че другите ги пускаха до повече. Беше една незабравима година. И след това, всичко се обърка. Родителите ми, не ми имат никакво доверие и не знам защо, просто изведнъж ми забраниха да се виждам с тези момичета ... и не ми позволяваха да излизам след 6 часа. И до сега е така. Две години вече, "вечерния" ми час е до 5 6 .. а лятото до 7. Абе хора това номално ли е ? Какво съм направила не знам, не мога да си го обесня. Знам само, че сестра ми беше направила едни глупости преди време и заради това сега аз си плащам или поне аз така си го обеснявам. Свързано е с момче ... с което и до ден днешен са заедно, радвам се за което. Явно баща ми се страхува да не направя и аз нещо такова затова и не ми позволява да си имам пряител, смисъл такъв ако разбере, че си имам големи проблеми ще стават, за което ми е супер гадно. Всичките ми приятелки казват на родителите си, и те се радват за това, приемат го съвсем нормлано но аз ... аз не мога да го направя, колкото и да ми се иска да не ги лъжа и да им кажа всичко. А да говоря с баща ми.. е просто изключено, познавам го и повярвайте няма и да се опита да ме разбере. И да, сега си имам приятел ( той ми е първото "гадже" ) .. 3 месеца сме заедно и мога да кажа, че страшно много го обичам, но кажете ми как да му обесня това ? Дори и най-разбрания да е няма да го приеме затова реших просто да се разделим. Не мога да го лъжа повече, а и искам той да е щастлив. Знам, че ще е най-голямата ми грешка и че много ще ме боли.. но наистина не знаете какво е. Плюс това, нямам никакви приятели. Само 2 момичета от моя клас, и още една две извън училище. И не защото не съм общителна или защото не ме харесват. Напротив, смея да кажа, че много момичета и момчета постоянно "айде да излезем" "ти все не можеш" "ела да спиш вкъщи" "айде на кафе" Просто това с излизанията ме ограничава адски много, и не мога да излизам с тях, те стоят до към 9 10 вечерта, някои от тях излизат в 6, а аз трябва тогава да се прибирам. Казвам ви това не е живот. Единственното което ми остава е да чакам да стана на 17 18 .. та се надявам да си променят отношението към мен. А дотогава ... на училище и вкъщи... Дори през седмицата когато съм първа смяна не ми позволяват да излизам хаха вече направо не знам да се смея или да плача. Толкова ме измъчва това че дори по едно време мислех да се самоубия и всичко да свърши. Тръгна ли да говоря с майка относно излизанията, тя ми вика " не ме занимавай с глупости" и излиза от стаята голямо разбиране нали? Опитвала съм се много пъти да не мисля така, събирах сили и продължавах мислейки колко хубав е живота.. но с времето сякаш свикнах да живея така. И сега когато се осъзная, определено мойто не е живот. И какво ми викат "какво толкова ти липсва" ... хаха не могат да осъзнаят колко неща ми липсват .. особено тяхната подкрепа и обич. Колко са се лишавали заради мен и т.н дори и така да е .. аз им благодаря но защо се държат така с мен. Не осъзнават ли колко ме нараняват? Не им ли пука как се чувствам? Еми след няколко дена, вече всичко свършва. Няма да лъжа приятеля си повече, и ще му кажа че това беше всичко. Знам че ще го заболи и че след това ще ме намрази, но би било много по добре за него. А колкото до мен, щом съм издържала до сега... ще издържа още 2 3 години. После се махам от вкъщи и това е. Единственото за което тогава бих съжалявала е това, че не изживях едни от най-хубавите си години пълноценно и предполагам щастливо. Мерси на всеки който го прочете.

[DisappointedDreamer]

Някои хора имат здравословни и финансови проблеми и не мислят за самоубиство, а ти ще се самоубиваш, защото не те пускат навън след 6 часа. Господи помилуй.

[ninaa12]

Да знам че звучи страшно тъпо, но когато всичко ти се насъбере ... наистина не виждам смисъл в нищо вече. Опитвам се ... да не мисля така, казвам си " е какво толкова има къде къде по зле от теб, а ти се оплакваш" но наистина всичко това е ужасно мъчително, а сега трябва да се разделя и с единствения човек който толкова обичам и който винаги ме е разбирал, но не мисля че би разбрал и това. То аз самата не мога да го разбера, та той ли ще може.

[SisiStrange]

Родителите ти се държат просто... дори не искат да говорят с теб.
Изтрай някак до 18 и намери начин да се изнесеш.

[Sh@d0w]

Това със самоубийството е най - глупавия вариант, добре че не си направила нещо. Да скъсаш с приятеля ти също е тъпо. На 15 си, достатъчно си зряла да имаш една нормална връзка.

Вместо това, седни и поговори с вашите. Не по обичайния начин, по който го правиш, защото очевидно няма ефект. Сподели им всичко което те измъчва, както сподели тук, нека разберат как се чувства дъщеря им, че не е вече малкото момиченце на 10 - 11 годинки, което трябва да има вечерен час в 18 часа следобяд... Нормално е да се притесняват за теб, но реакцията и отношението им към теб не е нормално. Покажи им да разберат че те ограничават твърде много, че един вид ограничават живота ти.

От теб зависи, дали ще се решиш и как точно ще проведеш разговора. Но не оставяй недомлъвки, поискай им обяснение защо? Поискай причините, поради които те ограничават така. Ако успееш и успееш да проведеш диалог с тях, разбереш причините, може би ще успееш да ги успокоиш за нещата които се притесняват и нещата да се променят.

Проблема при вас е комуникацията - не общувате достатъчно и това създава стени мужду вас. Трябва да се научиш да им споделяш, така ще сте една ръка по - близо и ще ти имат доверие.

Понякога родителите, в стремежа си да предпазят децата прекаляват, ето тук едва момента в който трябва да им обясниш как се чувстваш, за да погледнат и от твоята гледна точка.

Успех все пак.

[shokoladchety]

И аз бях до 6 часа до скоро и също съм на 15.Не е толкова страшно,но факта,че просто не искат да си говорят с теб и не те разбират(или по-скоро не искат да те разберат) вече е страшно.Не знам какво да ти кажа,освен да изтраеш някакси до 18 и да не напускаш приятеля си.Просто му обясни всичко и се надявай,че е човек и ще те разбере и подкрепи.Успех!

[toad]

Момиче , ти не знаеш какво е ужасен живот ! Хабер си немаш мила
Колкото до родителите - опитай се да им обясниш всичко и че се чувстваш онеправдана и им докажи , че си по-отговорна отколкото си мислят.

[chereshkaaa]

освен да поговорите друго незнам какво да кажа, а отностно приятелят ти не го зарязвай кажи му всичко и виж дали ще те разбере ако и тои те обича би трябвало да разбере..

[Rebirthing]

Изтрай някак до 18 и намери начин да се изнесеш.

И какво ? Ще отиде под някой мост ли ?

Към авторката - родилите ти явно си имат причини да не ти позволяват, а ти не виждам да пишеш какви ги е свършила сестра ти, така, че не мога да правя заключение кой прав, кой крив.

[Meoww]

5-6 часа е нормално, ако е зимен сезон . Миличка, поговори с родителите си, опитай се на разбираем език без да повишаваш тон да им обясниш, че прекаляват с ограниченията. Питай ги каква е причината да не ти позволяват да стоиш навън до по-късно.... ако причината е в доверието, докажи им, че могат да ти имат такова, но след като не ти дават шанс, няма какво да им се доказваш...

[fenasf]

Според мен трябва да посветиш тийнейджърските си години на тревата - ще спре да ти пука и ще погледнеш живота от друг ъгъл

[Luidgie]

Бахти колко си проста! Майко Божия! Пресвета Дево! К'во по дяволите е ужасното на лайняният ти и изпълнен със "смисъл" живот?! Ма втф?! Ще се самоубива щото я пускат до 6 часа! Ми да родителски контрол ще се съобразяваш! Те те притежават, а и ги е страх явно да станеш долна курва като приятелките си (да това е причината някоя майка да забранява на детето си да излиза с дадени хора, защото им няма доверие - и да в повечето случаи са прави!) Ти си малко долно създание. К'во си тръгнала да се оплакваш? Нищо му няма на мижавото ти животче! Да нищо! Знаеш ли к'ви проблеми имат хората? Заеш ли изобщо какво е да изпитваш болка? Не! Нямала си приятели щото еди к'во си, и ваще ти провалят живота. Продължавай да ис го натякваш! Това, че не са те оставили да се държиш разхайтено и както си пожелаеш не е проваляне на живота!
Заключението ми е, че си тъпо кифле, дето само търси някакъв проблем, за да е каот американски тийн от скапан тийн филм. И ако искаше да се самоубиваш нямаше да ни обясняваш как си искала. Най-малкото щеше да си опитала или да ог направиш - ама не ти стиска, защото знаеш, че в действителност няма причина да го правиш. Мамка му писна ми от тъпи лайна като теб! Приятен ти ден, нощ или когато го видиш!

[thunderstruck5]

Да ти имам проблемите! xD За да ти сложат такъв вечерен час, значи си го заслужила с държанието си/постъпките си. Не може просто ей така, за спорта, да те карат да се прибираш в 6. Питай ги, предполагам, че ще ти дадат 1-2 причини, аргументирай се и се опитай да им спечелиш доверието и ще можеш да си изкараш поне до 8 часа. Все пак те ти мислят доброто. Вече ако нищо не стане....
Аз бих закъснял, за да видя к'во ще последва

[anonymous708973]

И какво ? Ще отиде под някой мост ли ?

Като човек, който го е обмислил доста сериозно и няма много време до заветните 18, ще ти кажа, че не е като да няма опции.

Авторке... пробвай да отидеш на психолог - може да е и училищния, просто да си излееш мъката, ще ти олекне. Друг вариант е да изпробваш различни подходи към вашите. Обещай да не излизаш с въпросните хора, за да видиш дали ако си с друга компания, ще ти разрешат до по-късно. Запознай вашите с хората, с които излизаш. Закъсней един-два пъти до 8 часа, да провериш дали ще те накажат и какво изобщо ще ти кажат... Изследвай границите.

[ninaa12]

Веднъж лятото закъснях трябваше 7 да съм вкъщи, казаха ми няма да излизаш повече и след 2 дена им мина. А колкото до психолога- не мисля, че ще успея. Нашите познават момичетата с които излизам но когато им каже че излизам и почват "кога ще се прибереш" " с кого" "къде" Като им кажа към 6 7 примерно и почват "какво ще правиш толкова време" Това е направо ужасно :х Повярвайте ми нищо не съм направила, изобщо не съм давала каквито и да било поводи за да се държат така. Занимавам се с неща с които всеки на моята възраст се занимава и прави, и те все са недоволни. И най-гадно ми е че трябва да се разделя с приятеля си. И мога да кажа,че той наистина е много добро момче може би ако го бях срещнала след време... определено нямаше да е така. Знам че като стана на 17 18 няма да им е проблем... и се надявам да не се държат така. Но сега .. наистина е ужасно. Мерси на всички които си направиха труда да го прочетат, наистина съм ви много благодарна. : )

[DiabolicalSoul]

абе я кажи сестра на колко се е праскала, та сега така те стягат

[dalitooo]

Според мен не е много нормално да те ограничават толкова родителите ти.Точно през този период, през който се формира характера ти и ти като човек не мисля че е правилно да влияят така на социалния ти живот.Най-доброто решение на проблема би било сериозен разговор между вас, ще искаш причини.Не се разделяй с приятеля си,обясни му ситуацията,той ще разбере. Относно горепосочения вариант- да чакаш да направиш 18 и тогава да бягаш от вашите - изобщо не мисля че е одачно.Ако постъпиш така ще загубиш част от най-хубавите години ей така. Бори се за правата си! Не се отчайвай, знам че липсата на контакт с хората е подтискаща,но ще намериш начин да се справиш.Мисли позитивно и успех!

[Luidgie]

Веднъж лятото закъснях трябваше 7 да съм вкъщи, казаха ми няма да излизаш повече и след 2 дена им мина. А колкото до психолога- не мисля, че ще успея. Нашите познават момичетата с които излизам но когато им каже че излизам и почват "кога ще се прибереш" " с кого" "къде" Като им кажа към 6 7 примерно и почват "какво ще правиш толкова време" Това е направо ужасно :х Повярвайте ми нищо не съм направила, изобщо не съм давала каквито и да било поводи за да се държат така. Занимавам се с неща с които всеки на моята възраст се занимава и прави, и те все са недоволни. И най-гадно ми е че трябва да се разделя с приятеля си. И мога да кажа,че той наистина е много добро момче може би ако го бях срещнала след време... определено нямаше да е така. Знам че като стана на 17 18 няма да им е проблем... и се надявам да не се държат така. Но сега .. наистина е ужасно. Мерси на всички които си направиха труда да го прочетат, наистина съм ви много благодарна. : )

Аз така и не разбрах защо ще се "разделяш с приятелят си" звучи каот извинение да го разкараш поради някаква причина. АКо толков амного го харесваше щеше да намериш начин, а ти си намираш оправдания да го разкараш. Замисли се малко преди да обвиняваш околните, че видиш ли може би, ти си виновна.

[ilikeitdirtyX]

" Ставаш на 14 и можеш да съдиш родителите си "
"Децата над 14 г. ще имат личен достъп до съда и ако решат, че правата им са нарушени, могат да осъдят дори родителите си. Това предвижда новият проектозакон за детето, който вчера социалното министерство официално представи за 1-годишен публичен дебат. Тийнейджърите получават правомощия да се борят, ако е нарушено правото им на свободно време и развлечение, които според документа са особено важни за развитието им."

[ThroughStruggle]

Ех, разбира се, че не знаем какво е, все пак се прибираш рано, това е едно от най-мъчителните преживявания в човешкия живот.
Не знам защо всички сте толкова подкрепящи и разбиращи - на мен лично, изписаното горе ми изглежда абсурдно и смешно. А да си се замисляла, че родителите ти искат да те предпазят по някакъв начин? Който макар и да е твърде стриктен за днешните разкрепостени идеали, все пак е доказателство, че им пука за теб.

Това всичкото ми прилича на стандартна тийнеджърска криза, дори предтийнейджърска, макар че май ти е малко късно. На мен лично не ми звучиш като зрял човек, не знам защо смяташ, че родителите ти трябва да те третират като такъв.
И ако те пускаха до 2 часа - какво? Щеше да заведеш голия си 15-годишен задник на дискотека? Или щеше да спиш с гаджето си, защото вече ти е време, а и си голяма и се чувстваш готова?

Такива като теб искрено ме дразнят. Хората по света нямат питейна вода и са неграмотни и въпреки това стискат зъби и се борят, за да оцеляват и да правят нещо в тоя живот. А ти си просто една мрънкаща пикла, с извинение. Самоубийства, дрън-дрън.

Едит: Съветът ми е да използваш времето, което ти остава вечер, учейки пунктуация и пълен/кратък член.

[ilikeitdirtyX]

Ех, разбира се, че не знаем какво е, все пак се прибираш рано, това е едно от най-мъчителните преживявания в човешкия живот.
Не знам защо всички сте толкова подкрепящи и разбиращи - на мен лично, изписаното горе ми изглежда абсурдно и смешно. А да си се замисляла, че родителите ти искат да те предпазят по някакъв начин? Който макар и да е твърде стриктен за днешните разкрепостени идеали, все пак е доказателство, че им пука за теб.

Това всичкото ми прилича на стандартна тийнеджърска криза, дори предтийнейджърска, макар че май ти е малко късно. На мен лично не ми звучиш като зрял човек, не знам защо смяташ, че родителите ти трябва да те третират като такъв.
И ако те пускаха до 2 часа - какво? Щеше да заведеш голия си 15-годишен задник на дискотека? Или щеше да спиш с гаджето си, защото вече ти е време, а и си голяма и се чувстваш готова?

Такива като теб искрено ме дразнят. Хората по света нямат питейна вода и са неграмотни и въпреки това стискат зъби и се борят, за да оцеляват и да правят нещо в тоя живот. А ти си просто една мрънкаща пикла, с извинение. Самоубийства, дрън-дрън.

Едит: Съветът ми е да използваш времето, което ти остава вечер, учейки пунктуация и пълен/кратък член.

Хубаво се опитват да я възпитават, но бива ли лятото до 18ч. да те пускат когато както тя каза че всички излизат тогава...

[dalitooo]

Божее! Хора чакайте малко. Момичето си има проблем. Хората били нямали питейна вода- всички знаем това,има толкова народ страдащи,жестоко страдащи хора и ние нищо не можем да направим. Но това което може да направим сега е да дадем просто един свестен съвет на момичето (колкото и тъпо да ви се вижда положението й). Различните хора имат различни проблеми. Съгласна съм че живота й не е чак ужасен и за самоубийството съм сигурна че не и е минавало реално през ума, но тя минава през труден период и просто търси разбиране, което очевидно някои от вас нямат никакво намерение да дадат...

[ThroughStruggle]

Какво разбиране, абсолютни лигавщини са това.
И тея глупости с "ама всички ги пускаааааааат, защо не и меееееееееееен" (с характерния тон), са страшно пуберска история. Говорите ли ги, значи въобще не можете да погледнете през очите на един загрижен за детето си родител.

dalitooo, човек може да направи точно толкова, колкото са големи амбициите му. А амбициите му са големи точно колкото въображението и стремежа му.
Дадох просто един пример, за хора, които, по мое мнение, имат НЯКАКВО реално основание да обмислят прекратяване на живота си. Но това никога не е решение, така или иначе.

[ilikeitdirtyX]

Загрижени... А детето заради тази загриженост не може да се развива като нормален човек и евентуално да комуникира с хората на неговата възраст...
Кой каза че просто защото тийна остава до късно с приятелите си трябва да е в леглото с гаджето си или да си показва задника по дискотеките?

[ThroughStruggle]

О, господи.
Да, тя наистина е социално ощетена от факта, че трябва да се прибира рано. Според мен това ще остави дълбока и трайна следа в съзнанието й и ще повлияе на по-нататъшното й развитие като възрастен.
Бедна ви е фантазията за крайни възпитателни методи, образовайте се малко. Това не е абсолютно нищо.
Това за секса и дискотеките беше просто един пример, целящ да подтикне момичето да се замисли какво толкова по-различно ще се случи и какво точно ще изпусне след нейното евентуално прибиране в 6 часа. С тоя стремеж да огрявате навсякъде сте просто...