- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Живота ми е ужасен... :х
Розовче защо, аджеба, не ходиш да се скриеш някъде? Различни хора - различни виждания. И мен не са ме пускали до колкото си искам да седя с приятелите си - ама не съм умряла нали? Не ми се е преебал така важният социален живот. Т'ва, че въпросната госпожица не знае как да общува с родителите си какво общо има с мъката и великата болка, която никой до сега не е изпитвал освен нея, защото видиш ли, не я пускат да си прави каквото си иска? Какво общо има с гаджето и приятелите с които не може да си "споделя". Ми явно девойката е тъпа и не е разбрала как върви светът. За това Мачкане, мачкане и пак мачкане, за да види какво е болка и да види, че нейният проблем е едно голямо преувеличено нищо! И не се опитвайте да ме убеждавате, че не е така. Ако си нормален човек никога ама никога не би седнал да се жалваш за социалният си живот. Най-малкото каква стойност има животът на едно глупаво момиче? Днес рИве и се "самоубива" защото не я пускат, утре ще мрънка и ще се "самоубива" защото момчето, което харесва я е изчукало и заебало. Плюс всичко останало колко жалък трябва да си, че да постваш "проблем" от такова естество във форум и да очаква някой да дойде и едва ли не да ит оправи живота? К'во през миналите векове да са имали интернет и форуми? Не. Случайно да са умряли от антисоциалност? Не. И не знам кой се прави на моралист, ама вие се правите на божи чеда, слезнали от небето да докосват невежите уроди на природата.
"Слънце грее, птички пеят
Пръски мозък се сивеят
В полето сред житата някому стърчат краката
Спи детенце, спи си сладко
взрив побърка твоя татко... "
А, авторке, някога замисляла ли си се, че ако не споделяш пред вашите, е нормално да има предразсъдъци към приятелите ти? Нормално е и да ти нямат доверие, щом не говориш с тях.. твоя си грешка. А тея филми за самоубийства някой друг път - аз често съм се дразнел, че понякога нашите не ме пускат да оставям на нечий рожден ден до сутринта, или пък трябва да се прибера за вечеря към 7-8, въпреки че приятелите ми оставаха до 9-10, или пък да не ме пуснат последната Нова година навън... кофти ми беше, ама го приех, защото знам, че се грижат за мен. А относно живота ти - мога да кажа, че не е ужасен, защото, ако беше, нямаше да имаш време да се тюхкаш наляво и надясно какви проблеми имаш.. аз не водя кой знае какъв живот, но наистина познавам хора, които са на ръба, но се борят до последно, а не се вайкат на този или на онзи. Ако си мислиш, че ще дръпнеш напред с оплакване - сбъркала си рейса. Успех!
Прощавам, но не ЗАБРАВЯМ.