Винаги желаем най-много това, което не можем да имаме!

[mishity3]

Здравейте! Тук ще разкажа една любовна история разделена на няколко глави със заглавие "Винаги желаем най-много това, което не можем да имаме!". Бих искала да споделите мнението си относно това дали ви харесва, какво мислите за героите в нея и т.н....е надявам се да ви хареса!

[mishity3]

Глава 1:
Всичко започна преди доста време...тя-Вероника беше най-обикновено момиче..все още беше твърде малка и не беше изпитвала онова чувство,което те кара да летиш, да сияеш, да слагаш онази нелепа усмивка и нищо да не е способно да я свали от лицето ти...Да тя все още не се беше влюбвала истински...Вероника беше чаровна по свой начин, да наистина не слагаше грим и не си правеше прически, но сините и очи и ангелският и характер бяха това което караше хората да се влюбват в нея! В училище беше кротка и срамежлива...но имаше един човек..едно момче заради което тя всяка сутрин ставаше с усмивка на лице и тръгваше към училище с надеждата да го види, надяваше се, че днес той най-накрая ще забележи присъствието и ,и това как го гледа...
А за момчето ли...ами той се казваше Александър. Беше една година по-голям от нея.
Той за разлика от нея не беше като другите момчета...той беше от така наречените "богаташчета", момчета които получаваха всичко което поискат, скъпи коли, най-красивите момичета в училище...абе всичко, както сте гледали по филмите Той най-вероятно дори не подозираше за съществуването и...не знаеше, че дори една негова усмивка (а той имаше най-красивата усмивка на света) прави деня и повече от прекрасен...Не знаеше,че по цял ден и цяла нощ е в мислите и...Но въпреки всичко тя се надяваше, че може да стане чудо,че може би някой ден той ще я забележи .
Отдавна го беше намерила в facebook, но така и не се осмеляваше да му пише, просто не намираше причина ..та той се занимаваше с какички , надали би и обърнал внимание....

[mishity3]

Глава 2:
Един ден на Вероника и омръзна да чака да стане чудо и най-накрая се осмели да му пише...Стоеше пред лаптопа с часове и не знаеше как да започне...Накрая се реши и му написа едно просто "здравей"...Тя трепереше..минаха се около 5 минути...5 дълги минути в който тя се отчая, че той няма да и отговори..та изобщо какво си мислеше тя...Но когато видя че и отговаря сърцето и заби...
-Здравей
-Как си
-Ами добре...познаваме ли се?
-Ами учим в едно училище..
-О така ли ..не съм забелязал....
Нима беше истина, страховете и се сбъдваха...той не знаеше за съществуването и...
Тя си легна разплакана...цяла нощ не можа да заспи...сърцето и беше разбито от някого, който дори не подозираше....Не можеше да каже, че го е загубила, защото никога не го беше имала....А както знаем всички не можеш да загубиш нещо, което нямаш.. Е тя трябваше да свикне с тази мисъл, че не е твърде добра за него..И да продължи живота си! Е това вече не беше толкова трудно понеже не след дълго той се премести да учи в друго училище и го виждаше много рядко...

[mishity3]

Глава: 3
Така и стана мина се доста време и тя свикна да не го вижда, да не мисли за него...той изчезна от погледа и ,от съзнанието и След няколко месеца тя срещна друго момче, той беше добър, красив и тя се влюби. Забрави за онзи предишния,които я нараняваше без дори да го подозира...Беше щастлива, беше влюбена. Минаха две години...две години които тя прекара с него . Беше минала през много болки и радости...Беше пораснала, съзряла, вече имаше друго мислене и други разбирания. А за външния вид...ами беше с грим..прическа,но ангелските и очи все още бяха същите...Беше красива..и всички около нея го виждаха. Хиляди момчета се опитваха да привлекът вниманието и ,но неуспешно..тя имаше очи само за нейното момче...момчето,което я беше превърнал в това което е в момента-красиво, младо, обичащо момиче...

[djipsito]

Аз исках да направя тема с подобно заглавие, понеже се чудех за нещо. Какво става, когато получиш това, което толкова силно си искал с години и въпреки усилията ти, не е станало това, което си искал ? Започваш да го цениш, защото знаеш колко си вложил и изстрадал, за да го имаш или като го получиш вече не е същото и бързо ти омръзва ?
Кое е по-често явление в такива ситуации ?

[anonymous708973]

Първо... егати кратките глави. Второ, отсега виждам края.

[nepowtorima]

Аз исках да направя тема с подобно заглавие, понеже се чудех за нещо. Какво става, когато получиш това, което толкова силно си искал с години и въпреки усилията ти, не е станало това, което си искал ? Започваш да го цениш, защото знаеш колко си вложил и изстрадал, за да го имаш или като го получиш вече не е същото и бързо ти омръзва ?
Кое е по-често явление в такива ситуации ?

По-честото явление е - когато получиш толкова желаното нещо .. ти писва за отрицателно време. Не знам на какво се поражда това, но най-вече случаите са такива!

[horacio]

По-честото явление е - когато получиш толкова желаното нещо .. ти писва за отрицателно време. Не знам на какво се поражда това, но най-вече случаите са такива!

Така е се получава, защото това желано нещо, след като си го получил вече не ти е тръпка.... а нещо като не ти е тръпка не мислиш за него и вече съвсем омръзва и писва и накрая се забравя дори... поне аз така си мисля, знам ли

[ADMIRALKA14]

Стигнах до "онова чувство,което те кара да летиш, да сияеш" и целият сюжет ми стана ясен. Нямам намерение да продължа да чета от там нататък. Sorry.

[TheBeliever]

Има си раздел за лично творчество.

[ICanSeeTheFireBurning]

Каква е целта на тая измишльотина и какво прави в тоя раздел?

[Chacho]

На мен това ми беше много голям проблем, винаги исках само това, което не мога да получа. Сега вече искам и това, което мога да получа

[mishity3]

Само искам да уточня, че това не е края на историята, а целта е да разбера какво мислите за героите, как бихте постъпили ако попаднете в положението на някой от тях и дали наистина губим интерес към нещо толкова искано щом го получим.

[djipsito]

Ако съм направила всичко, което трябва и няма интерес от негова страна... спирам да се занимавам и продължавам напред, колкото и да го искам/обичам. Вече ми се случи един път и знам, че втория път няма да допусна да се стигне чак до... обич. Знам кога да бягам навреме ;р

[mishity3]

Глава 4:
Един случаен ден Вероника скучаеше вкъщи и реши да провери facebook-а си. Имаше покана за приятелство...когато я провери видя едно познато име..име което я накара да изтръпне точно както преди време...Да това това беше той...Наистина тя го бе забравила, доказателство за това беше, че дори не беше разбрала че я е премахнал от списъка си с приятели.Какво друго можеше да направи освен да приеме поканата..Разглеждайки снимките му хиляди спомени я връхлетяха..и когато отново видя усмивката му.... изпита ужас,страх...от това, че може би само се е залъгвала че го е забравила...И точно в този момент получи съобщение..и да както си мислите беше от него...
-Здравей! Забравихме се..
-Здравей...Как можеш да ме забравиш при положение че никога никога не си забелязвал съществуването ми ..
-Какво имаш предвид...
-Няма значение...обърках се
-Как си?....
И така от ден на ден тези чатове ставаха все по задълбочени и чести...Това я плашеше толкова много.Та защо чак сега..когато живота и беше толкова подреден,когато имаше истински човек до себе си...Не беше ли вече твърде късно за това "Здравей!" И защо по дяволите беше решил да и пише...може би защото вече приличаше на момичетата с които той се занимава..красиви..гримиран и..Никой не знаеше, но беше факт след 2 години мълчание той се сети за съществуването и..Какво целеше..?! В всеки чат той я убеждаваше че се е променил, че наистина иска да има нещо с нея. Но тя не беше от тези момичета..та нали имаше приятел когото обича...всеки ден се измъчваше че предава очите, които и вярват...Един ден в един случаен чат с него ,незнайно как дори за нея тя се съгласи да се видят. Беше готова доста преди уговорения час...беше толкова развълнувана ..не се беше виждала така от толкова много време...Вървейки към мястото на срещата краката и трепереха..хиляди мисли минаваха през главата и...И момента когато го видя да стой пред нея..толкова близко, колкото винаги е мечтала...с същата онази прелестна усмивка ...Доста дълго време се колебаеха къде да отидат, защото времето беше студено ,а пък и никой не трябваше да ги вижда заедно...Той я покани в тях, но това вече беше доста извън границата за нея..Решиха да отидат в кабинета на баща му...Говориха си за хиляди неща и в един момент тя усети как се приближава до нея....как би могла да устои на устните за които беше жадувала толкова дълго..В този момент забрави за всичко и всички и просто го целуна...После продължиха разговора и той каза нещо което я нарани
-Само ще те помоля...недей да се влюбваш в мен, това ще бъде най-голямата ти грешка...Аз съм човек, който може да те направи щастлива за час,два и после да изчезне със седмици...Съжалявам но аз съм такъв.."несериозник"..не обичам да влагам чувства...просто не е в мои стил..Не искам да разваляш връзката си заради мен..та аз не мога да ти дам нищо повече от това..
След този разговор тя осъзна ...Той не се беше променил, беше същия красив сърцеразбивач...,но мечтата и най-сетне се осъществи , но наистина ли беше това за което мечтае...или се бе превърнало в фиксидея. Какво можеше да направи сега да остане с приятелят си и да забрави. така наречената си мечта.., да продължи тази тайна връзка ако въобще може да се нарече така ......Е какво бихте направили на нейно място...бихте ли се отказали от мечтата която почти сте сбъднали....Ами той защо го прави...защо както сам каза не обича да влага чувства..?

[toad]

Едва ли той ще го каже веднага това , първо ще закове пирона .

[umri]

Топките ми се смалиха докато я прочета тая простотия. Единственият извод, до който достигнах е, че главната героиня е овца, която при най-малката възможност е изневерила на приятеля си. Браво на нея. Добре, че сърцеразбивачът е забелязал мустака и черните косми по ръцете й и навреме се е усетил да й каже, че не иска да и разваля връзката. Историята е, че той я е видял колко е готина във фейсбука, но като я е видял на живо леко се озадачил, но след като вече я е целунал и усетил лъха на тридневен кромид се е отказал и е вкарал план Б: "не искам да ти развалям връзката, аз съм непостоянен......."