Човек ако срещне друг човек, с който се разбират, имат сходни виждания и разбирания, никой от двамата няма да има нужда от съвети като тези.
А и аз говорих точно за връзките, в които се започва със сериозни разногласия още в началото. И тук във форума има хиляди теми, в които някой се оплаква, че връзката му започнала така, той/тя лъже, маже, не се разбират, не вдигат телефони, чудят се защо другия е сърдит и т.н. И черешката на тортата е, че не искат да се разделят, защото се обичали. За мен такава връзка ще приключи рано или късно, зависи кой кога се осъзнае. Дори да говорят, да внимават да не наранят другия и т.н, това е просто заобикаляне и избягване на проблема.
Така го виждам и разбирам аз.
С бившия връзката ни започна по такъв начин, провели сме стотици разговори, всеки внимаше кога и какво казва. В крайна сметка се осъзнахме, че не искаме да премълчаваме някои неща и е глупаво да го правим и да вървим срещу себе си, само за да запазим нещо, което реално погледнато не съществува.

А всяка рана, нараняване и болка ни учат на нещо, било то и малко. За това е и по-добре понякога да казваме истината в очите, а не да я крием, просто защото отсрещната страна ще я боли от казаното или направеното. Аз препочитам да имам човек до себе си, който ми има доверие и ще знае, че го правя за негово добро. Не искам някой, на който ще трябва да сядам да обяснявам защо съм го направила и да чакам да мине кой знае колко време, докато той сам види, че е било правилно.
А малките, неволни грешки, които допускаме са нормални. Всички сме хори и не сме безгрешни. За мен няма смисъл да се обръща внимание на тях.