Тяло от книги. Не от клетки.

[DisappointedDreamer]

"By living our lives we nurture death."

Безкнижие? Защо?

[DisappointedDreamer]

Завърших я. Тъжно ми е. Лесна е за четене, бързо вървеше в едно 80% от книгата. Не е скучна. Някои действия се повтарят, но нови чувства изникват. Това, което ми направи впечатление, (макар това да е 2-рата книга, която чета от Мураками) е, че няма нищо общо с Кафка на плажа. Може би, езикът беше сходен. Но като история - нищо подобно. Norwegian Wood е секс, младостта и загубата в нея; порастването и страхът от него; смъртта и животът, който продължава; връзки, както сексуални така и просто приятелски/бащински/сестрински. Единствената сходност, която намерих с Кафка е, че Мураками не се притеснява да говори за секс и мастурбиране. Описва ги, но не е натрапчиво, нито пък много. Описал ги е такива каквито са - ествествени. В тази книга нямаше магически елементи, нямаше гатанки. Беше директна и до болка реалистична. Може би, заради това се натъжих.

Препоръчвам я.

Ще видя коя книжка ще си избера сега. :) Може би 1Q84 - пак негова. Така и така сме го почнали...

едит: споменава controversial themes :Д в Кафка това беше транс хората, а в тази книга това беше сексуалните актове между мъж и жена много по-възрастна.

[xoxi]

Безкнижие? Защо?

Довърших всичко, което бях започнала. Е, може да се каже, че се търкаля една книга тук, но толкова трудно ми върви, че направо почти съм я отписала. Джордж Карлин говори толкова увлекателно, че е невъзможно да пише по същия начин... Предпочитам да го слушам, не да го чета!

[xoxi]

http://star05.net/infusions/booklib/book.php <3333

[DisappointedDreamer]

Започнах 1Q84 пак на Мураками. Заглавието е всъщност One Question about '84 (1984, годината, в която се развива действието). Супер интересна ми е. Езикът е мъничко по-сложен отколкото в предишната книга, която прочетох, но не прекалено. Изненадена съм от идеите на автора. Въображението му е свят, в който искам да се потопя. Както винаги, теми като секс, паранормални явления и controversial (религии) теми са на лице. Това е третата книга, която чета от този автор, и смея да твърдя, че доста добре съм научила стила му. На някои места дори се повтаря от предишните 2 книги (в мисъл или изречение).

Книгата е 600 страници, само днес изчетох 300 :Д Спокойно мога да заява, че авторът се нарежда сред любимите ми. Ще споделям още впечатления, но не бих искала да добавям елементи на спойл-ване. :Д

[DisappointedDreamer]

"You can't choose how you're born, but you can choose how you die". - 1Q84

*има чувството, че сама си плямпа*

[xoxi]

Пак аз се включвам...
Започнах поредицата "Зона 51" на Робърт Дохърти. 9 книги са, но ако чета с такава скорост, до края на месеца ще съм ги свършила. Ужасно интересно ми е, може би защото от известно време търся информация за тази зона. Разбира се, книгите са (най-вероятно) далеч от реалността, но важното тук е, че ме зарибиха. Ще споделям още впечатления, ако се съживи темата. И аз имам чувството, че си плямпам сама.

[DisappointedDreamer]

Аз от тук насетне ще се включвам много често до август месец. Та, поне ще си бъдем двечките. :Д Няма активни потребители, които активно да четат. Затова темата, от време на време, замира.

Туко що осъзнах, че имам само първите 2 книги от 1Q84. Третата я нямам и сега се чудя къде да я търся. Тъжно ми е. Иначе ми остават 100 страници от втората. Няма да си дам мира, докато не прочета третата. Мех.

[DieselBlood]

Бих се включвал по-често, но покрай тия изпити хич нямам време за друга литература.

[DisappointedDreamer]

Бих се включвал по-често, но покрай тия изпити хич нямам време за друга литература.

Дам, и това е друг фактор. Мойте минаха и имам свободно време, ама след август изобщо няма да имам време друго с твърди корици освен учебниците си. :Д

[xoxi]

И при мен са яко изпити сега, но всяка вечер преди лягане успявам да отделя по половин-един час. Мога да се похваля, че намерих човек, чийто вкус за книги се покрива на 100% с моя. Само дето той е изчел вече всичко, което мен ме чака от списъка. Обожавам да има с кого подробно да обсъдя прочетенето. Супер вдъхновяващо ми действа.

[DisappointedDreamer]

Успех на изпитите!

Ох, завиждам ти много благородно. Аз си споделям емоционалните трепети с мръсните чинии, докато ги мия :(

[Glamour92]

Та3 темичка за пръв път я виждам.
Доста приятна форумна изненада,като се има предвид как обичам да ям/обсъждам/сънувам книги.
Ще споделям скоро впечатления. :)

[xoxi]

Успех на изпитите!

Ох, завиждам ти много благородно. Аз си споделям емоционалните трепети с мръсните чинии, докато ги мия :(

Благодаря!

Аз моите трепети ги споделях в някой блог най-често и ми вършеше работа. Все още ги споделям де, но е хубаво, когато я има и другата опция. Гадно ми е само, че това споделяне става все онлайн, а не очи в очи в някое кафенце или в парка на сянка. ^^ Тогава вече щях да летя!

[DisappointedDreamer]

“Anyone who falls in love is searching for the missing pieces of themselves. So anyone who's in love gets sad when they think of their lover. It's like stepping back inside a room you have fond memories of, one you haven't seen in a long time.”

Обичам Мураками :с

[ameli]

"You can't choose how you're born, but you can choose how you die". - 1Q84

*има чувството, че сама си плямпа*

Това ми звучи адски познато..
Аз пък почнах (какво ти почнах, вече преполових) "Списъкът на Шиндлер". Някой чел/гледал ли я е?

[watermelonkisses]

даа, "Списъкът на Шиндлер" съм го гледала даже още като малка и сега осъзнавам, че по-въздействащ филм не съм срещала засега .. остави траен отпечатък в съзнанието ми така да се каже:Д предполагам, че книгата ще е дори още по-добра
/ иначе свърших с "Парфюмът", която беше тжояажэжоана и сега започнах "Мъртви души" и съм с доста големи очаквания за нея :Д

[DisappointedDreamer]

Приключих първите 2 книги от 1Q84. Нямам третата и за съжаление не мога да я довърша изцяло. Книгата съдържа една прекрасна, богата история, но езикът и ми е леко беден; действията мудни и surreal. От Мураками, за сега най-много ме грабна Kafka on the shore. Но ще видим.

Почвам да чета 10 little niggers на Агата Кристи. Ще споделям впечатления :)

[ameli]

Почвам да чета 10 little niggers на Агата Кристи. Ще споделям впечатления :)

Прочетох я на един дъх нея..
А за Шиндлер.. охх, трудна ми е, не мога да вникна ли какво, ама нещо не е това, което очаквах. Ще гледам филма после, може и да съм изпуснала нещо важно.

[DisappointedDreamer]

Ще я видим :)

Ох, приключих Великият Гетсби вместо това. Мъничко разочарована съм; очаквах по-голяма история от такава известна книга. Не съм гледала филма с Леонардо Дикаприо, но си представях Jay Gatsby като по-твърд характер, миришещ на авторитет, сила и безкрупулност. Вместо това, в книгата, се оказа, че той е просто един влюбен глупак, който умира по-ужасен начин и никой освен Ник и още няколко други, не присъства на погребението му. Разочарована съм, много. Иска ми се да видя филма, но ще видим.
Мразя Дейзи :Д Carey Mulligan ми е любимка, но имам чувството, че ако видя филма ще я намразя. Ужасна беше в книгата - пищяща, плачеща, мрънкаща, глезена и изобщо не знаеше дали е влюбена в Том или Джей и какво по дяволите да прави. Накрая уби любовницата на съпруга си, прие неговото извинение и си тръгна, без дори да каже сбогом на Джей или пък да отиде на погребението му. Апф. Разочарована съм!

Няколко цитата от книгата:

“I hope she'll be a fool -- that's the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.”

“He smiled understandingly-much more than understandingly. It was one of those rare smiles with a quality of eternal reassurance in it, that you may come across four or five times in life. It faced--or seemed to face--the whole eternal world for an instant, and then concentrated on you with an irresistible prejudice in your favor. It understood you just as far as you wanted to be understood, believed in you as you would like to believe in yourself, and assured you that it had precisely the impression of you that, at your best, you hoped to convey.”

“There are only the pursued, the pursuing, the busy and the tired.”

“In my younger and more vulnerable years my father gave me some advice that I've been turning over in my mind ever since.
"Whenever you feel like criticizing any one," he told me, "just remember that all the people in this world haven't had the advantages that you've had.”

“If personality is an unbroken series of successful gestures, then there was something gorgeous about him”.

[TrueStory]

“He smiled understandingly-much more than understandingly. It was one of those rare smiles with a quality of eternal reassurance in it, that you may come across four or five times in life. It faced--or seemed to face--the whole eternal world for an instant, and then concentrated on you with an irresistible prejudice in your favor. It understood you just as far as you wanted to be understood, believed in you as you would like to believe in yourself, and assured you that it had precisely the impression of you that, at your best, you hoped to convey.”


Точно днес я захванах и този цитат страшно ми хареса....мислех да го постна в темата след като я приключа.Иначе мудно ми върви някакси ....не е като с други книги, които просто не мога да оставя. Но ще видим, може и да ме грабне....Предполагам,че не ми харесва толкова и понеже съм изучавала сюжета с подробности в университета, но пък така и не я прочетох....просто откъм събития няма какво да ме изненада. Ще споделя крайните си впечатления после.

[DisappointedDreamer]

И на мен ми беше мудна. Я, сподели, какво точно сте и изучавали в университета? :)

[BloodyDreamer]

Ммм, нямам търпение да свърши този месец и да започна да чета като хората. С Мураками не съм до никъде, понеже трябваше да си дочета Повелителят на мухите, че съм закъсняла със срока от библиотеката. Прекрасна е! Беше ми от списъка, реших да я прочета, когато господинът ми по български я спомена в час. Каза, че сме били още малки за нея, но аз я разбрах (доколкото е възможно да бъде разбрана една книга).

СПОЙЛЕР:
Още от началото знаех, че ще убият някого, но когато в края на книгата дойде сцената с танца и Саймън беше убит, не знаех как да реагирам. Да гледам как тези деца се превръщат в диваци и се избиват по този начин, ме докосна много дълбоко. Тази книга промени нещо в мен. Все още не знам какво, но... особено последните три-четири глави. Не знам, не знам, объркана съм. Просто съм втрещена от това, което прочетох. Беше повече от очаквано и въпреки това беше толкова брутално. Има една граница в съзнанието ми, някакъв лимит на жестокостта, която мога да възприема. Надмине ли нещо тази граница, просто част от мен се изключва и то спира да бъде част от реалността. Тази книга беше толкова близо до границата, беше на косъм да мине отвъд и въпреки това всичко беше толкова реално!
КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!

Та така. Нямам търпение да зачеркна номер 106 от списъка си (Повелителят на мухите), но по законите на Мърфи не мога да открия червения си химикал. Както и да е. Сега чета То. Не ми се искаше да почвам нова книга толкова скоро след като прочетох предната, но Стивън Кинг така жално ме гледаше от рафта, че не можех да кажа "Не". Мураками съм го оставила за лятото, за да мога наистина да се отдам на книгата и да вникна в нея. Между другото аз преди време си купих "1Q84" - трите книги в една, на английски. Бях си я харесала преди два-три месеца, когато ходих в Бургас. Тогава си взех "Kafka on the shore". Аз тогава исках да си куя "1Q84", но парите нямаше да ми стигнат. Поръчах си я, когато се върнах в Сливен, но вече бях почнала Кафка и така... сега ще чака.

ПП. Той спойлерът не беше много спойлер, но така или иначе тези, които не са чели книгата, едва ли биха разбрали точно какво искам да кажа.

[looney tunes]

Искам да ви споделя искреното си разочарование от последната книга, която започнах да чета (все още не съм я довършила) "100 години самота" на Габрие Маркез. Книгата е като някакъв латиноамерикански сериал и всички са кръсени с едни и същи имена. В началото започнах супер ентосиазирана, но сега нямам сили да я довърша, а не искам да започвам друга книга преди да съм свършила тази. Дано тази вечер да успея да я прочета, следваща в списъка ми е "Гордост и предрасъдаци".

[Зайче..]

Някой чел ли е тази книга http://www.book.store.bg/p42165/ejndzhyl-kejti-prajs.html ? :)
Ако може мнение за нея, защото ми я хвалят като цяло, ама за по-сигурно да питам и тук какво мислите (който я е чел, разбира се) ;д

[DisappointedDreamer]

БлъдиДриймър, То е уникална до последната сцена. Последната сцена, според мен, убива всичко. Споделяй, моля те, какво мислиш!

Иначе, Повелителят на мухите искам и аз да я прочета, но ще видим. Това лято май ще се отдам на Джон Стайнбек и Агата Кристи.
Споменавайки Агата Кристи, намерих си Десетте малки негърчета, издание от 1939. Страниците са толкова оранжеви/жълти, но корицата е здрава. Остават ми около 50 страници от нея. Е, няма такава книга! Някой по-горе беше казал, че на един дъх я прочел - наистина е така! Страхотно измислена история, интересни персонажи; езикът не е натрапчив, нито прекалено описващ - невероятна е! Малко ми е жал, че Вера умира, защото тя от всички ми се стори най-мила и невинна :Д, но пък заслужаваше си го? Ще пиша още като я довърша :)

Зайче, не съм я чела, съжалявам.

[anonymous708973]

10 малки негърчета е страхотна! Като цяло много харесвам Агата Кристи, въпреки че след десетата прочетена книга вече се бъркаш кой кого какво направи и в коя книга :д

[DisappointedDreamer]

Ох, усещам, че си права 8-)

[BloodyDreamer]

Преди малко ходих до библиотеката. Взех си "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс и "Нощ в Лисабон" на Ерих Мария Ремарк. Първо ще си довърша "То" и после ще видя какво ще чета.

Аз пък героите в "Десет малки негърчета" не ги харесах. Не говоря за изграждането на персонажите, а за самите тях като хора. Не се впечатлих от никого. Преди съм се опитвала да чета книги на Агата Кристи и все нещо не ми харесваше. Исках да знам кой е убиецът заради загадката, но самата книга не ме грабваше. Накрая се изкушавах и прочитах направо последната глава. После никога не се връщах да я дочета. При "Десет малки негърчета" беше различно. От начало до край ме държа на нокти, имах чувството, че и аз ще се побъркам заедно с "негърчетата". Трябва да пробвам пак да прочета нещо от Агата Кристи.

[anonymous708973]

Пробвай с: Илюзия в огледала, Карти на масата, Убийство в Ориент Експрес

[DisappointedDreamer]

Аз пък героите в "Десет малки негърчета" не ги харесах. Не говоря за изграждането на персонажите, а за самите тях като хора. Не се впечатлих от никого.

Поста ти ме обърка, но ^. Какво искаше да ти направи впечатление в тях - неземната им красота или паранормалните им способности? Те са най-нормални хора с най-обикновени професии излъгани и събрани на един остров. Нямат паранормални способности, притежават типичните човешки качества - омраза, страх, егоизъм, алчност - заради които всичките са сгрешили и убили някого. Героите са реални. И точно това те кара да настръхваш, защото осъзнаваш, че човекът до теб всъщност може и да е убиец. :Д
Харесвам книгата, много.

[TrueStory]

И на мен ми беше мудна. Я, сподели, какво точно сте и изучавали в университета? :)

Приключих я .....не ми е любимото четиво определено.
Ми какво.....като типична класика за Американската литература нямаше как да я пропуснем на семинарите. Макар че не ми хареса особено, книгата доста добре обрисува The Jazz Age и абсурда на тези така прекрасни за американците години ( тези години на мен са ми страшно интересни и заради това давам няколко точки на книгата). Беше ми интересно да чета за държанието на хората по онова време, за ценностите им (или липсата на такива) много повече отколкото за самата любовна история между Дейзи и Джей (и Том). Действие за мен почти нямаше- няколко партита и няколко убийства, и нищо повече.
Не симпатизирам на никой от героите....е накрая малко ми беше жал за Гетсби, че умря по такъв безславен начин, но иначе и аз като теб си го представях като по авторитетна личност, а не такъв.
Дейзи няма да я коментирам, а само ще кажа-ЛИГЛА.
Езикът ми хареса на повечето места, като цяло този аспект не ме разочарова.
Тааа в заключение това, което ни набиха в главите на лекциите и което аз сама разбрах сега е, че това не е толкова любовна история, колкото една картина на американското общество и на така известната Американска мечта...като цяло прекрасен пример за това,че да си богат не значи да си щастлив и че хората ще те уважават и помнят, дори след като те няма.

Още един цитат от мен:
"Gatsby believed in the green light, the orgastic future that year by year recedes before us. It eluded us then, but that’s no matter—tomorrow we will run faster, stretch out our arms farther. . . . And then one fine morning—
So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past."

[DisappointedDreamer]

^Ами, то затова е книгата, да - за американската мечта на живеене (къщата, колата, партитата, любовта) и как тя дори и да може да бъде осъществена, то това е за много кратък период от време, който свършва окончателно и трагично. Описва богатите (моментът между Джей и Ник, когато осъзнават, че в гласа на Дейзи има нещо, което те не са могли преди да опишат, а именно ПАРИ); както и дъ recklessness of youth и нейния трагичен край.

Не е нещо особено. Ама и аз не си падам по американците :Д

[Зайче..]

Зайче, не съм я чела, съжалявам.

Окей :3
Аз все пак следя темата откакто я има и ще продължавам да я следя, така че ако някой все пак е чел тази книга (Ейнджъл) да пише :)

[Bank$]

Окей :3
Аз все пак следя темата откакто я има и ще продължавам да я следя, така че ако някой все пак е чел тази книга (Ейнджъл) да пише :)

Аз съм я чел любима ми е :)

[TrueStory]

Някой чел ли е тази книга http://www.book.store.bg/p42165/ejndzhyl-kejti-prajs.html ? :)
Ако може мнение за нея, защото ми я хвалят като цяло, ама за по-сигурно да питам и тук какво мислите (който я е чел, разбира се) ;д

Като ти е мерак вземи и си я прочети. Не е гаранция,че ще ти хареса дори и 20 човека да ти напишат, че е страхотна и vice versa :)

[Speedz]

Някой чел ли е поредицата на Джон Вердън за детектив Дейв Гърни?
Иначе аз си изтеглих "Играта на Джералд" на Кинг. Бях започнала и "Безсъние", но май ще трябва да започвам отначало.
Сега довършвам "Тайната между нас" на Барбара Делински.

[DisappointedDreamer]

Приключих 10-те малки негърчета. Спокойно мога да заява, че книгата е страхотна. Бързо вървеше; липсваха ненужни описания; динамична; заинтригуваща и брилятно измислена като история. Беше разнообразност в иначе света ми на поезия/описания/фантазия. Нотка реалистичност!
Само едно не разбрах точно - как умира Wargrave накрая? Смисъл, прочетох нали, но не мога да си го представя. Някой, който е чел книгата, и иска да ми го обясни с тяхни думи? Ще съм много благодарна :Д

Почвам иначе Unseen Academicals на Terry Pratchett. I will keep you posted :)

П.П. някой с акаунт в goodreads? :)

[BloodyDreamer]

Не, не, не искам супер герои. Просто обикновено има поне един герой, който веднага ми става много симпатичен. Не знам защо става така, просто се случва. Например в Стършела веднага се влюбих. Двамцата от "За мишките и хората" също много си ги харесвам. В тези герои не можах да открия нищо. Не съм сигурна, че го обяснявам като хората, но и аз не съм много сигурна какво точно имам предвид. :D

[DisappointedDreamer]

Май те разбирам, но 10-те малки негърчета не е като книгите, които изброи. В нея целта не е да се запознаем с живота и характерите на героите, че да ти дадат повод да ги обикнеш. Целта е да разберем кой са убили, по възможност как, и по този начин да обясним присъствието им на острова. Оттам нататък това, което се случва - а именно убийството на всеки един герой - не се нуждае от подробно описание на личностите, а просто начинът, по който те биват убити. Семпла книга е. Няма подробности; няма описания. Директна е.

[TrueStory]

П.П. някой с акаунт в goodreads? :)

Аз :)
Довършвам си "Gone with the wind" сега,че нещо я бях зарязала. Скарлет О'Хара е по-голяма гъска и от Дейзи :D

[DisappointedDreamer]

Ооох, дай да те добавя, ако нямаш против :)
азе съм DisappointedDreamer :3

[TrueStory]

Добавих те :)

[BloodyDreamer]

Знам, просто казвам. Книгата е абсолютен шедьовър от всяка една гледна точка, две мнениея по въпроса няма :)

[TrueStory]

Днес ходих в библиотеката да връщам книги и случайно ми попадна в полезрението 10те малки негърчета, та си я взех, понеже не съм чела нищо на Кристи, а и много я хвалите тук. Взех си и Moll Flanders. Няколко дни няма да ми е скучно :D

Бтв снощи гледах The Great Gatsby филмът и много учудващо, но ми хареса. За втори път се случва да харесам филма повече от книгата. Не си го представях Лео в ролята на Гетсби, но доста ми се върза с персонажа от книгата. Само Ник не ми беше много на място, но така или иначе не харесвам Тоби Магуайър. Хаотичен филм като самите времена :)

[BloodyDreamer]

За втори път се случва да харесам филма повече от книгата.
А кой беше първият път?

[xoxi]

Някой чел ли е поредицата на Джон Вердън за детектив Дейв Гърни?

Аз съм чела само "Намисли си число". Една от любимите ми книги е. По книжарниците много често виждам "Затвори очи" и всеки път се изкушавам да си я взема, но има време. Ще отделя достатъчно пари, за да си взема и "Затвори очи" и "Не дърпай дявола за опашката" и да си отделя няколко дни за пълно потъване в света на Дейв Гърни.
Ти чел/а ли си ги? Мнение?

[watermelonkisses]

DisappointedDreamer, относно "Повелителят на мухите" ... чела съм я (ии може би я препоръчвам) , останах очарована, водещ е моментът на разрухата в човешкия морал и последствията от липсата на ред;
// на Ремарк някой да е чел "Живот назаем" (защото ми е част от дъългия списък:Д), за да сподели мнение?:>

[ameli]

Като толкова ги хвалите тея мухи, аз пък взех, че я почнах :D
Тя една такава миниатюрна, за ден - два максимум и ще я свърша.. Малко не ми се връзват действията на героите (които са 6-7-годишни деца), но си казвам, че не са реални, а просто олицетворение.. и по ми върви.

[x7aZzy]

"А аз гледах и не можех да се нагледам, и знаех — толкова сигурно, колкото, че ще умра, — че я обичам най-много от всичко, което някога съм видял или мога да си представя на този свят, или съм мечтал да видя на онзи."

Ох, Х.Х., не мога да реша дали те харесвам, или не.
А Лолита е непоносима.

След "Лолита" словосъчетанието "обсебваща любов" придоби нов смисъл.

Не знам дали да я препоръчам или не. Че е страхотна - страхотна е. Но по- добре не.
Не съм сигурна и за темата - дали "старата Европа развращава младата Америка" или "младата Америка, която развращава стара Европа". На края няма значение.
Едно мога да твърдя със сигурност - гениална стилистика. Перфектно изпълнение.

"Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед."

[DisappointedDreamer]

Ей, навихте ме :D Като си дойда в БГ ще я потърся, задължително!

Иначе, прочетох Sputnik Sweetheart на Харуки Мураками. Ох. Кратка е книгата, 250 страници. Разочарована съм, мънинко.

Лек спойлер:

Книгата се разказва за Sumire (Violet на английски) се влюбва в 17 години по-възрастната Miu. Срещат се на сватба на братовчеда на Сумире. Докато разговарят за автори (тъй като Сумире иска да стане писател; напуска колеж; живее без да яде, пуши много; носи различни чорапи; типичния объркан/изгубен автор), Миу обърква Sputnik с Beatnik - тип автор. Оттогава, Сумире нарича Миу нейния Sputnik Sweetheart.

Миу и предлага работа и я превръща в своя секретарка и приятелка. Сумире се променя и спира да пише, защото не може. Заминават за Европа, попадат на остров в Гърция, където Сумире намеква на Миу за нейното сексуално желание към нея, но Миу и обяснява, че поради случилата се и случка преди 14 години, тя не може да бъде сексуално привлечена към никой. Нещо повече - спира и цикъл, овулация и други. Побелява и цялата коса за една нощ.

Самата случка е единственото интересно нещо в цялата книга. И все пак, не бива обяснено защо това се е случило. Сумире изчезва, и не могат да я намерят. Разказвачът, приятел от колежа на Сумире, К. , който е влюбен в нея, подозира, че тя е отишла да потърси изубената половина от Миу. (Миу губи част от себе си поради случката от преди 14 години). К. подозира, че Сумире остава там, влюбена в другата Миу.

Книгата свършва с позвъняване от Сумире, в което тя обяснява на К., че се е върнала и че иска да го види. Но дали това позвъняване е наистина реално, или К. си го измисля - не става ясно.

Разочарована съм. Единствено историята на Миу беше интересна, но предлага прекалено много свобода за интерпретация и проваля всичко. Името на книгата също е интересно. Друго, което се случва малко преди края, е случка между К. и негов ученик (К. е учител на 10 годишни). Но не става ясно какво му е на момчето, дали изобщо му има нещо, или просто сблъсъкът и случката са там, защото помагат на К. да си подреди мислите, да намери решение/утеха около изчезнала Сумире и да продължи напред.

Няколко цитата:

"Understanding is but the sum of our misunderstandings."



"In the world we live in, what we know and what we don’t know are like Siamese twins, inseparable, existing in a state of confusion.
"

"Somebody once said if it's something a single book can explain, it's not worth having explained". 


"Don't pointless things have a place, too, in this far-from-perfect world? Remove everything pointless from an imperfect life and it'd lose even its imperfection".

Извинявайте за чаршафа; трябваше да си излея душата.

[DisappointedDreamer]

Ох, още мисли:

Темите, засегнати в тая тема, са самотата и неспособността на хората да се познават наистина, както и неспособността им да познават хора, които обичат. Спътник е може би метафора - все пак това е космически кораб, обикаляйки земята. Може би по същия начин се чувстват и героите в книгата.

В допълнение, и в тази книга, както и в Кафка на плажа, Мураками suggests, че съществуват други светове. Обяснение за тях не е дадено. Остават гатанка. Може би така е по-добре? Защото дава възможност на всеки да си представи каквото поиска?

Меех.
Трябва да чета друго.

[TrueStory]

А кой беше първият път?
Хах ....The Notebook. Филмът ми харесва заради самите актьори и начина, по който успяват да пресъздадат връзката помежду им. В книгата не бе така красиво...не ми харесва начина на писане на Спаркс и едва ли ще прочета друго от него.

[Bloodlust]

Хах ....The Notebook. Филмът ми харесва заради самите актьори и начина, по който успяват да пресъздадат връзката помежду им. В книгата не бе така красиво...не ми харесва начина на писане на Спаркс и едва ли ще прочета друго от него.

Абсолютно подкрепям мнението! Книгата беше много постна и скучна, а филмът е вълнуващ.

[anonymous708973]

Спомням си, че някой беше споменал Чарлс Буковски. Мнение, препоръки за книги, а-у?

[102]

Първата книга, която прочетох на Буковски беше "Жени".. нямам литературен ментор и не се допитвам до никои за книги, не го бях чувал до тогава.. привлече ме корицата.. Няма да сгрешиш, която и да му земеш.. то си е до стил.... за него съм чел и се съгласявам напълно, че или много ще ти хареса или много няма да ти хареса.

[anonymous708973]

Мдам.
Тъкмо гледам от кого се вдъхновява - Чехов, Хемингуей, Достоевски.
Пияница, комарджия...
Интересен звучи :cool:

[Зайче..]

мнение за книгата 11 минути на Паулу Коелю?
може да сте писали вече за нея, но не помня, а не ми се рови назад из страниците :)

а Ейнджъл ще си я поръчам утре и като я прочета ще кажа дали ми е харесала^^

[DisappointedDreamer]

Достоевски ми е скучен :(
На Буковски книги не съм чела, но искам. ПОЕЗИЯ обаче <3
не мога да пиша сега; ще пиша утре на чиста глава :Д

[102]

На мен пък Паулу Коелю ми е скучен, даже хич не ми харесва.
На Достоевски съм чел само "Идиот".. хареса ми определено.

[tireheb]

мойчета, пиша в тая тема по-скоро с молба
ако НЯКОЙ е фен на Лъвкрафт и е намерил в България издания на АНГЛИЙСКИ (нямам нерви да се занимавам с нескопосани преводи от преводачи - любители), МОЛЯ да сподели откъде :С

[DisappointedDreamer]

Ооо, Лъвкрафт е бащата на хоръра. Няма начин да няма издания на оригиналния език или добри преводи.
Откъде си?

[tireheb]

от варна
и софия
хД

[DisappointedDreamer]

За София ще мога да те насоча довечера, като поразпитам родителите си и познати :Д

[tireheb]

ше те черпя бира
ама опцията за български превод е изключена. дори и да е добър превод, просто езикът, който той ползва допринася адски много за атмосферата в самите разкази и тва много се губи при превод

[DisappointedDreamer]

Няма проблем. Без бири, че много ми станаха :D


Първата книга, която прочетох на Буковски беше "Жени".. нямам литературен ментор и не се допитвам до никои за книги, не го бях чувал до тогава.. привлече ме корицата.. Няма да сгрешиш, която и да му земеш.. то си е до стил.... за него съм чел и се съгласявам напълно, че или много ще ти хареса или много няма да ти хареса.

Корицата сам си я е илюстрирал.

Пантеркееее, препоръчвам ти https://www.goodreads.com/book/show/51504.Post_Office макар да не съм я чела, заради хилядите позитивни отзиви.

Иначе, горния цитиран потребител е прав. Буковски е a dirty old man, а в редовете му се крие цялата мръсотия/грубост/несправедливост на този свят. Циничен е. Реалистичен. Груб. Изкарва на показ съвсем нормални неща, на които преди не сме обръщали внимание (досущ като Стивън Кинг; аз затова може би ги харесвам :Д; пример - описание на чувството, което изпитваме преди да кихнем - нежното гъделичкане).
Ако решиш да приемаш предложението ми и прочетеш книгата, сподели, моля те, после впечатления. Искам и аз да я прочета. Ох, и не ми се сърди, ако не ти хареса :Д Всъщност ти чела ли си нещо от него до сега?

П.П. То почти всички добри писатели са страдали от някаква зависимост и/или депресия в резултат на която са се самоубили. Имам лист с такива личности (творчески), който май го бях пускала по-назад в темата. Хемингуей се самоубива като си пръска тиквата. Улф пълни джобовете си с камъни и скача в река; Секстън и Плат се отравят с carbon monoxide. Листът продължава ли, продължава....

[anonymous708973]

Поезия на Буковски има много в читанката.
Не, не съм чела нищо негово, обаче мъжо го спомена, бил загледал някви негови книги на изложението в Пловдив и исках да проверя що за птица е.

Вчера коментирах с майка, тя не го харесва и се съгласява, че или ще го харесаш много, или хич няма да ти допадне.

[DisappointedDreamer]

Ох, Буковски за мен е <3 Прочети няколко негови редове и ще те разпитвам какво мислиш в събота! :)

[Deadlock]

Буковски! Чети поезията (: Книгите имам чувството, че ги е писал в тоалетната, и все пак са чаровни. :Д Не помня особено какво и защо, но Фактотум ми беше допаднала най-много от прочетените.

[Naive]

Ох, искам само да си помрънкам как не ми остава почти никакво време напоследък за четене. :(
Нямам търпение да приключа нещата в училище и да се потопя в книжния свят. :з

Иначе обожавам Буковски! Поезията му поне, друго не съм чела, но това лято задължително ще.

[DisappointedDreamer]

мойчета, пиша в тая тема по-скоро с молба
ако НЯКОЙ е фен на Лъвкрафт и е намерил в България издания на АНГЛИЙСКИ (нямам нерви да се занимавам с нескопосани преводи от преводачи - любители), МОЛЯ да сподели откъде :С

Попитах майка и каза, че в подлеза на университета (Софийския) е най-богатата книжарница и на БГ и на други езици. Провери там, няма начин да го нямат. :)

[Bloodlust]

Буковски! Чети поезията (: Книгите имам чувството, че ги е писал в тоалетната, и все пак са чаровни. :Д Не помня особено какво и защо, но Фактотум ми беше допаднала най-много от прочетените.

Много съгласна! (: "Поща" на мен ми беше убийствено скучна. И един съвет - четете Буковски на английски. Той пише простичко, но според мен магията се губи при превода.

Някой горе искаше мнение за "11 минути" - Боза. Авторът се опитва да разказва от гледната точка на жена и според мен не му се получава. Някои неща са ненужно задълбани, а други - излишно акцентирани. До един момент книгата напира за скандалност, неморалност и тинтири минтири, а после (за удоволствие на читателя) приключва като типичен любовен роман. Главната героиня е някак безлична и въпреки всичките й *дълбоки* размисли си остава вял и скучен образ. На Коелю съм чела само тази, тей че нямам предубеждения към самия автор. Според мен книгата не струва. Ако искаш история за проститутка, която намира истинската любов, по-добре си пусни *Хубава жена*. *11 минути* си е губене на време.

[anonymous708973]

ООо, "Хубава жена" е прекрасен филм!

[ameli]

[QUOTE=Зайче..;10733947]мнение за книгата 11 минути на Паулу Коелю?/QUOTE]

Прочетох я за 1 ден, щото е малка и върви лесно.. има 2-3 запомнящи се цитата, които всяка миска би могла да ти рецитира, но не е от най-стойностните неща, които съм чела.

[102]

Аз мога ли да попитам.. що Паулу Коелю е автора на миските... някоя тъпачка го е казала някъде си и от там е тръгнало ли....?

[xoxi]

Една двойка препоръча на мен и приятеля ми - "Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта
(Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)"
Аз снощи я започнах и съм със смесени чувства. Обяснява различията между половете, от къде идват неразбирателствата и т.н. и т.н., все в тая посока. Още съм съвсем в началото и не открих нищо по-задълбочено като разсъждения. Само се споменават самите различия и разминавания във възприемането, изразяването, чувствата... Интересно ми е обаче, а пък и информацията е поднесена с извесна доза хумор, та ще продължавам да чета. Ако сметна, че е полезна /както смятат читателите, съдейки по мненията, които намерих в интернет/, ще я пробутам и на приятеля ми.

[Bloodlust]

Аз мога ли да попитам.. що Паулу Коелю е автора на миските... някоя тъпачка го е казала някъде си и от там е тръгнало ли....?

Да ти отговоря: по едно време масово питаха моделките/миските в интервюта *Коя книга четохте последно?* и те повечето отговаряха *Ооо еди-коя-си на Паулу Коелю.* От там тръгна и манията.


Не знам дали съм препоръчвала вече, но много ми хареса автобиографията на Рей Чарлз. Разказва за живота си откровено, има забавни и тъжни моменти, както и такива които направо втрещяват (представете си сляп човек каращ мотор). Разказва откровено за възходите и паденията си и не премълчава дори големите си издънки. Мисля, че ще е интересна книга дори за онези, които не са фенове на музиката му. :)

[102]

А за тези, които не са почитатели на Рей Чарлз (като мен) и няма да прочетат книгата....има филм, който е хубав.

[ameli]

Почнах "Мемоарите на една гейша".
Написано е доста увлекателно, успя да ме грабне :)

[DisappointedDreamer]

Писахме за мемоарите на по-предните страници.

Аз чета Мизъри на чичо ми стивън. Почти съм я приключила, ще споделям накрая.

[ameli]

Писахме за мемоарите на по-предните страници.

Ми браво, радвам се за вас. Не мога да пиша в по-предните страници, по простата причина, че я започнах преди ден, а и си я взех заради хубавите мнения. Няма нужда от глупави коментари ;)

[DisappointedDreamer]

8-)

Грешно си ме разбрала.
Казах, че писахме по-назад за нея и тъй като сега я започваш, би могла да ги погледнеш, ако искаш. Беше съвсем добронамерено. Не да пишеш назад, и да скачаш като ощипана. 8-)

Божеее.

[BloodyDreamer]

Аз писах май, ама Мизъри беше първата книга на Стивън Кинг, която прочетох. Останах ето така :О
Много обичам книги, които втрещяват, а тази е точно такава. Страстта ми за такива книги тръгна от "Фабриката за буболечки" на Йейн Бенкс, препоръчвам я на всеки, който не я е чел.

[ameli]

8-)

Грешно си ме разбрала.
Казах, че писахме по-назад за нея и тъй като сега я започваш, би могла да ги погледнеш, ако искаш. Беше съвсем добронамерено. Не да пишеш назад, и да скачаш като ощипана. 8-)

Божеее.

Извинявам се в такъв случай :)
И точно това казах, че съм ги прочела и именно заради тях си я взех.

[DisappointedDreamer]

Мех, няма проблем.

Блъдиии, книжката е готинка, мдам. Ще се обоснова след около 50 страници :Д

[xoxi]

"Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта
(Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)"

Одобрявам и препоръчвам. Не приемам всичко прочетено за чиста монета, но чиста или не, обяснява много ситуации, в които съм попадала или съм ставала свидетел. Намирам книгата за много полезна, особено за двойки, които често се карат за дребни неща и си тровят взаимно нервите.
Аз стигнах до средата на книгата, ако не забравя, ще пиша отново, след като я свърша. Приятелят ми също започна да я чете, но не с такъв интерес като мен. :D

[anonymous708973]

Хохи, ще я погледна непременно.

Възнамерявам да видя сметката на Халед Хосейни. Майка ми много препоръчва последната му книга - "А планините ехтяха".
Тук има предните му две - http://chitanka.info/person/khaled-hosseini
Прочетох "Четирите потока на парите" от Робърт Кийосаки. Прогледнах за някои неща, мотивирано ми е да стана "финансово грамотна". Мисля да издиря и други негови четива на тая тема. За съжаление, в читанката няма нищо.

[DisappointedDreamer]

Пантерке, на Халед Хосейни съм чела Ловецът на хвърчила на шведски. Имам и другата му книга, a thousand splendid suns. Добър автор е, но пише за много тежки теми. Особено ловецът на хвърчила - много е тежка книгата и едвам я прочетох. Историите му са тъжни, трагични и не се нравят на всеки. Книгата, която майка ти препоръчва за пръв път я чувам, но сподели впечатления по-късничко. Може да си я потърся :)

[anonymous708973]

Тя е нова, нормално... :)
Малко съм в дилема - хем искам да прочета новата, хем смятам, че е добре да започна с първата, все пак са само три, за да проследя развитието на стила му. Мнение?

[DisappointedDreamer]

Развитието на стила му пак можеш да забележиш, дори и да започнеш с новата книга. Не вярвам да се е променил чак толкова - в първите две важни теми са controversive (расизъм; нацизъм; педофили; изнасилвания са тези, които присъстват в ловецът на хвърчила); докато във втората му книга, която започнах, но не довърших, темите засегнати са от същото естество. Мисълта ми е, че няма значение (поне според мен) от коя негова книга започнеш. Убедена съм, че и в новата присъстват същите елементи на controversive теми (съжалявам, не мога да намеря думата на бг :Д) и няма да загубиш нишката на стила му и неговото развитие, започвайки с последната му книга, вместо с първата.

+ Книгите не са свързани.

[xoxi]

Аз от много време се каня да почна Ловецът на хвърчила. По-детайлно мнение ще може ли? Тежките теми не ме притесняват. Чете ми се нещо, което да предразполага към повече драма.

[DisappointedDreamer]

То си е драма :Д

Ох, езикът на книгата не е описателен, нито детайлен. Прост и лесен е. Бързо върви историята; динамична е и има много действия/случки. Цялата книга припокрива около 20 и кусур години (ако не се лъжа) от живота на едно семейство. Драмата се започва още в началото на книгата, когато за пръв път е засегната важна тема - а именно изнасилването на момче от друго момче (тук се включва и хомосексуалността като идея/въпрос/тема). След това започва поредица от случки, като верига, всяка от която също толкова драматична и тъжна. Звучи несправедливостта, лъжите, тайните пазени в едно семейство и как тези тайни са повлияли на всеки един член от семейството и допринесли до неговото развитие след години (като ценности и характер).

Книгата завършва някак непълноценно; последното действие в нея ми се стори прекалено сюрреалистично и недовършено/недоизмислено, но пък за сметка на това има почти щастлив край - появява се лъч надежда. На мен лично нацизмът, педофилията и т.н. ми дойде в повече; книгата може да отврати много хора, но все пак това, което тя разказва е нещо, което би могло да се случи в реалния живот (и най-лошото, сигурно се случва).

Не помня дали книгата е написана в хронологичен ред или в flashbacks, за което се извинявам.

Ъм, надявам се да съм помогнала и да не съм спойвала или отказала някого от това да я прочете. Нищо не губите, ако го направите. :Д

[anonymous708973]

Да, майка каза подобно нещо за стила :)
Чудесно, тези дни ще изкажа мнение.

[xoxi]

Мерси много, DisappointedDreamer.
Почвам я още тази вечер. xD

[DisappointedDreamer]

Няма проблем; четете и споделяйте :)

Аз приключих с мизъри на чичо ми стивън. Ох, идеята да вмъкне книгата, която авторът в Мизъри пишеше, в самата книга Мизъри е хубава. Подразни ме единствено, когато беше написана с ръка и липсваха т, е и н. Тогава четенето беше ужасно трудно и се ядосвах :Д Понякога книгата вървеше много бавно; отврати ме с всичките ампутации; езикът не беше кой знае какво. Но няма спор - това си е Кинг: брутален, nasty и ужасен. БлъдиДриймър беше казала, че книгата и е харесала - е, мен пък не ми допадна толкова много.

Ани е прекрасно описана като луда и ненормална, която умело владее изкуството да изглежда sane. Не разбрах само, след като са имали улики срещу нея защо не са я осъдили, когато е била по-млада. Тази част от книгата не беше добре описана.

Не ми хареса и че едва-едва Пол я уби, но всички сме май наясно, че лудите са наистина здрави и силни хорица. :Д

По-късно ще се включа с цитат или два. :)

[xoxi]

А да попитам, някой чел ли е нещо на Дийн Кунц? Много често бъркам кориците на неговите книги с тези на Кинг. Съдейки повърхностно, намирам известна прилика между двамата.

[DisappointedDreamer]

Чела съм, да. Той също е хорър автор. На него съм чела Seize the night и Your heart belongs to me.

Бях разочарована и от двете книги; няма нищо общо с Кинг. Езикът в книгите на Кунц е много описателен; изреченията дълги; думите - сложни. Губи се всякаква магия. Не присъства така известния ни хумор на Кинг; всичко ми се стори много сухо и скучно, някак празно. Има история, която в началото те грабва, но после като разбереш развръзката и се разочароваш тотално. Някак си, започва прекрасно, но свършва ужасно.

Аз поне с такова впечатление съм останала. Не може да се сравнява с Кинг по никакъв начин. Не бих го препоръчала, но нищо не губиш, ако прочетеш някоя негова книга. Може би, ти ще го харесаш.

едит: от него съм чела и What the Night Knows. Това беше първата негова книга, която прочетох. Награбих я веднага; историята е страхотна - крими, драма, тинтири минтири - но като стигнах до края ми идваше да се самотаковам. Краят беше прекалено фантастичен и пълен с фантасмагории за моя вкус. Аз си падам по реалността. Вярно е, че в повечето книги на Кинг също присъства елемент на фантазия/мит/легенда/ау, но Кинг успява да го направи реално, защото познава читателят и познава себе си. Докато Кунц - не.

[girlwithblueeyes]

Маги можеш ли да ми препоръчаш нещо шведско на тема криминология ?:)
П.П Само да не е от поредиците Милениум защоот съм я чела вече :D

[DisappointedDreamer]

Ще sе поразровя и ще пиша отново вечерта, Мони.

:)

[girlwithblueeyes]

Добрем:)

[DisappointedDreamer]

Ох, знаеш ли за коя книга sе sетих? Криминална и от шведsки автор, която нашумя преди доsта време; а аз sи я купих преди почти 2 години. Казва sе "Хипнотизаторът" и е на Ларш Кеплер. Не уsпях обаче да я довърша. Хвърли и едно око; не миsля, че ще оsтанеш разочарована.

http://www.hiclub.bg/Article.asp?ArticleId=1121287

едит: Зад нея се крие един изключително успешен творчески тандем - съпрузите Александър и Александра Андорил. В живота те са щастливо семейство с три дъщери, а в литературата са избрали псевдонима Ларш Кеплер не случайно - като почит към световноизвестния шведски писател Стиг Ларшон и големия учен Йохан Кеплер. Още с появата си техният първи роман „Хипнотизаторът" заема челни позиции в класациите за книги в Швеция, а по-късно и в много страни по света. Днес „Хипнотизаторът" е преведен на над 30 езика.

Яко, а? :Д

[girlwithblueeyes]

Много ти благодаря точно такова нещо ми трябваше дано някъде из Мюнхен я има ако ли не ще видя от къде да я изтегля . Всъщност това за авторът иил авторите ад го кажем е досат интересон наистина:D всъщност на Милениум и филмите съм гледаал но книгите са доста по-добри .

[DisappointedDreamer]

На Милениум има американски и шведски вариант на филмите. Само дето не съм много сигурна дали шведите направиха филм и за 3те книги, или само на една от тях. Нооо шведския вариант е в пъти по-добър от американския. :)

[girlwithblueeyes]

Ами винаги ориганила си е най-добър за съм гледала шведските обаче само 2 части трета не съм гледала .

[DisappointedDreamer]

Започвам да чета "Смъртта е занимание sамотно" на Рей Бредбъри.

Ще виии държа в течение. ^^

[therichbitch]

Дръж ни, аз лично ще се радвам :)

[DisappointedDreamer]

Чела ли си я?

[therichbitch]

Не, но ми звучи добре, а и харесвам Бредбъри, така че ако дадеш добри отзиви, може да я прочета :)

[DisappointedDreamer]

Оооох, едва на 35 страница съм, а съм запленена!

Такъв език, такава история... Веднага те грабва. Все едно чета поезия, макар книгата да е криминален жанр.

Все още не мога да изкажа мнение освен това, че авторът знае как да пише и го прави прекрасно и увлекателно.

Един, два цитата:

"Малко по малко започва развалата. Нещата се ояждат. Размазват се. Временната се объркват. Млякото се вкисва. Нощем жиците по високите стълбове нашепват злокобни случки в ръмежа на мъглата. Водата в каналите ослепява от нечистата пяна. Кремъкът, като го удариш, не изпуска искри. Жените, като ги погалиш, не излъчват топлота".

"- Аз съм писател, аз зная повече за чувствата от вас.

- Как не! Аз съм детектив, аз зная повече за фактите от тебе. Страх те е, че един факт ще те обърка, а?"

[therichbitch]

Да, и аз мн харесвам начина му на писане, затова и се обадих :)
Ти на български ли я четеш О.о.

[DisappointedDreamer]

йфйггфгйлкгйфг прекрасно пише.

Ами, в България съм си, погледнах библиотеката на майка ми; видях него - грабнах я и тъй.

[therichbitch]

Да бе, нормално е сигурно. аз просто си имам странни претенции относно езика, може и да съм споменавала :Д

[DisappointedDreamer]

Дам, знам. То и азе съм тъй като става дума за книги, чиито оригинален език е английски. :)

[PullMeCloser]

Аз започнах скоро Ловецът на хвърчила, добра е. Не съм чела нищо друго на автора, остава ми още малко и вероятно ще пиша по-подробно мнение.
Набелязала съм си и още няколко неща, но гледам да се сдържам от четенето на няколко книги наведнъж, постоянна практика ми е :Д

[lyuba991]

Адски много се кефя на "Хрониките на Клифтън" на Джефри Арчър, уникални са книгите, прочетете ги! :)

[SunT]

Аз прочетох “Дневен патрул“ на Сергей Лукяненко. Сега започвам “Сумрачен патрул“.

[DisappointedDreamer]

Купих си Вино от глухарчета днес. Май се влюбвам в Рей ^^

[xoxi]

Много книги започнах, много забравих да довърша... както и да е.
Сега се отдавам 50% на "ТО" (а дано взема да я изчета тая тухла най-накрая ;д) и 50% на "Зона 51: Началото".
ТО няма да го коментирам.
Зоната обаче... влюбвам се в тези книги, но не мисля, че са за всеки. В началото малко ме дразнеше това, че много бързо се сменяха действията и много нови имена се включваха. По едно време даже загубиш връзката, но след като се запомнят имената, вече започват да се свързват и с различните действия и нещата си идват на място.
Интересувах се да прочета нещо истински или поне предположения/слухове за въпросната зона, а вместо това попаднах на леко фантастични книги. В първата книга има някаква връзка между реалност и измислица и това ми е достатъчно. Нека въображението си играе с фактите, а доказателствата и достоверността ще ги оставя за друг път. :D

[DreamRockx]

Аз съм върла почитателка на фентъзито и определено най-любимата ми книга (поредица, всъщност) е на Труди Канаван "Черният магьосник" (първа трилогия) и "Изменникът шпионин" (2 трилогия, продължение на първата).

Има всичко, кото човек иска от фентъзи - магия и епични приключения, но има любов и интриги.
Труди Канаван е просто ... ффнсдгйнфжибнфийжб...не знам, толкова детайлно предава целия свят на магьосниците, случките, абе изобщо перфекто ги пише нещата. Да не говорим за любовните сцени...леле...жестока е :D Няма прекалено много герои, че да се объркаш.

Наистина, тази книга е просто задължителна за всеки любител на качественото фентъзи ;)
А само да попитам: Някой чел ли е "Братството на черния кинжал" ?

[DisappointedDreamer]

Аз съм върла почитателка на фентъзито и определено най-любимата ми книга (поредица, всъщност) е на Труди Канаван "Черният магьосник" (първа трилогия) и "Изменникът шпионин" (2 трилогия, продължение на първата).


Чела sъм гиииии! Тя наиsтина е добра :)

Имам Ад на Дан Браун, Вино от глухарчета и Смъртта е sамотно занимание. И без т'ва sъм на легло = много sвободно време.

Бррр. Ще sподелям.

[DisappointedDreamer]

Прочетох Смъртта е занимание самотно от Бредбъри. Ох, влюбена съм в него, и в стила му на писане. Книгата е криминален роман, но се различава толкова много от всички останали, които съм чела. Прилича на 10те малки негърчета по това, че "убиецът" (който не е точно убиец) е един от жертвите, но е толкова повечееееееее! 10те малки негърчета беше суха, скучна материя; празен език. Тук езикът пращеше от живот и красота, и чувства. Толкова много чувства..

Понякога метафорите и сравненията идваха малко в повече и се губеше нишката на логиката, ако човек не е запознат с алюзиите, които авторът използва. И все пак, бързо научаваш стила му и сграбчваш логиката на мисълта му.

Горещо препоръчвам! Книгата има и 2 продължения:

A Graveyard for Lunatics (1990), and Let's All Kill Constance (2003)

които смятам да си потърся.

Тинтири минтири, които ми хареsа от книгата:

"Малко по малко започва развалата. Нещата се ояждат. Размазват се. Временната се объркват. Млякото се вкисва. Нощем жиците по високите стълбове нашепват злокобни случки в ръмежа на мъглата. Водата в каналите ослепява от нечистата пяна. Кремъкът, като го удариш, не изпуска искри. Жените, като ги погалиш, не излъчват топлота."

"Аз съм писател, аз зная повече за чувствата от вас.

- Как не! Аз съм детектив, аз зная повече за фактите от тебе. Страх те е, че един факт ще те обърка, а?"

"На този свят има хора убийци и хора, които искат да бъдат убити".

Почвам Вино от глухарчета :33333

[pepyyy]

Аз пък тъкмо свърших "Осъдени души" на Димитър Димов и страшно ми хареса, препоръчвам я на всеки, който не я е чел. Досега преглеждах домашната библиотека и си харесах "Сърцето на хирурга" от Фьодор Углов и "Лунната долина" от Джек Лондон. Надявам се да ми харесат.

[DisappointedDreamer]

Вино от глухарчета:

Възрастните и децата враждуват затова, защото са от две различни раси. Погледни ги тях и ще видиш, че са различни от нас. Погледни ни нас - виж колко различни сме от тях. Различни раси и "те никога не ще се срещнат".

Градинарството е най-хитрият начин да си пофилосовстваш скришом. Никой не се досеща, никой не те укорява, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон сред божурите, един Сократ, който прекопва боровата си горичка. Човек помъкнал чувал с тор по своята ливада, е същински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекота на неговото рамо. Както каза веднъж Самуел Споулдинг, ескуайър "Копай в земята, рови се в душата".

Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват.

Първото, което научаваш в този свят, е, че си глупак. Последното, което научаваш в този живот, е, че си останал все същия глупак.

Старостта е ужасно официална. Към нея винаги се обръщат на презиме.

[brutaLxxbunny]

Не мога да повярвам, че ще напиша това, но - харесах книга на Стефани Майер. "Скитница". Наистина различна идея, книгата е написана доста добре, описателно и развлекателно. Най-накрая да ни се представи някоя нова история освен вампири, вещици и еднорози. Освен това се засяга темата за човешкия брутализъм доста леко и постепенно осъзнаваш някои неща, като гледаш човешката раса от чужда гледна точка. Много ми беше интересно.

[Deadlock]

Aз имам в огромен прекрасен хартиен вид 1Q84 на Мураками! Три книги, 900 страници, на английски. Ехааааааа!

[DisappointedDreamer]

Aз имам в огромен прекрасен хартиен вид 1Q84 на Мураками! Три книги, 900 страници, на английски. Ехааааааа!

ГОВОРИ МИ, БЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!

Хващай да четеш! Аз ги прочетох :) :) :) и иsкам някой, s когото да ги обsъждам.

[DisappointedDreamer]

^^^ http://i.imgur.com/DFfmuiV.jpg това е моята прекрасница <3

[therichbitch]

Вино от глухарчета:

Възрастните и децата враждуват затова, защото са от две различни раси. Погледни ги тях и ще видиш, че са различни от нас. Погледни ни нас - виж колко различни сме от тях. Различни раси и "те никога не ще се срещнат".

Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват..

Подкарала си ги една след друга, а :Д Аз не можах да намеря death is a lonely business никъде в нет-а.. ако някой я е намерил на английски, да свирка :)

[DisappointedDreamer]

Дааам! Ами, имам свободно време, тъй, че :)

Ще помоля един приятел да я потърси.

Иначе, малко цитати:

"Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет. 

"

"Добротата и интелигентността са достойнства на старостта. Да си жесток и лекомислен е далеч по-вълнуващо, когато си двайсетгодишен. "

Малко съм разочарована от книгата. Очаквах, че ще има история, а такава нямаше. Въпреки това, книгата е написана страшно увлекателно, бъка от готини цитати и интересни хора/спомени. В момента съм в къщата, в която майка ми е израснала и прадядо ми е построил и няма по-хубаво място, на което можех да я прочета. Върна ме към всички хубави и не толкова хубави спомени, натъжи ме, но ми и отвори очите.

Хубавите неща са хубави, защото не траят дълго.

Мдам, мдам.

[BloodyDreamer]

Хубавите неща са хубави, защото не траят дълго.
А какво става с хубавите неща, когато продължат прекалено дълго?

Отдавна не съм писала, но нямах никакво време да чета. Най-сетне свършихме училище. Трябва да добавя списъкът с книгите от училище към моя списък, а хич не ми се иска. Очаквам да бъде покъртително скучно лято (откъм четене), понеже книгите от училище не са малко и няма да имам време да чета други неща. Много ме е яд на този списък, чудя се дали изобщо да го чета.
Та както и да е. Оставих "То", започнах "Пътеводител на Галактическия стопаджия". И аз не знам какво точно очаквах, но съм разочарована. Голяма скука. Нямам търпение да я свърша и да чета нещо друго ("То" или "Нощ в Лисабон", Мураками ще чака да си освободя напълно съзнанието от каквото и да било друго).
Та относно разочарованието ми:
Не мога да се отърся от усещането, че Дъглас Адамс се престарава (с всичко).Искрено се надявам, че просто поради една или друга причина не съм била в състояние да се потопя в света на книгата и оттам всичко ми звучи много фалшиво, префърцунено и... не мога да намеря точната дума. В главата ми се забива образът на малко човече (смисълът на книгата), държащо огромна парцалена кукла пред себе си (всичко останало). Как искам проблемът да е в мен...

[DisappointedDreamer]

Много кич, а?

Когато хубавите неща продължат прекалено дълго, те вече спират да бъдат нещо хубаво. Стават скучни и обикновени.

[BloodyDreamer]

Да, малко ми се получи като с "Междузвездни войни". То само техники в т`ва чудо! Не че е лошо, ама аз очаквах нещо малко по-дълбочко откъм смисъл. Малко излязох off topic. :D
Но все пак, още съм в началото и надеждата ми е жива. По-нататък пак ще се изкажа.

[DisappointedDreamer]

:)

Аз започвам Ад на Дан Браун. Майка не беше очарована. Каза, че и се стори недоизмислена и имала много забележки към автора. Началото било невероятно и обещаващо, краят - разочароващ.

Ще споделям.

[Deadlock]

ГОВОРИ МИ, БЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!

Хващай да четеш! Аз ги прочетох :) :) :) и иsкам някой, s когото да ги обsъждам.

Перфектно, ще се включа, като напредна (:

[x7aZzy]

Рядко пиша тук. И рядко следя темата.
За жалост.


Видях, че някой спомена "Пътеводителя". Не знам дали е възможно да се напише нормално мнение за него.
Тъй като съм я чела преди има няма 9 години, спомените ми не са съвсем пресни. Но за разлика от други книги, тази се е запечатала в съзнанието ми като уникална. И да - всяка книга е уникална, спор няма. Затова ще обясня какво значи "уникална книга" за мен (или по- правилно "уникална за мен книга").

През живота си съм чела мноооого и ще прочета още много произведения. Всяко от които е специфично по свой си начин. Но не всяко оставя следа. Ще го обясня по- просто - чета си някакво книжле, всичко е шест, увлекателно написано, добър език, динамична среда, активни герои, има си завръзка, развръзка, кулминация, абе, както си му е редът. Не мога да спра да чета, защото искам още и още, искам да разбера какво стана с героя от пета глава, да видя дали съм познала убиеца, дали те ще се срещнат отново, дали ще го убият, кой е разказвачът, къде е бебето и ала-бала. Докато чета, се потапям в света на автора, преживявам заедно с героите, вълнувам се от всяка дума. След като затворя книгата обаче - тук е разковничето - много често не чувствам нищо. Понякога чувствам разочарование, че въобще съм си купила книгата, но това е друг въпрос. Та, в повечето случаи емоциите, които съм изпитала (или съм си мислела, че изпитвам) докато съм чела, се изпаряват в края. Може би ще си спомням за какво става въпрос в книгата, може би ще я препоръчвам, защото "не е лоша", може дори да реша, че ми е любима за малко. Но след няколко седмици ще съм забравила, че съществува, камо ли че съм я чела.
Това се е случвало много пъти (например с книгите на Дан Браун). И това не значи, че книгата не струва или че авторът е бездарен. Означава, че посланието не е стигнало до мен. Всеки чете по различен начин, възприема по- различен начин, мисли по- различен начин.
Да се върна към "уникалните за мен книги" - това са тези книги, които помня. Не като заглавия или история, а като чувства. Помня емоциите, помня посланията и най- важното - помня поуките. Рядко се случва да си изкарам поука от произведение, а не от личен опит. Но се случва. Не мога да го обясня.

"Пътеводителят" освен че е страхотна пародия (за протокола - малко пародии са толкова добри; мммм сетих се за Марк Твен), е написана с изключително много въображение. Споменавам го, защото за да пишеш, ти трябва въображение, но за да пишеш с въображение - ти трябва талант. Адамс си прави интелигентни бъзици с философията и човешката цивилизация (опа, привет, Пратчет; и все пак - в началото бе Адамс).
Няма да въртя локуми и да повтарям мнения на критици. Ще кажа аз какво си спомням от книгата.

"Пътеводителят" пречупи, извъртя, върза на фльонга, размаза и разбърка съзнанието ми, за да съм готова за книги като "Властелина". Накара ме да разсъждавам, да търся, да се съмнявам. Преди него бях чела книжки, които дават всичко наготово - четеш, четеш, а не мислиш (на 12 пък много съм можела да мисля, ама това е друг въпрос). "Пътеводителят" дава отговори, но които трябва да намериш въпросите.
И толкова съм се смяла...
Бях влюбена в Марвин. Може да се каже, че още го обичам (задължително гласа на Алън Рикман).
Спомням си усещането "колкото повече чета, по-малко схващам" и въпроса "откога не е работил мозъкът ми?". И как нищо няма смисъл. И колко нещастен е Марвин, и колко важно е да си носиш хавлията, и как не всичко, което прилича на чай, е чай.
Общо взето такива работи.

Да попиша малко и за "Лолита" докато съм в темата, че едва ли скоро пак ще вляза.
Ето какво съм написала, веднага след като я свърших:


"А аз гледах и не можех да се нагледам, и знаех — толкова сигурно, колкото, че ще умра, — че я обичам най-много от всичко, което някога съм видял или мога да си представя на този свят, или съм мечтал да видя на онзи."

Ох, Х.Х., не мога да реша дали те харесвам, или не.
А Лолита е непоносима.

След "Лолита" словосъчетанието "обсебваща любов" придоби нов смисъл.

Не знам дали да я препоръчам или не. Че е страхотна - страхотна е. Но по- добре не.
Не съм сигурна и за темата - дали "старата Европа развращава младата Америка" или "младата Америка, която развращава стара Европа". На края няма значение.
Едно мога да твърдя със сигурност - гениална стилистика. Перфектно изпълнение.

"Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед."

Лолита, Лолита... Докато я четох, изпитах толкова силно чувство на недоволство, гняв, възмущение.
Спойлер: За първи път се ядосах, когато Х.Х. описа десетгодишната Лолита като сексуален обект. А после, когато тя го прелъсти и дори не беше девствена, гневът ми се съсредоточи върху нея. Във втората част на романа Х.Х. започна да пропада в пропастта на обсебването. Виждах го съвсем ясно и исках да му кажа, че е глупак, но знаех, че неизбежно.
Може би с това ще запомня книгата - с пословичното обсебване.
А за темата - еротична антиутопия. Да, това е. Пародия на еротиката.

В момента препрочитам "Майстора и Маргарита". Препоръчвам я. Най- малкото заради стила на Булгаков.


Иииииии загубих 20 мин. в писане на празни приказки. Бах.

[DisappointedDreamer]

Не бяха празни приказки. Всъщност, постът ти просто направи заключение на чувствата, които много от нас изпитват, докато четат книги и след като са ги прочели. А именно фактът, че малко са книгите, които се забиват като пирон в ума ти, и че точно тези си заслужават.

Аз поне съм напълно съгласна с това, което "разказа".

Дан Браун... Не ми е любимец. Сух ми е. Има история, да. Донякъде. Но не ме кара да настръхвам. Това, което ми харесва в книгите му е, че има факти за теми, които ме вълнуват - символика, митология, история, етц. И ми е безкрайно интересно да научавам повече за архитекти, велики личности и великолепни сгради на историята и изкуството. На лудостта. Останалото е просто доизградено скеле, по което се изкачваш, докато четеш.

Дори бях ядосана на майка, че е купила книгата :Д

Искам да се върна към Мураками и Бредбъри, но преди това ще завърша АД и ще си огорча ума с нещо по-дърто.

Малко тинтири минтири:

"Решенията от нашето минало са архитекти на настоящето ни".


"Единствено мъдростта има правото да прощава".



"Не задавай въпроси. Не издавай присъди".

[DisappointedDreamer]

Оффф, прочетох я. Страшно разочарована съм. Много предсказуема книга.

Утре ще споделя по-обстойно мнение.

И смятам да започна с "Първичен страх" на Уилям Дийл. Била една от любимите книги на майка; пък филма съм го гледала с Ричърд Джиър и Laura Linney от 1996. Ох, и Едуард Нортон!

Иии, смятам да прочета и "Жената в бяло" от Уилки Колинс. Той също е бил екранизиран.

Общо взето, много книжки имам :3

[x7aZzy]

И противно на думите ми - пак пиша толкова скоро.

Прочетох "Майстора и Маргарита". Отново.
Мммм... какво да напиша... Първоначално си мислех, че е поредният руски любовен роман.
Не исках да я чета.
Когато я почнах, не можах да спра.
За първи път я прочетох веднага след като свърших "Фауст" - била съм 8 клас. Нали разбирате, дяволската тематика е много привлекателна, особено в тази възраст.
Та.. прочетох я тогава. И помня, че много ми хареса. Помня, че Москва полудя. И не помня нищо друго.

Сега я препрочетох. Наистина е пълна лудница.

Спойлер:
Хареса ми похвата на автора да вкара главните герои по средата на действието. Хареса ми Воланд на пейката, хареса ми как имаше акцент, а после нямаше. Хареса ми идеята за "роман в романа". Хареса ми, че няма второстепенни герои. Хареса ми Бегемот. Хареса ми Москва.
Не ми хареса Маргарита - прекалено неинициативна (в никакъв случай безхарактерна). Не ми хареса Майстора - толкова невзрачен и страхлив. Не ми хареса Воланд - недостатъчно покварен. Не ми хареса Исус - защото е Исус, а аз съм агностик.
Направи ми впечатление любовта между Майстора и Маргарита - нямаше следа от колебание. В цялата поредица от лудости, които се случваха, тяхната любов остана константа. Най- хубавото - въобще не беше натрапваща. Тънка нишка на заден план. Знаем, че си се обичат и толкова.
Сатаната като добър герой? Не, Булгаков, не. Не ми хареса тази идея. Но пък свитата е добро попадение. И Воланд наистина е един от най- запомнящите се дяволи в литературата. Спор няма.
И стигам до най- завладяващият по мое мнение образ - Пилат Понтийски.
Най- много ми хареса как Майстора го освободи. Да пуснеш на свобода създадения от теб образ - с това ще запомня книгата.
И основният въпрос, който аз открих - има ли право творецът да унищожи творението си? Излиза, че няма. По-скоро – че не може.


Май ще почна "За мишките и хората". Не обещавам, че ще пиша.

[DisappointedDreamer]

Ох, такам:

Книгата в началото е написана наистина увлекателно - има интрига; множество въпроси, които нямат отговори; мистерия; какво-що-къде, сещате се. Езикът на книгата не е нищо особено, не те грабва по никакъв начин, но това е ОК, защото това не е поезия.

Книгата бъка от елементи на символиката, историята и архитектурата, изкуството, митологията и етц. Особено много ми харесаха някои факти като "Мостът на въздишките" и откъде произлиза значението на думата "карантина". Харесаха ми и отделни латински и италиански думички като Mendacium = Лъжа и Septem Peccata Mortalia = Седемтта смъртни гряха.

Хареса ми, че научих какво е трансхуманизъм и какъв е символът му ---> H+

Книгата обръща внимание на един много важен и актуален въпрос засягащ ни, а именно експоненциалното увеличаване на популацията на земята. Но изобщо не дава решения на проблема. Свършва, сякаш, стерилизирания 1/3 народ на планетата е нищо особено - ами, напротив, нещо наистина добро и страхотно, което трябва да се полее с шампанско и ягоди.

Накрая обаче свършва катострофално зле. Много съм разочарована. В допълнение, връзките между героите бяха страшно предсказуеми.

СПОЙЛЕР:

а) Ок. Сиенна се оказва любовница на Бертнар. Това мога да го приема. Даже, беше очеизвадно, че тя работи с него, тъй като:

- се представи за сестра, а не приятелка на Лангдън в музея пред Марта
- на Ферис кодовото име нямаше начин да е FS-2080
- любовната сцена между Бертнар и Х, което първоначално читателя възприема като любов между него и Ферис, а е любов между него и Сиенна
- Брюдер стреля по тях; в последствие се оказва, че работи с Елизабет, т.е. не може да е стрелял по Робърт, а по Сиенна.

Общо взето, Сиенна ги предава, ОК. После пък застава отново на тяхна страна. В края на книгата човек се чуди къде по дяволите и е умът на това момиче.

Друго - създават векторен(?) вирус, който причинява безплодие в 1/3 от населението без СИМПТОМИ. За да причинят такава ГОЛЯМА генна модификация в генома на човешкия организъм, симптоми със сигурност трябва да има.

Доктор Елизабет Скински е безплодна. На 20 и кусур години тя е сгодена. Когато съобщава на годеника си, че е стерилна, той я зарязва на същата седмица. Ъх? Възрастни хора са, и той твърди, че я обича. Разбирам да е обиден от прикритието на този важен факт, но пък лесно се разбира защо Елизабет го е прикрила. И лесно можеха да решат проблема с например осиновяване.

В края на книгата Елизабет изобщо не иска да чуе и за Сиенна. Робърт настоява. Сиенна се появява, започва да говори и обяснява, и Елизабет магически осъзнава, че Сиенна е добро момиченце. Дори и хваща ръчичките в своите и казва, че и вярва. Как? Като до преди малко казваше, че едва ли не "ще и откъсне главата" (метафора е). Не само това, но пък и я кани на световната пресконференция. Уау. Медал да и бяха дали.

Още много мога да говоря по книгата и това, което не ми хареса в нея, но стига съм спамила. Захващам се с нещо ново, а именно "Жената в бяло" на Уилки Колинс.

[xoxi]

Имам да чета Тютюн, Осъдени души и Железният светилник. Ако някой ги е чел, ще помоля за мнения и от коя да започна.

[DisappointedDreamer]

Железният светилнииик :333 'щото няма да се разочароваш.

[x7aZzy]

И трите книги си заслужават четенето.
Ако трябва да ги подредя по степен на харесване (хах, че малоумно звучи), може би ще е така: Осъдени души, Железният светилник, Тютюн.


"Тютюн" грабва. В началото поне. После ми дойде доста сантиментален.
Не ми допадна образът на фаталната, покварена от живота жена. Каква беше голямата драма - живот като живот, айде да мрем. Да бе.

"Железният светилник" ме изненада приятно, при положение че не си падам по исторически романи (по- правилно - не съм дораснала за тях явно).
Бих го определила като ...хм ...необходим.

"Осъдени души" - религиозен фанатизъм, болно обсебване, самоунищожение, емоционално изнудване.
Препоръчвам за по- зрели хора. Иначе има опасност читателят да започне да съчувства на героинята. Или по- лошо - да се увлече в псевдоромантизма на "обречената любов".

xoxi, не мога да помогна с определен ред, в който да ги четеш. От която и да почнеш, няма да сгрешиш.

Сетих се друга интересна книга, която прочетох, докато се занимавах с литература в училище - "Романът на Яворов" от Михаил Кремен. Аз, като човек, който не харесва Яворовото творчество, намирам биографията му странно очарователна. Творецът Яворов не е грешал, но мъжът Яворов е грешал жестоко.

[Bloodlust]

Иии, смятам да прочета и "Жената в бяло" от Уилки Колинс. Той също е бил екранизиран.



Обожавам тази книга! Ако ти е блудкава в началото избутай я някак до към 150 страница. Аз едва ли не бях решила да я оставям, но после ме завладя и не се успокоих, докато не я прочетох. Много ми харесаха пълнокръвните образи, пък и книгата е пълна с хубави цитати. Не искам да ти спойлвам сюжета, тей че очаквам с нетърпение впечатленията ти :)

[DisappointedDreamer]

Била на майка любимата книга. Явно и теб много те е впечатлила. Ще sподелям :)

[Mirchu]

Препоръчайте ми някаква не много натоварваща книга. Смисъл за лятото някоя лека. Обичам тийн романите, но вече са ми прекалено банални. Може някаква любовна или нещо такова, абе да се чете по плажовете

[xoxi]

Благодаря за мненията, момичета! Скоро ще се включвам с първи впечатления, въпреки че едва ли е нужно за тези три книги.

Днес отворих google и картинката ужасно много ми напомни за Франц Кафка и Die Verwandlung, натиснах на нея и баааам, 130г. от неговото рождение. Тъкмо вчера си свалих няколко негови книги, за които обаче идея нямам кога ще намеря време, но нека седят. Все ще дойде и техния ред.

едит: @Mirchu, неангажиращи книги за плаж за абсолютно всички чиклит романи. От това, което аз съм чела мога да препоръчам Луиз Бегшоу. Много хвалят и книгите на Софи Кинсела.

[~The Smile~]

Последно прочетох любовния роман "Тетрадката" от Никълъс Спаркс. Толкова е увлекателна, че направо за два дена я изчетох! Много е хубава. Има я и в интернет. Също така има и филм по нея.
Сега чета "451 градуса по Фаренхайт". И тя много ми харесва. За три-четири дена почти я прочетох, остават ми още няколко листа и започвам "Златният храм".

[~The Smile~]

Препоръчайте ми някаква не много натоварваща книга. Смисъл за лятото някоя лека. Обичам тийн романите, но вече са ми прекалено банални. Може някаква любовна или нещо такова, абе да се чете по плажовете

Препоръчвам "Тетрадката" - тя е любовен роман.
Ще останеш доволна!

[ameli]

Вчера почнах 1984 на Оруел и почти я прочетох.
Важи с пълна сила и за днешните времена и е .. страшна ии доста тъжна.

[iiordanova]

Днес си взех от библиотеката "Проклятието" на Стивън Кинг. Прочетох само около 10 страници,но ме грабна от началото. Не съм чела нищо негово досега. Ще споделям мнение за книгата като я прочета.

[granger]

Хванах се , че пак прелитам към руската класика и това ми харесва.Ох,като си представя ,че ще мога да си чета Достоевски, Чехов, Гогол,Пушкин и всички руски прекрасници и ми идва да пищя от кеф!
Иначе сега съм се захванала с Есенин <3, толкова да го обичам, просто ми докосва душичката.
Иначе ,ако някой има профил в Goodreaders.com да свирка!

[TrueStory]

Иначе ,ако някой има профил в Goodreaders.com да свирка!
Аз :)... ако имаш в предвид goodreads де
Иначе тия дни съм се хванала да си прочета книжките, та скоро ще се включа адекватно по темата :)

[granger]

ко съм написала аз...:lol: иначе ,да, много ми е прекасничко това местенце...
http://www.goodreads.com/myjarofdirt

[TrueStory]

Уж те добавих :)

[DisappointedDreamer]

И аз те добавих :Д

1984 не ме грабна.
Проклятието на Кинг си заслужава.
Достоевски ми е бавен.
Есенин ми е любим!

Чета Жената в бяло и ме чака и Дума Ки на Кинг :Д

туй от мен за сега!

[TrueStory]

Най-накрая приключих "Gone with the wind".....дълбоко съм потресена от тая книга, даже в момента не мога да си събера мислите и да я изкоментирам. Утре като ме пусне емоцията.
И моля някой да каже, дали "Десет малки негърчета" е също толкова тежка,че емоционалният ми запас се изчерпа за момента и не ми се започва веднага толкова трогателна книга.

[DisappointedDreamer]

Десет малки негърчета не е тежка книга :Д спокойно. Започни я :) Тя е просто с факти. Суха е.

[TrueStory]

Мерси...хич не обичам да ги проучвам книгите какви са предварително, ама в момента ми трябва точно нещо с повече факти и по-малко емоции :)

[granger]

Нещо не ме грабна "Десет малки негърчета" , иначе мисля да си освежа руското в мен :lol: И ще си започна я"Идиот" , я " Братя Карамазови" , щото " Престъпление и наказание " да я препрочета ...в момента ми е емоционално невъзможно! :D
Но ми се чете нещо,което да ми открадне душичката и да ми я върне пълна с Имоции :lol:

[kalpazanka]

Железният светилнииик :333 'щото няма да се разочароваш.

Подкрепям!

[TrueStory]

Така да си напиша сега коментара за „Gone with the wind”.
Със страшно смесени емоции съм и не мога да изложа точното си мнение за книгата. Едно е сигурно...за мен беше крайно въздействаща....дори последните 60на страници едвам ги прочетох, понеже ситуацията стана крайно тежка.
Това, което ми хареса:
- Книгата засяга една безкрайно интересна за мен тема и една безкрайно привлекателно изглеждаща част на Америка- робството и Юга. Оцених историческата база на книгата, макар личната история на героите да беше доминантна. Видях една различна гледна точка за Гражданската война- тази на южняците-демократи и колко тежка беше тяхната съдба по време на и след войната....въпрос, върху, който не се бях замисляла никак.
- Увлекателно е написана цялата история, на разбираем език и без прекалени превземки. Действието доминираше над празните разсъждения и имаше динамика...аз предпочитам такива книги.
- Образът на Скарлет О’Хара- не ми се е случвало дори след прочитането на книгата да не мога да оформя крайно мнения за някой герой. Постоянно се лутах с мнението си за тази харизматична личност- ту жестоко се дразнех на безкрайната й лигавост, превземки, егоизъм и егоцентричност, ту й се възхищавах на оправността, силата на характера и трезвото мислене. Ту желаех и имах нужда от трагичен край за нея, ту накрая се молех животът й да се нареди най-накрая. Определено мисля,че най-големия плюс на книгата е именно образът на Скарлет.
- Образът на Рет Бътлър- едва ли има жена, за която този мъж да не е крайно увлекателен, привлекателен и интересен. Радваше ме със своята хапливост, ироничност, със способността му да чете хората и винаги да преценява правилно ситуацията. Безкрайно обаятелен и харизматичен в своята неподпpавена циничност.
Това, което не ми хареса:
- Прекаления драматизъм в последните страници на книгата, а и като цяло твърде многото смърт през цялото време. Да войната и смъртта вървят ръка за ръка, но все пак мисля,че трагизмът дойде една идея в повече.
- Имaше моменти (във втората от книгите), когато просто ми беше трудни да чета.....твърде много описание на политическата обстановка, твърде голямо внимание на Реконструкцията (то нямаше как да се мине без това, но мен ме вълнуваха най-вече личните истории на героите). Около 2 седмици влaчих тези по-безинтересни 100-200 страници, но след като ги минах не можах да я оставя.
- Има доза расизъм в книгата и вероятно събитията и отношенията между хората са изопачени, но предвид факта,че е писана през 30те години на 20те век, няма как да е иначе.
- (Лек спойлер) Най-голямото ми разочарование е съсипването на образът на Рет Бътлър в края на книгата.....това изживях най-тежко....почти нищо не остана от силната, обаятелна личност, която вярваш,че нищо и никой не може да съсипе- Скарлет О’Хара може всичко. Тази подигравка с неговия образ е част от прекаления трагизъм в книгата.
Цялостна оценка- трябва да се прочете, заслужава си. Кара те да съпреживяваш болките и радостите не героите, кара те да се ядосваш на неправдите или на глупавите действия на хората, кара те да плачеш, абе кара те да чувстваш.

П.С Аз лично бих прекръстила книгата на: „Скарлет О’Хара- наръчник за оцеляване по време на война и Реконструкция.”....Беър Грилс пасти да яде.

Днес започвам 10те малки негърчета.

[DisappointedDreamer]

Остават ми 230 страници от "Жената в бяло". Утре ще коментирам.

[draid]

Железният светилнииик :333 'щото няма да се разочароваш.

Не само железният светилник, ами и остатъка от тетралогията. Преспанските канбани, Илинден и Гласовете ви чувам

[DisappointedDreamer]

^Разбира се :)

Жената в бяло ме разочарова. В първите 200 и кусур страници вървеше бавно, а на 400-та страница разбрах за развръзката в книгата. Предсказуема е. Убих си желанието да я завърша. И все пак, ще си я прочета. Утре ще споделя по-обстойно.

Атм съм разочарована.

[granger]

Надявам се да не ме изядете с парцалките, но за мен Светилника е класа над всичко останали български романи. Тетралогията е много силна, с лекота си го прочетох, както и книга втора, надявам се да ми остане време и за останалите 2.

Иначе мисля да си опресня "Братя Карамазови" , определено не беше за мен някога,но сега съм готова да и се отдам :lol:

[DisappointedDreamer]

За "Жената в бяло" на Уилки Колинс:

Това, което ми направи впечатление беше богатото описание на героите в книгата. Всеки един от тях беше представен на читателя страшно описателно - като се започнеше от формата на тялото, лицето и се стигне до дрехите и характера му. Особено хубаво впечатление ми направи описанието на италианците, защото то съвпадаше с това, което знам за тях - че са шумни, мургави хора; чувствителни, изразявайки всяка своя емоция гръмко с помощта както на езика, така и на тялото; боравещи си перфектно с емоциите на останалите и имайки властта да ги успокоят като същевременно наложат своето мнение/отговор по даден въпрос.

Хареса ми образа на граф Фоско, както и властта, която притежаваше. Макар да беше на страната на "лошите", той единствено успя да оцени мис Халкъм като личността, която тя беше - изящно, женско тяло, но грубовата и леко грозна в лице; силен и твърд характер; смел, непреклонящ се пред никого, досущ като мъж. Харесах Фоско и заради това, че под дебелия слой килограми и игричките със своите мишки (комичния образ на шишко), той беше човекът, който имаше власт над всички в къщата.

Историята започва бавно. Чак към 200-та страница нещата започват да стават интересни. Няма голяма динамика. Историята е предадена от всички герои в книгата, което също ми направи хубаво впечатление, тъй като успях да прочета различни гледни точки на различните герои и сама да си съставя извод относно тях и това дали ги харесвам.

Краят беше очакван. Някъде към 410-та страница разбрах за какво става дума; разбрах кой умира и кой-какво-що-къде, и желанието ми да я прочета леко се изгуби. И все пак, не останах разочарована. Историята беше правдоподобна. Забелязвам, че все пиша как книгите, които чета са били "предсказуеми". В Ад веднага успях да разгадая кои герои са в комбина; тук успях да разгадая цялата развръзка на книгата.

Хареса ми и комичният образ на Фредерик Феърли. Понякога ме караше да се смея, друг път исках да го убия. Бездействието му беше ужасно.

Препоръчвам книгата, ако имате време да я прочетете. Но не бих я поставила сред любимите си.

[TrueStory]

Приключих "Десет малки негърчета". Не мога да кажа,че съм крайно впечатлена. Не ме грабна нито с история, нито с език кой знае колко. Да, не очаквах убиецът да е този, който се оказа(да не го издавам), та това ме изненада, понеже до края си мислех,че няма да е някой от десетимата. Бързо се чете и лесно, не натоварва съзнанието изобщо. Ама пак ми липсваше нещо....повече драма ли, повече мистерия не знам и аз. И като,че ли предпочитам разяснението накрая да го нямаше....повече щеше да ми е готино да се измъчвам в догатки.
А да кажа, че песничката ме изкефи най-много от всичко:
Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.

Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.

Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем.

Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.

Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното — ето ти ги пет.

Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.

Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те.

Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.

Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега – такава му била съдбата.

Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”

Би трябвало да започна "Moll Flanders" сега. И някой познавач на Кинг да ми препоръча с коя негова творба да започна....не съм чела нищо.

[DisappointedDreamer]

^ДУМА КИ!

Малееее, чета я в момента и тя най-яsно показва sтилът му. Умирам sи, прекраsен е, а книгата е проsто поразителна! Няма да sгрешиш :) Иначе, за деsетте малки негърчета sъм sъглаsна s теб.

[granger]

Аз започнах от нещо не толкова фамозно,но ме завладя "Мъртвата зона"
Маги,защо пишеш в Долари? :lol:

[DisappointedDreamer]

Оххх, не питай. Дълга иsтория :Д

[granger]

:lol:
Ще взема да прочета Негърчетата пак?Може тоя път повече да ми хареса. Откривам се,че като препрочитам книга вниквам все по-дълбоко и по-дълбоко...нормално де :lol:

[PullMeCloser]

На мен ми допаднаха Негърчетата, наистина е много лекичка и се чете много бързо, чела съм и още няколко неща на Агата Кристи, но те не ме впечатлиха нещо, идва ми малко еднообразно в един момент.

А сега започнах с Параграф 22.

[DisappointedDreamer]

Крисииии! Ако не се лъжа днес имаш рожден ден, така че - честит рожден ден! Да си ни жива и здрава; все тъй красива; пожелавам повече разлистени страници; по-силно биещо сърце от хубави емоции и много любов! :)

А иначе параграф 22 ми е в списъка. Чакам те с отзиви!

[Jaune]

Catch-22 е прекалено странна за мен. Несмилаема няква :Д Стигнах до 100-ната страница и се отказах.
Сега съм на Kafka on the shore - Мураками / Богат, беден - Ървин Шоу / Отклонение - Блага Димитрова

[DisappointedDreamer]

Кафка на Мураками е цар в тази тема :Д толкова много изписахме. Какви са ти впечатленията?

[PullMeCloser]

Крисииии! Ако не се лъжа днес имаш рожден ден, така че - честит рожден ден! Да си ни жива и здрава; все тъй красива; пожелавам повече разлистени страници; по-силно биещо сърце от хубави емоции и много любов! :)

А иначе параграф 22 ми е в списъка. Чакам те с отзиви!

Благодаря ти много, Маги, да ти се връща :)
Ще споделям, съвсем в началото съм, но ме грабна сякаш.

[Jaune]

Тя ми е най-прясна, набялгам на другите две, като попрочета повече, ще коментирам:Д

[BloodyDreamer]

Само аз ли имам чувството, че когато някоя книга ми е направила много добро впечатление и после някой каже, че не му харесва, един вид ми я омърсява? Кара ме да поставя под въпрос трезвеността и искреността на преценката ми. Знам, че всеки търси различни неща в дадена книга, също и че всеки намира различни неща и ги тълкува по свой си начин, но... не мога да се отърся от това отвратително усещане.

От началото на лятото съм прочела точно 17 страници от "Митове и легенди на скандинавските народи". Браво на мен. Толкова съм горда с постижението си, че няма накъде повече. А щях да чета това лято...

[Jaune]

Е стига де, напълно нормално е някой да не харесва и любимите ти книги. Ако това по някакъв начин влияе на преценката ти... :?

[xoxi]

Само аз ли имам чувството, че когато някоя книга ми е направила много добро впечатление и после някой каже, че не му харесва, един вид ми я омърсява? Кара ме да поставя под въпрос трезвеността и искреността на преценката ми.

Недей така. Мен ме кара да поставя под въпрос трезвеността и искреността на този, който не харесва книгата. :D

Някой случайно да е чел The Fault in Our Stars на John Green? Напоследък срещам навсякъде това заглавие и корицата на книгата и сега ще се мъча да си я намеря. Резюметата в интернет ми звучат интересно.

[BloodyDreamer]

Въпросът е, че емоциите, които съм изпитала, четейки дадена книга, колкото и силни да са били те, след време се уталожват и постепенно книгата ми става далечна. И започвам да се чудя - ако не я бях прочела тогава, а сега, пак ли така щеше да ме грабне?

[ameli]

Почти прочетох Гетсби. В интернет са малко положителните коментари за книгата, но на мен лично героят много ми допада. Ще видим, до края може и да се развали.

[DisappointedDreamer]

^Верно ли ти харесва Гетсби?

Аз съм омагьосана от Дума Ки. Имам 250 страници оставащи, утре ще споделя коментар. Подгответе се, ще е дълъг :D

След нея мисля да си довърша Dance, Dance, Dance на Мураками.

И тей!

[Zorin]

Някой случайно да е чел The Fault in Our Stars на John Green? Напоследък срещам навсякъде това заглавие и корицата на книгата и сега ще се мъча да си я намеря. Резюметата в интернет ми звучат интересно.

Беше първата на Джон Грийн, която прочетох. Очаквах типичен youth fiction, но останах приятно изненадана. Персонажите му са изградени много интересно, да не говорим, че е може би една от малкото книги, в които главния женски персонаж не е ужасяващо дразнещ, а даже напротив. Само като предупреждение, тематиката на книгата е доста тежка - млади хора, болни от неизлечим рак - и не е за всеки. Грийн има много интересен език, прозата му се чете удивително лесно, вдъхновява и разчувства. Препоръчвам книгата определено, както и другите му, най-вече моята любима An Abundance of Katherines.

Аз сега чета Extremely Loud and Incredibly Close на Jonathan Safran Foer и съм раздвоена за това дали ми харесва или не. Като я прочета ще се върна с по-обстоен коментар.

[x7aZzy]

Ще изкажа и аз мнение за "Дума Ки", въпреки че съм я чела дооооста отдавна (т.е. като излезе на бг пазара).

Да видим какво помня... Психологически трилър, напомня на "Торба с кости" (или по- скоро на "Романът на Лизи"), главният герой беше претърпял катастрофа (бтв си спомням, че Кинг много интересно описва състоянието му; естествено той има опит от първа ръка с точно този вид болка, може би затова), древно зло, което манипулира хората, чете се бързо (това важи за всяка книга на Кинг, ама да кажа все пак).
Сюжетът ми се губи, но сякаш беше доста интересен. На места скучен обаче. Монотонен.
Сякаш ми се стори неубедителен... в известна степен.
Не си спомням много добре, но съм почти сигурна, че краят беше претупан - действието в началото супер амбициозно, накрая стана доста забързано.
Основен извод, който съм си изкарала - магията в изкуството не винаги е бяла и не винаги е безопасна.

С две думи - силно съвременно произведение на Кинг, но далеч от уникално.

По темата: влюбих се в Стайнбек.
След "За мишките и хората", "На изток от рая" тотално ме спечели. Може да напиша едно обобщаващо мнение, след като прочета още от творчеството му.

[DisappointedDreamer]

Началото наистина е амбициозно. Ще видим края. Книгата е досущ като неговите всички останали, но когато не си чел Кинг от доста време насам, те цапва през лицето.

На изток от рая ми е сред любимите.

// утре ще коментирам

[xoxi]

По темата: влюбих се в Стайнбек.
След "За мишките и хората", "На изток от рая" тотално ме спечели. Може да напиша едно обобщаващо мнение, след като прочета още от творчеството му.

Ще ми е интересно да прочета твоето мнение.
На мен "За мишките и хората" ми хареса като сюжет, но някак не успях да почувствам близки героите. Всеки беше със собствената си история и мечти, но на мен лично ми липсваше задълбочаването в личните им истории. Много мнения съм чувала, че книгата натъжава, но единственият истински тъжен момент за мен беше, когато застреляха старото куче.

[Jaune]

Аз съм влюбена в Стайнбек, но За мишките и хората според мен не е от силните му творби. Просто не ме грабна изобщо, нещо ми липсваше през цялото време, докато четях... нещо, което беше ключово, не знам какво.
На изток от рая е клише да ти е любима, но и на мен ми е. Препоръчвам Зимата на нашето недоволство и Гроздовете на гнева. Улица Консервна ми беше трудна за четене и не я дочетох. Колкото до Небесните пасбища - малко е тъмна, но бих я прочела отново. Тортила Флет си е вечна класика, на мен ми хареса. Ами друго негово сякаш не съм чела... :о Трябва да се напъна за Улица К. и Sweet Thursday..

[x7aZzy]

^ Ще, ще, ще. Всичко ще прочета.
Едва ли ще е в следващите три седмици (заета съм с когнитивна психология и психология на личността), но ще наваксам.
Чак ме е срам, че досега не съм обърнала внимание на Стайнбек.

[DisappointedDreamer]

Обещах, че ще пиша за Дума Ки.

Не бях чела нищо от Кинг от доста време, ако не броим Мизъри преди месец, която не ме грабна особено много. Дума Ки безспорно описва какъв всъщност е стилът на Кинг - циничен, до болка истински, "вулгарен", реалистен, страхотни сравнения.

Езикът е, както винаги, лесен и книгата върви бързичко. Не ми се стори монотонна или бавна. Може би преценката ми е заслепена от любовта ми към книгите му. Историята беше, както винаги, богата. Особено в началото, когато Едгар (име, което страшно ми харесва) се заселва на Дума Ки. Случилото се с Либит също беше една наистина добре измислена история. Единственото, което малко ме гложди беше краят на книгата. Прекалено бързо се разви, почти без никакви пречки, което (някак си) противоречеше на изградения силен образ на Персе. Очаквах, че тя ще им се противопостави. А тя всъщност просто уби няколко близки и не толкова близки на Едгар. В "Гнездото на чаплата" само няколко безобидни образа ги посплашиха, с които обаче тримцата бързо се справиха. Очаквах повече действие и екшън там.

Другото, което ми е интересно, е защо те можеха да бъдат така жестоко наранявани от среброто? Не са вампири, но пък сребро? Не беше добре измислено - не беше прикрепено с обяснение.

Хареса ми как в началото, когато Пам заявява, че иска развод от Едгар, той вдига чуканчето си и и заявява, че и показва среден пръст. Хареса ми и как Кинг оприличава дресинг за салата като "подсладен сопол".

Доволна съм от книгата. Препоръчвам я на тези, които искат да започнат Кинг. Така най-лесно ще се гмурнат в съзнанието и стилът му.

Няколко цитата, които ми харесаха:

“God always punishes us for what we can't imagine.”

“A person's memory is everything, really. Memory is identity. It's you.”

“The truth is in the details.”

И нещо друго интересно:

Abyssus abyssum invocat. = Адът поражда ад.

Започвам с друга книга. Мдам.

[ameli]

^Верно ли ти харесва Гетсби?

Да, харесва ми героя. Какво лошо има?
Както вече казах не съм стигнала до края и нямам цялостно впечатление, но до момента - да. Малко ми напомня на Дарси от Гордост и предразсъдъци - хората са си изградили мнение за него без да го познават и в очите им е нещо лошо, но като го опознаеш разбираш какво сърце има и в случая как прави всичко за любимата си (специално ми направи впечатление един цитат в който обясняваха колко е чакал и как е тръпнел, за да се срещне отново с Дейзи). Може и да греша, ще пиша по-късно.

И ДД, също така ми се струва, че имаш и лично отношение към мен, защото колкото и пъти да спомена една книга, ти винаги ме режеш и си контра на мен. Надявам се да греша :)

[DisappointedDreamer]

Не, нямах предвид героя. Имам предвид книгата :Д

Грешиш много. Дори не те знам какво си.

[DisappointedDreamer]

Всъщност, втълпила си си го сама след "Мемоарите на една гейша". Когато писах, че сме я дискутирали на по-предните страници, ти скочи казвайки "браво на вас" + онази кирлива, намигваща емотиконка, целяща да обиди/засрами "опонента" (винаги ми е била много противна и непонятна). В действителност, аз не се бях изразила качествено и цялостно, а ти просто направи своите изводи, за което не те упреквам.

Тук случаят е почти същия. Под Гетсби имах предвид самата книга, а не един единствен персонаж. Като виждаш, че понякога изпускам изречения/въпроси, може просто ти да ми ги зададеш, без да предполагаш какво отношение имам към теб. Предположенията винаги са грешни.

Лично отношение към теб не бих могла да си изградя, защото:

а) не съм те виждала
б) не те познавам
в) не съм ти чела постовете/мненията

Дишай. Спокоен и толерантен човек съм. Не бих те захапала туко-така. Поне не и сегашното ми аз.

Мдам, мдам. //взех си почивка от интегралите и реших да ти разбия на пух и прах представите.

[TrueStory]

Малко ми напомня на Дарси от Гордост и предразсъдъци



Това направо го възприех като лична обида :D Преди да се засегнеш да си кажа,че те разбрах какво имаш в предвид и не се заяждам....просто сравнението ми се наби на очи :)

И пак не стигнах до Moll Flanders....като влезна в тая библиотека все нещо ми хваща окото. Започнах On the road на Jack Kerouac. Началото е обещаващо, ще видим натам :)

[ameli]

ДД, май и за 1984 също беше писала отрицателен коментар, а книгата наистина е стойностна.
ТС, не знам как по друг начин да го обясня, не се засягай :D

Взех си Параграф 22 + Портретът на Дориан Грей. Исках поне още 10 и нито една я нямаше :(

[DisappointedDreamer]

Според кого е стойностна? На мен лично не ми харесва. Ти, когато отидеш в музей, всички ли картини харесваш? Не, нали? Макар всички да са "стойностни".

И Гетсби я водат класика, и Спасителят в ръжта. А нито едно от двете не ми допадна поне мъничко.

[IWannaBeSedated]

ДД, май и за 1984 също беше писала отрицателен коментар, а книгата наистина е стойностна.
ТС, не знам как по друг начин да го обясня, не се засягай :D

Взех си Параграф 22 + Портретът на Дориан Грей. Исках поне още 10 и нито една я нямаше :(

"Портретът на Дориан Грей" е добър избор.

[Amore-Mio*]

Откъм четене ваканцията ми започна добре.
Прочела съм: "Гераците", "Мечтатели", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Задушница", "Андрешко", "Косачи", "Занемелите камбани" и "Чорба от греховете на отец Никодим" - всички на Елин Пелин, от списъка с книги за 11 клас. Водила съм си разни записки за разказите и повестта. Изчела съм като цяло всичките работи от списъка, без тия на Иван Вазов. В момента инак, съм в процес на четене на "Под игото" и успоредно с нея си продължавам поредицата за "Пърси Джаксън и боговете на Олимп".

[DisappointedDreamer]

Чета Dance, Dance, Dance на Мураками. Книгата, досущ като Норвежка гора, е взаимствала заглавието си от песен. Има интересна история, която си заслужава, но е предадена толковааааа скучно, бавно, не-динамично, еднотипно, монотонно, че умирам. Едвам се насилвам да я чета.

На 165-та страница съм, де, от общо 393, така че се надявам по-натам да не остана разочарована и от историята. Искаше ми се Кинг да я беше предал. Хах.

[XTREMEFREERIDE]

Маги, на Кинг "Дългата разходка" чела ли си?

[DisappointedDreamer]

Маги, на Кинг "Дългата разходка" чела ли си?

Дам. Няма особено много действия в нея, но пък е точно в стилът му - бързичка, лесна за възприемане, етц. Не е особено впечатляваща, историята не е толкова богата. Бързо ще я опаткаш.

[XTREMEFREERIDE]

Дам. Няма особено много действия в нея, но пък е точно в стилът му - бързичка, лесна за възприемане, етц. Не е особено впечатляваща, историята не е толкова богата. Бързо ще я опаткаш.

О, аз я четох преди доста време. :3 Честно казано е една от малкото му книги, които харесвам. Някак точно в такава светлина си го представям Кинг като писател: джаста-праста. На две, на три, идва, свършва си работата, казва каквото има за казване без много, много обяснения и те оставя накрая да се чудиш от къде ти е дошло. All time favorite ще ми остане разходката.

Дочитам си в момента аз четвърта книга на Game of Thrones. Екстра ми е за релакс.

След това мисля, че ще хвана пак малко Ясперс, че ми липсва. И сигурно ще попиша, дам.

[Bloodlust]

Така да си напиша сега коментара за „Gone with the wind”.


Това е една много любима моя книга и искам да коментирам две неща, които си написала.
За Скарлет: Три пъти съм я чела тази книга и все не мога да реша възхищавам ли й се или я презирам. Май по много и от двете. Търсих информация в нета и разбрах, че самата авторка е имала противоречиви мнения за героинята си. В някои интервюта говори за нея като за изключителна жена, в други я нарича проститутка. Самият факт, че до последно тя е била безименна говори много. Името Скарлет авторката го измисля буквално минути преди да предаде ръкописа за набор, преди това я е наричала Панси ( :D )
За Рет: И аз първия път се ядосах как го опропасти, ама толкова се ядосах, че ми се искаше да не я бях прочитала до края тая книга. Не стига, че със Скарлет не сработиха нещата, ами и го срина и го направи някакъв плужек. Някак си ми дойде от нищото. Втория път като я четох пак много се вбесих и взех да търся разна информация из нета и о, изненада - книгата е писана отзад напред. Разбирай, че Мичъл е написала последната глава първа и така глава по глава е връщала назад лентата. Тей, че това, което за нас е резултата за нея е било базата и е напълно нормално да го направи обаятелен персонаж после, иначе "триумфа" на Скарлет няма да е толкова голям. Има го и момента, в който образа на Рет е изграден по подобие на някакъв нейн бивш любовник, тей че може да има и малко злопаметност от нейна страна. Сори, че ти дърпам локуми, ама мен тия неща сериозно ме затормозиха и искам да споделя информацията. :)

[TrueStory]

Локуми не са, засегнала си 2 основни неща, с които и аз ще свързвам книгата винаги.
Много ми стана интересно,че Скарлет е име, което тя е избрала в последния момент- четейки книгата, това изобщо не се усеща, а сякаш името е мислено и подбирано дълго :). Фактът,че краят е написан първо също нямаше как да го знам ако не беше писала....това донякъде обяснява трагичността....то ако беше хепи енд, нямаше да е толкова вълнуваща книгата в крайна сметка.
Иначе мненията ни съвпадат...само не знам колко дълги години ще минат при мен, преди да се реша да я препрочета :)

[ameli]

Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.

[DisappointedDreamer]

Прочетох Dance Dance Dance на Мураками. Много бавно развиваща sе книга. Ама sтрашно бавно. Историята беше хубава, но беше много зле предадена и недовършена. Разочарована съм много. Скучна беше, суха. Не я препоръчвам. Може би не я разбрах.

Почвам the book thief на Markus Zusak

[Jaune]

Споделяй после впечатления, аз бях очарована.

[xoxi]

Почти прочетох "Портретът на Дориан Грей" и не останах очарована. Явно на Уайлд му се удава да пише разкази, защото повечето му са ми сред любимите.. за разлика от книгата, която ме остави неприятно изненадана.
Лорд Хенри ми беше безкрайно противен с глупавите си философстваници, част от които бяха пълни глупости. Ненужни и отегчителни описания, твърде бавно развитие. Единствено в последни стотина страници стана що-годе интересно, язък за замисъла на историята.
Филма ми хареса много повече.

Кой от всичките филми?
Иначе за мен ролята на Хенри беше за да добием по-голяма представа за Дориан. Още в началото, мислите, желанията и разбиранията се прехвърлиха от единия в другия. Доколкото помня във филма от 2009, Хенри попита "Какво си ти?", а Дориан отвърна "Аз съм това, в което ти ме превърна." За мен в това се крие целият смисъл на приятелството помежду им, ако въобще може да се нарече приятелство.
Книгата за мен съвсем не е бавна и с отегчителни описания. Може би трябва да се прочете повече от веднъж, за да се разбере всичко и да се осмисли.

[ameli]

Мисля, че общо взето схванах идеята и да, той още в началото Хенри каза, че влиянието на някого е "да вселиш душата му собствената си душа" (с всички мисли, чувства и тн) и действително Дориан се превърна в него.. но просто начина, по който беше написана на моменти ме отегчаваше.
И може би говорим за 1 и същи филм, но го гледах още като излезе и не помня всяка реплика :D

[DisappointedDreamer]

Споделяй после впечатления, аз бях очарована.

влюбена съм в нея.

[xoxi]

Мисля, че общо взето схванах идеята и да, той още в началото Хенри каза, че влиянието на някого е "да вселиш душата му собствената си душа" (с всички мисли, чувства и тн) и действително Дориан се превърна в него.. но просто начина, по който беше написана на моменти ме отегчаваше.
И може би говорим за 1 и същи филм, но го гледах още като излезе и не помня всяка реплика :D

Тя идеята бързо се схваща, но доколкото помня книгата преливаше от философски разсъждения върху привидно прости неща. Тук е идеята да се разбере и осмисли прочетеното. Далеч съм от мисълта, че при един прочит може да се разбере всичко. На мен самата много неща ми бягат, но съм я приготвила книгата за препрочитане.
Според мен Дориан не се превърна в Хенри, а в неговите идеали, т.е. не в това, което е, а в това, което му се е искало да бъде. Хенри често намекваше ''преклонението'' (прекалено силна дума) си пред младостта.
Оф, прекалено много мисли ми се завъртяха из главата, пък нямам време да пиша всичко. Както и да е. Моят съвет е след време пак да прочетеш книгата. Сигурна съм, че ще ти хареса повече от сега. :)

[hipster]

Момичета какво е мнението ви за "Лолита" на Владимир Набоков? От доста време се чудя дали да я прочета :/

[DisappointedDreamer]

Момичета какво е мнението ви за "Лолита" на Владимир Набоков? От доста време се чудя дали да я прочета :/

Започнах я на английски и много ме подразни. Така и не я дочетох.

[granger]

Хубава книга, харесвам я, лесно се чете. Не очаквах да завърши по този начин, всъщност очаквах малко повече интрига,но и така си е хубава. Някак си образът на Лолита не успя да израсне , за да бъде възможна друга развръзка, но явно това е била идеята на автора.

[WPotter]

Здравейте,някой да е чел Дракула на Брам Стокър?На втора глава съм и ми изглежда мн интересна,а дано да е такава! :)

[102]

Свободно можеш да продължиш да четеш.

[Jaune]

Минавам само да кажа, че обичам Блага Димитрова.

[granger]

Здравейте,някой да е чел Дракула на Брам Стокър?На втора глава съм и ми изглежда мн интересна,а дано да е такава! :)

Великолепна е!

[Addicted__]

Някой чел ли е '' Да чуеш ритъма на сърцето'' ? Чудя се дали да си я взема,искам нещо много любовно :D

[Barbie47]

Страхотна тема. :) Прочетох всички мнения и останах приятно очарована. Сега чакам "Убийство на игрището за голф" да пристигне :D По темата: От 3 дни съм на тема "Под игото" и се надявам да я приключа утре, че имам доста неща по списък.
Хубава вечер :*

[xoxi]

Довърших ,,Зона 51: Началото'', сега съм вече към средата на ,,Зона 51: Отговорът''. Първата книга се доближаваше страшно много до реалността. Позволяваше на въображението да оплита прочетеното с реални истории/събития/слухове. Към края на книгата вече тотално се изгуби връзка с реалното. Разбирам, че авторът не е целял да се придържа към истината и моя интерес към въпросната зона ми пречи да оценя реално книгата. Въпреки всичко, историята ми е интересна и ще продължавам да си чета. Втората книга вече поддържа историята от края на първата. Напрежението не е чак толкова голямо, но действието е описано внушително.
И тук липсват обстойни описания на героите, но по действията им и сами можем да си изградим ясна представа за тях. Харесва ми, че в тях има градация, която сами откриваме. Някои образи са в застой, на моменти дори може човек да забрави, че и те присъстват.
Ще трябва да си записвам някъде моментните впечатления от книгите, защото само първата книга и половината от втората, успяха да ме объркат. Мога да си представя още колко пъти ще си сменя мнението докато прочета всички 9 книги.

[BloodyDreamer]

Аз за Портретът на Дориан Грей се бях изказала преди време, това беше първата книга от списъка ми, която прочетох. Всъщност аз я прочетох малко преди да си направя списъка и точно тя беше една от причините да го направя.
Четох я преди доста време и ми убягват доста неща, но се влюбих в тази книга. Мразех и Хенри, и Дориан - Хенри, защото постоянно философстваше и се мислеше за големия разбирач, а всъщност говореше само глупости (или поне аз не бях съгласна с нито една негова дума); а Дориан, понеже беше наивен и слабохарактерен и се остави на Хенри да го подмята като палачинка, докато не го препече и не го окипази тотално. И както каза xoxi, Дориан се превърна в идеалите на Хенри, а не в самия него. Към края на книгата, когато Хенри и Дориан се срещнаха, Хенри се отврати от него и от това, в което се беше превърнал (или по-точно от това, в което го беше направил). Което подсилва теорията ми, че говори за неща, от които не разбира и които не е изпитал. Другото, което леко ме подразни в книгата, беше това как Базил отричаше да е влюбен в Дориан, макар и начинът, по който говореше за него, да сочеше към обратното твърдение. Ама то не само сочеше, ами направо махаше и подскачаше с огромни табели и светещи лампички в ръце, само дето не го викаше през мегафон. Както и да е. По-скоро ме подразни фактът, че не мога да го разбера, но това вече няма значение - за мен Дориан е изгората на Базил и толкоз.
И въпреки това, интересно ми беше на надникна във вътрешния свят на Дориан и да стана свидетел на този му преход. Все едно гледах едно невзрачно парче глина, което постепенно извайват и превръщат в нещо грандиозно, нещо зловещо, хем грозно и отблъскващо, хем по свойски красиво и истинско.

И така. Дочетох "Пътеводител на галактическия стопаджия" и с изненада открих, че в изданието, което заех от библиотеката, е поместена и следващата част от поредицата - "Ресторант на края на Вселената". Преди време писах, че смятам книгата за надценена, но открих, че колкото повече чета, толкова повече се вмъквам в света на Дъглас Адамс и докато четях втората част от поредицата, се чувствах като у дома си. Оказа се, че предположението ми е било правилно - не ми харесваше просто защото не бях свикнала. И така, сега нямам търпение да подхвана следващата книга от поредицата, която не знам как се казва, но това няма значение.

А сега чета "Хайка за вълци" на Ивайло Петров и мога с ръка на сърцето да заявя, че не съм чела по-прекрасно нещо от български автор. Просто нямам думи да опиша майсторството, с което моделира героите и им вдъхва живот пред очите ми. За първи път ми се случва да съм вътре в книгата, дори когато не я чета. Сюжетната линия е много сложна, но аз така съм се захласнала, че сякаш се лее пред мен. Влюбих се в едно сравнение, като прочета книгата, ще я коментирам по-обстойно и ще го поставя като цитат. Така де, аз се влюбих в повече от едно сравнение или метафора, но това някак си ми се запечата в главата, не знам защо. Много хубаво се получи, че в момента съм на почивка в Балчик и чета за Добруджа, когато съм там. Прави нещата още по-реални. Направо се пренесох по времето на социализма и ТКЗС-то, въпреки че хал хабер си нямам от тези неща.
Засега от мен толкова (не че това е малко).

[PullMeCloser]

Маги, относно Портретът на Дориан Грей- точно със същите чувства и впечатления останах от връзката на Базил и Дориан. Велика книга, обаче, обожавам я.
Дракула лично на мен ми беше много интересна. Самата композиция(телеграмите, дневниците и тн.) кара книгата да се чете много бързо.

[Esicik]

Drakula , samo edna li e , imam predvid ima li i druga kniga Drakula ? Az iskah da q proceta no tova koeto namerih ne mi haresa, beshe prodaljenie na Drakula original. Nqkoy cel li q e???

[DisappointedDreamer]

Не, не sъм я чела :Д Как се е казвала?

[SunT]

Вие четете ли повече от една книга наведнъж?

[DisappointedDreamer]

Вие четете ли повече от една книга наведнъж?

Еми, да. Което аз лично не обичам особено, ако книгите са наистина интересни. Все едно изневеряваш на едната и не и отделяш нужните мисли/чувства и, разбира се, внимание. Защо? Какво те притеснява? :Д

чета Играта на Джералд на Кинг. много сексуална и тъпа ми е засега. ще видим по-натам.

едит цитат:

"сближението поражда презрение"

[SunT]

А не ти ли идва в повече и не се ли чудиш в един момент коя да четеш?

[tjgirl]

Извинявам се, че прекъсвам обсъждането на дадени книги, но може ли да ми дадете мнение за Игрите на глада? Интересни ли са, какво мислите за поредицата?

[DisappointedDreamer]

А не ти ли идва в повече и не се ли чудиш в един момент коя да четеш?

Не. Бързо прочитам книгите, обикновено. Лесно помня, бързо схващам. Не ми е било проблем.

[lidilidi]

Извинявам се, че прекъсвам обсъждането на дадени книги, но може ли да ми дадете мнение за Игрите на глада? Интересни ли са, какво мислите за поредицата?

Стават. Не ми е от любимите, но е интересна. Първата книга беше уникална, четох я с голям интерес, обаче другите две ми бяха много скучни и едвам ги прочетох до края ... дано филмите да са по-добри. Това си е мое мнение де, на повечето хора им харесва цялата поредица :)

[SunT]

Стават. Не ми е от любимите, но е интересна. Първата книга беше уникална, четох я с голям интерес, обаче другите две ми бяха много скучни и едвам ги прочетох до края ... дано филмите да са по-добри. Това си е мое мнение де, на повечето хора им харесва цялата поредица :)
Подкрепям. Въпреки че много хора казват, че само втората не им е била интересна. Майка ми, например, ги прочете и трите с удоволствие.

DisappointedDreamer, ама в смисъл, не се ли раздвояваш коя да четеш сега? :D

[PullMeCloser]

Аз ВИНАГИ чета по няколко книги едновременно, така съм свикнала. По едно време исках да прекратя тая 'тенденция', обаче не ми се получи. Никога не съм се бъркала нито с героите, нито със сюжета. Нямам проблеми и с избора.

[DisappointedDreamer]

DisappointedDreamer, ама в смисъл, не се ли раздвояваш коя да четеш сега? :D

Не, никога :Д Подхващам тази, която ме държи на тръни, дочитам я за 1, макс 2 дни; и почвам следващата.

[cunt]

Някой читател тук ще може ли да ми препоръча книга подобна на Спасителят в ръжта? Тоест книгата да проследява размислите и неволите на някой объркан младеж :д Благодаря предварително

[BloodyDreamer]

Минах средата на "Хайка за вълци", дочетох си историята за Иван Шибилев и Николин. Очите ми бяха насълзени през цялото време, започнах да подсмърчам, ако бях сама, такъв рев щях да хвърля... Че бях на път, а и по принцип не ми е удобно да плача, когато има някой друг. Като се прибрахме пак си поплаках де, ама не беше същото.
Тая книга ми остави сърцето покрито с кратери. От четири описани героя, обикнах и четирите. Уникална книга! Още двама ми остават, но днес повече няма да чета, да ми улегне историята на Николин и Иван.

Понякога чета повече от една книга, но за да се случи нещо подобно, трябва едната книга или да не ми е интересна, или да закъснявам със срока за библиотеката, пък да имам непрочетени книги, или да съм прекалено заета, за да й обърна нужното внимание. В такива случаи просто оставям едната докъдето съм стигнала и започвам другата. Като я свърша, възобновявам четенето на първата.

[DisappointedDreamer]

Някой читател тук ще може ли да ми препоръча книга подобна на Спасителят в ръжта? Тоест книгата да проследява размислите и неволите на някой объркан младеж :д Благодаря предварително

Norwegian wood на Мураками. Подобна е.

Довърших Играта на Джералд на Кинг. Ами, като история - окей. Малко сюрреалистична ми се видя (като сюжет в началото, все едно аз съм го измислила :Д ); описанията в нея бяха брутални - някои неща не можех да прочета (ще ме разберете, ако сте гледали филма 127 часа :Д, и почнете да я четете). Като език - отново бързо върви, лесна, преобладаващ циничен, черен хумор. Завърши що-годе интересно. И все пак имам въпроси, които бих искала да задам на някой, който е чел книгата и има желание да я обсъжда. Като че ли (отново) някои неща не бяха доисмислени/доизказани/завършени и това ме гложди.

Няколко цитата:

Струваше се и, че само възразстните могат да комбинират емоции по толкова много смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола с шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк поръсен с лют пипер вместо с пудра захар.

Джеси си помисли, че да бъдеш възрастен прилича повече на наказание, отколкото награда.



Разликата между това да си добър и това да си велик е в планирането на случайностите.

[SunT]

Минах средата на "Хайка за вълци", дочетох си историята за Иван Шибилев и Николин. Очите ми бяха насълзени през цялото време, започнах да подсмърчам, ако бях сама, такъв рев щях да хвърля... Че бях на път, а и по принцип не ми е удобно да плача, когато има някой друг. Като се прибрахме пак си поплаках де, ама не беше същото.
Тая книга ми остави сърцето покрито с кратери. От четири описани героя, обикнах и четирите. Уникална книга! Още двама ми остават, но днес повече няма да чета, да ми улегне историята на Николин и Иван.

Понякога чета повече от една книга, но за да се случи нещо подобно, трябва едната книга или да не ми е интересна, или да закъснявам със срока за библиотеката, пък да имам непрочетени книги, или да съм прекалено заета, за да й обърна нужното внимание. В такива случаи просто оставям едната докъдето съм стигнала и започвам другата. Като я свърша, възобновявам четенето на първата.

Ей, супер, чудех се дали да я подхващам.

Някой чел ли е Бариерата на Павел Вежинов?

[PullMeCloser]

Някой читател тук ще може ли да ми препоръча книга подобна на Спасителят в ръжта? Тоест книгата да проследява размислите и неволите на някой объркан младеж :д Благодаря предварително

The perks of being a wallflower.

[BloodyDreamer]

Ей, супер, чудех се дали да я подхващам.
Някой чел ли е Бариерата на Павел Вежинов?
Горещо я препоръчвам! ("Хайка за вълци")
"Бариерата" съм я чела, но не я харесах. Беше ми скучна и предсказуема.

[ameli]

Прочетох Гетсби най-накрая (тези 150 страници :Д). Героят ми хареса и ми стана адски мъчно за него на финала. Да, беше очаквано, но не го заслужаваше.. като история не е нещо кой знае какво, но имаше една малка тръпчица след като прочетох и последния ред.

За Дориан - все още го мразя, както него, така и Хенри. Напълно подкрепям мнението на BloodyDreamer, но не можах да се изразя по нейния начин. Наистина не мога да описвам емоции ;/

Започнах Вечната Амбър и все още не мога да кажа нищо за нея. Но почва сравнително добре, да видим по-нататък... :)

[xoxi]

И аз съм от тези, които четат по няколко книги едновременно.
Винаги съм била така и ми е много по-удобно, чета и много по-бързо. Важно е само книгите да не са г/д еднакви (примерно две или повече книги на Кинг), за да мога да имам избор при различните си настроения, колкото и глупаво да звучи. :D

Днес си поднових картата за библиотеката и си взех 1Q84 на Мураками. Прочетох има-няма 30 страници, но още с нищо не ме е грабнала. Поне ми върви бързо (обратно на очакванията ми) и ще я довърша в най-скоро време, независимо колко ще ми е интересна.

[DisappointedDreamer]

Яяя, искам да чуя по-подробно за 1Q84 като я прочетеш :)

[Blab]

чета Юдженидис и си умирам от кеф! това е писане! това е Пулицър! на червено съм, но ще се сдобия и с Мидълсекс (ако трябва, ще я открадна пък!:Д)
Изворът на Ранд е първото нещо, което виждам сутрин, но тромавостта на езика ме побърква...

искам нещо хубаво, което да ме върне към живот! ама няма, не съм готова още явно:Д
//иначе ме чака куп с пиески... брхр!

[Bloodlust]

И аз прочетох "Великия Гетсби" обаче никак не ми допадна. Историята ми беше скучна, образът на Гетсби ми се стори много анемичен, другите персонажи бяха дразнещи, краят беше абсурден. Цялата книга ми се стори плоска, лишена от същина и не мога да разбера как може да водят за класика подобен блудкаш. Разбира се, въпрос на личен вкус е, просто за мен тази книга си беше загуба на време. Останах с впечатлението, че автора е смятал да пише нещо друго, положил е основите на един интересен образ и в един момент нещо му е щукнало и е решил да напише някакъв евтин, любовен роман. Почнах да чета книгата с идеята да гледам после филма с Ди Каприо, обаче май нямам желание да се потапям отново в сюжета.

В момента чета "Обитаемият остров" на братя Стругацки, върви добре за сега.

[Dagichka]

приключих с "Тютюн". хареса ми, въпреки на моменти да прескачах скучните и детайлни разговори за тютюна, сделките и тн.
в началото ме дразнеше и колко дълги са главите и колко подробности има, ама след като се опитах да гледам филма (където всичко е толкова сбито) се отказах и се върнах с обич към детайлите на книгата :Д
спойлер: беше ми ясно, че накрая Ирина, Борис и повечето главни герои ще умрат.. най-много ми харесаха образите на Динко (дори си поревах като умря ;д) и Аликс
сега започвам "Железният светилник", а успоредно си чета когато искам нещо по-ведро поредицата за Джийвс <3

[WPotter]

Прочетох Дракула.Хареса ми.Беше увлекателна и интересна,и конструкцията (дневниците,телеграмите и т.н.) ми допадна. Само не ми хареса,как всички главни герои (от човеците :Д) са с добри сърца и са толкова мили.Очаквах някаква интрига,предал сред тях,който копнее за вечен живот.Съмнявах се в Морис,много потаен беше,но накрая разбрах,че той всъщност е истински герой...
Любимец си ми беше Д-р Стюрд - впечатли ме с това,колко е отдаден на работата си и как въпреки,че Люси го бе наранила,той не се поколеба да се погрижи за нея,когато тя ужж беше болна (т.е когато Дракула й източваше кръвта)


Drakula , samo edna li e , imam predvid ima li i druga kniga Drakula ? Az iskah da q proceta no tova koeto namerih ne mi haresa, beshe prodaljenie na Drakula original. Nqkoy cel li q e???

Видях в интернет за какво става въпрос - Продължението се казва Дракула - Немъртвия на Йън Холт и Дейкър Стокър. Не съм я чела,но някой слънчев ден,ако имам достатъчно пари и се натъкна на нея в някой магазин,може би, ще я купя.

Започнах да чета "Единайсет минути" на Паулу Коелю.Изглежда мн интересна,но ще видим - едва на втора глава съм.

[DisappointedDreamer]

Това, че всички в Дракула бяха толкова мили наистина и аз го забелязах и ме ръчкаше. :Д Ама, все пак е писана за време много преди нашето, когато любезностите са били на почит, независимо колко много мразиш някого. Плюс това, повечето герои бяха близки помежду си, приятели кажи-речи. Ох, иначе, винаги като чета такава книга /гордост и предрасъдъци, жената в бяло/етц си представям пиеса и как пеят на немски или италиански. Не знам защо :Д

аз не бях очарована от дракула. очаквах повече екшън.

[AnarchyBoy]

приключих с "Тютюн". хареса ми, въпреки на моменти да прескачах скучните и детайлни разговори за тютюна, сделките и тн.
в началото ме дразнеше и колко дълги са главите и колко подробности има, ама след като се опитах да гледам филма (където всичко е толкова сбито) се отказах и се върнах с обич към детайлите на книгата :Д
спойлер: беше ми ясно, че накрая Ирина, Борис и повечето главни герои ще умрат.. най-много ми харесаха образите на Динко (дори си поревах като умря ;д) и Аликс
сега започвам "Железният светилник", а успоредно си чета когато искам нещо по-ведро поредицата за Джийвс <3

Светилника беше умопомрачаващо тъп.. ама сериозно..
Тютюн ме изненада много приятно, да си кажа.. започнах да я чета много бавно и тегаво, а накрая ми беше супер интересна.. :D ПП.. прочетох я за 2 дни..

Чете ми се няк'во фентъзи, някой да препоръча нещо? Нещо фентъзи-приключенско?
Приключих с Джентълмените копелета 1 и 2 "Лъжите на Локи Ламора" и "Червени морета под червени небета"
Чакам и другите книги да излязат- до колкото разбрах цикълът ще е от 7 книги..
На мен ми харесва защото Скот Линч може да пише страховито силно и едновременно неустрашимо садистично да тормози героите си, точно както се полага. Не спазва канони, не зачита банални хепи-ендове, отразява в криво огледало реалността и то така, че концентрирайки безумие в малка точка, прогаря с огън и жупел незабравимо впечатление в мозъка на читателя. А това лично на мен ми е страшно забавно..
Иначе книгите са нещо като фентъзи-приключенски вариант на "Бандата на Оушън".
Определено тези 2 книжки ми влизат в топ10 на епични фентъзи! А най-вероятно и целият цикъл!
Ако някой има свободно време да ги прочете, книжки за 1 дъх са.. 1вата я прочетох за 1 ден, а другата за 2-3 дни, много са приятни!

Някой да ми препоръча нещо подобно?!... :cry:

[DisappointedDreamer]

http://en.wikipedia.org/wiki/Malazan_Book_of_the_Fallen

10 книги са, имам само първите две и не мога да изкажа цялостно мнение, но биха могли да те грабнат :Д