Тяло от книги. Не от клетки.

[AnarchyBoy]

^ О Маги мерси, това изглежда интересно, определено ще му хвърля един поглед!

[DisappointedDreamer]

Майка сега се прибра с подарък-книжка 8-) На Джеймс Ролинс и Ребека Кантрел. Казва се "Кървавото евангелие".

Ще и видим сметката до уикенда.

[watermelonkisses]

след "Живот назаем" и "Нощ в Лисабон" на Ремарк и аз се отдадох на 1Q84. Към края на първата книга съм, но съм доста очарована засега;

[Dagichka]

оо тъкмо започнах "Железният светилник" и осъзнах, че нещата вътре са ми супеер познати и ми изплуваха картини от книгата в съзнанието :Д порових в нета за кратко резюме и дам - помня всичко, сестра ми като беше тя лятото за 12ти клас (преди 5г) аз обичах да и измъквам книгите и явно съм прочела и светилника :Д
мисля да прочета "Вината в нашите звезди" на Джон Грийн, а после Автобиографията на Чарли Чаплин

[Deadlock]

след "Живот назаем" и "Нощ в Лисабон" на Ремарк и аз се отдадох на 1Q84. Към края на първата книга съм, но съм доста очарована засега;

какви са ти впечатленията от двете на Ремарк? аз подхванах "Сенки в Рая"

[BloodyDreamer]

Аз съм си взела "Нощ в Лисабон" от библиотеката. Днес най-сетне дочитам "Хайка за вълци" и я започвам.

[Ramona]

Мнение за "Крадецът на книги" ?

[DisappointedDreamer]

Мнение за "Крадецът на книги" ?

Ооох. Невероятна книга - увлекателна история, прекрасно написана (прост, хубав, описателен език). Заслужава си!

[Ramona]

Посещавате ли библиотеки ?
Ако да, кои ?

[BloodyDreamer]

Не съм много сигурна колко библиотеки има в Сливен. Като изключим училищните библиотеки, знам за още три - "Сава Доброплодни", "Зора" и една частна библиотека, в която има предимно по-нови книги. Май имаше и един британски център, но не съм добре осведомена за него. Аз си взимам книги от първите две библиотеки. За частната съм се чудела дали да не си направя картон, но се отказах, понеже не мисля, че имат много книги, а и баща ми има картон там, така че ако ми потрябва нещо, мога да го помоля да ми вземе. По принцип предпочитам да си заемам книги от библиотеките, а не да купувам нови, понеже харесвам пожълтелите страници и специфичната миризма на стари книги. Като някакъв храм на мъдростта, неуязвим от времето. Също така понякога попадам на интересни находки там - например в изданието на "Пътеводителят на галактическия стопаджия", което си бях взела, намерих нечий списък с книги. Най-вече съм намирала книгоразделители и календарчета. Макар че предпочитам да си купувам английски книги и поредици от книжарницата. Не знам защо, просто каприз, предполагам.

И така, аз свърших "Хайка за вълци". Накрая много бавно ми вървеше. Трябваше по-рано да я довърша, много я разточих. Както и да е. Ако някой я е чел - да пише. Имам някои въпроси по книгата.

[kikicata]

Преди малко прочетох "Пожелай ми слънчогледи" на Софи Кинсела. Книгата се разказва за момиче, което работи във фирма заедо с трите си приятелки, на края на месеца всички получават премии освен нея, гаджето ѝ ѝ връзва тенекия и единственото нещо, което иска е да се прибере в малкото си, но уютно апартаментче. Тя се опитва да хване такси, но в този момент пада, удря си главата и после се събужда в частна болница. Момичето - Лекси се събужда в 2007, това означава че са минали цели 3 години. Събужда се като богаташка, омъжена и преуспяла. Тя не помни последните 3 години, в които се е променила в коренно различен човек. Тя трябва да свикне с новият си живот .

Интересна книжка, очаквах действията да се развият по-бързо и да има малко по-описателен(има ли такава дума ;дд) край, но и така ми хареса.. :)

[Vicky.]

Депресивна, бавна, тъжна, тиха.



Аз съм обратното..Смисъл,когато чета и си пусна музика слушам Dubstep :D

[Vicky.]

Ооо, аз не обичам да си давам книгите на друг, колкото и егоистично да звучи.
Веднъж само си дадох една от книгите и се почувствах сякаш давам част от себе си. Непрекъснато мислех момичето, на което я дадох, да не й направи нещо. Когато ми я върна, книгата беше в първоначалното си състояние, но я чувствах някак омърсена. :D Толкова емоции преживявам докато чета, че когато си представя друг да прелиства същите страници и имам чувството, че ми краде от преживяванията и интимността ми с книгата.
Според майка ми, нещо не ми е в ред. 8-)


не си сама....и аз попринцип не обичам,защото имам чувството,че ще я върне изпокъсана..но пък е хубаво,че има хора,които се интересуват от книги : )

[Vicky.]

Извинявам се, че прекъсвам обсъждането на дадени книги, но може ли да ми дадете мнение за Игрите на глада? Интересни ли са, какво мислите за поредицата?


триологията и супер...страшно интересна!!Заслужава си да я прочетеш!! :)

[brutaLxxbunny]

И аз прочетох "Великия Гетсби" обаче никак не ми допадна. Историята ми беше скучна, образът на Гетсби ми се стори много анемичен, другите персонажи бяха дразнещи, краят беше абсурден. Цялата книга ми се стори плоска, лишена от същина и не мога да разбера как може да водят за класика подобен блудкаш. Разбира се, въпрос на личен вкус е, просто за мен тази книга си беше загуба на време. Останах с впечатлението, че автора е смятал да пише нещо друго, положил е основите на един интересен образ и в един момент нещо му е щукнало и е решил да напише някакъв евтин, любовен роман. Почнах да чета книгата с идеята да гледам после филма с Ди Каприо, обаче май нямам желание да се потапям отново в сюжета.


Ooo, thank God, мислех, че съм единствена. И на мен не ми хареса. По-интересен герой ми беше само Джордан, има няколко цитата, които заслужават внимание, типични "Фицджералдски" и това е то. А колко много ме дразнеше персонажа на Дейзи.. От 1 до 5 бих му дала 3 и то най-вероятно само заради стила. Странно как могат да водят такава книга за класика... Има къде-къде по-стойностни.

Сега започнах "Копелето на Истанбул" на Елиф Шафак. Майка ми беше очарована от стила на писателката и направо ме задължи да я прочета :Д За сега ми харесва, даже доста, но още съм в самото начало.

[Dagichka]

прочетох "Душа на заем" на Тихомир Димитров. макар да имаше някви несъответствия и тн. ми хареса, адски ми хареса даже и ме накара да се замисля.. прочетох я на един дъх буквално за час (то не че е и много обемна де ;д)
ох присетила съм се за Мери Попинз тия дни и ще изровя детските книжки и за 39043 път ще си ги прочета :cool:

[DisappointedDreamer]

Ooo, thank God, мислех, че съм единствена. И на мен не ми хареса. По-интересен герой ми беше само Джордан, има няколко цитата, които заслужават внимание, типични "Фицджералдски" и това е то. А колко много ме дразнеше персонажа на Дейзи.. От 1 до 5 бих му дала 3 и то най-вероятно само заради стила. Странно как могат да водят такава книга за класика... Има къде-къде по-стойностни.

Нали! И аз останах тотално разочарована. Дейзи мислено я удушвах със страниците на книгата. Банална, клиширана, ordinary.

[CoockieMonster]

Целуни мама за сбогом е много добра според мене, историята е увлекателна. За 2 дена и книгата свърши, беше наистина готина. Сега чета- " Не без дъщеря ми"

[kikicata]

Преди няколко месеца прочетох "Родена съм в харем", историята ми хареса, беше увлекателно и е по действителен случай - обожавам такива книги. Тази книга е от поредица, в която има книги само по действителен случай и повечето са за жени от хареми, забулени, за гейшите и прочее, тоест за неща, които са по-непознати за нас. Неща от вътре, които малко хора знаят. Обяснявам малко тъпо, но мисля, че схванахте на къде бия. Книгата има и втора част, която мисля да почна скоро. :)

Вкъщи имаме малка библиотечка с различни книги и наскоро забелязах една книга на име "Кучката" на Джаки Колинс. Започнах я, стори ми се интересна, но не я продължих..нямам си и на идея защо ._. Ако някой е чел книгата, ще помоля да сподели впечатления. :)

[xoxi]

Завърших "Затвори очи" на Вердън.
Бях с огромни очаквания, заради първата книга. През цялото време книгата ми вървеше интересно, държеше под напрежение, не ме разочарова с нищо... докато не стигнах към края. Авторът толкова бързо е претупал развръзката, че направо проверих дали не липсват страници. Не липсваха. Половината неща, за които се споменаваше в книгата останаха недоизяснени и неразбрани. Никакви доказателства срещу убиеца нямаше. Предложи се една суха теория, която хрумна на детектива сякаш от нищото. Нямаше никакви доказателства в подкрепа на въпросната теория, не се разбра и дали въобще е истина. Половината герои останаха забравени и нищо не се спомена за тях.
Първата книга на Вердън ми е една от любимите. Направо ми се реве за втората обаче. Имам късмет, че той поне отговаря лично на писмата от феновете си. Ще взема да му драсна едно конско, а след него и една молба да ми изясни нещата в края на книгата. Не е имал време, не е имал идеи, не му се е занимавало или какво... Каква е причината да не изпипа края на историята?! Ужасно прибързано ми се струва.

пп: сега като се замисля, в първата му книга, още в началото беше представил фактите и въпросите, беше описал случай и книгата само си играеше с логиката на читателя, беше като игра на котка и мишка... А в края обяснението беше толкова просто, че не е възможно човек да остави книгата преди да я свърши и да се захили на това, че толкова сложна история има най-простото и логично обяснение.
Във втората книга сякаш изникваха нови и нови неща, само за да се поддържа историята интересна. Не позволяваше на читателя да мисли, да разсъждава, да се чуди... Въпреки това обаче си струва да се прочете. Читателят може поне да се чуди какво още следва и дали може да стане по-лошо, отколкото е. Признавам, че сложната връзка между толкова много герои, съдби и минали събития, е завладяваща, но напълно недостатъчна за да се признае една книга за шедьовър.

пп2: да не говорим пък колко правописни и пунктуационн грешки имаше в печатното издание на български... това ме издразни най-много!

[ameli]

Продължавам с Вечната Амбър.
Харесва ми, че няма безкрайни и отегчителни описания, а само най-важното, така че да хванеш атмосферата, героите, събитията и т.н. Действието се развива непрестанно, с все нови и нови неща, но минус ми е, че е ужасно дълга.. 800 страници с дребен шрифт, ще ми се изчете четенето, каквато съм и нетърпелива..

Ходих до библиотеката и си взех Вино от глухарчета. Започнах я, но се цапнах през ръцете и си казах, че този път няма да чета друга книга, преди да съм свършила сегашната. Но доста положителни коментари видях за нея, пък да видим (:

[DisappointedDreamer]

Вино от глухарчета ме разочарова откъм история.

[sladkalady]

Мнения за книгата ''Парфюмът: Историята на един убиец'' ?

[WPotter]

Прочетох "11 минути" от Паулу Коелю.Хич не беше лоша книгата,даже ми хареса.Стилът на писателя ми допадна,въпреки че някой разсъждения ми дойдоха в повече...Обаче май не съм дорасла достатъчно за такава книга,в която една от осн. теми е секса...Вероятно след някоя друга година ще я препрочета..
Започвам "Безкрайна нощ" на Агата Кристи.Мнения?

[DisappointedDreamer]

^сладурка :Д

не съм я чела, съжалявам

[PullMeCloser]

На мен "11 минути" не ми хареса. Чела съм и още три на Паулу Коелю- същата работа. Много са ми плитки, стилът на автора не е нищо особено, скучно ми е да го чета.

[WPotter]

На мен "11 минути" не ми хареса. Чела съм и още три на Паулу Коелю- същата работа. Много са ми плитки, стилът на автора не е нищо особено, скучно ми е да го чета.
Ако може да споделиш някои "по-дълбоки"?(Не се заяждам.Искам да си удължа списъка от книги,които трябва да прочета.)

[xoxi]

Завърших и ,,Зона 51: Отговорът''. Интересът ми се върна към историята. На фона на всички събития, внушенията за бъдещето на човечеството, градацията на героите... сякаш се оформя някаква любовна история или триъгълник, не мога да преценя все още. Силно се надявам да не се набляга на тези чувства между героите.
Търкот ми стана любим герой. Дисциплината, сериозното отношение и идеите му изпъкват на фона на цялата лудница. Уверен е в себе си и показва силна воля и непреклонност пред трудностите. Лиза Дънкан определено може да се смята за силен характер, но според мен силата й идва от това, че е влюбена в Търкот. Може да се разчита на нея, това се вижда, но в същото време сякаш само Търкот може да разчита на нея. Не я чувствам и виждам заинтересована от останалите и тяхната сигурност. Харесвам и нея като цяло, изключвайки типично женската й настойчивост, при коята мозъка отстъпва пред личните предпочитания.
Кели засега ми е най-дразнещ образ, въпреки, че всячески се старая да я харесам. Готова беше да се жертва заради приятел и това е похвално, но непрестанното й мрънкане, налагане на мнение, вярата, че винаги е права и може да действа сама... Не, не ми харесва. Мъжко момиче е, но прекалено своенравно.
Ако ще има любовта история, надявам се да е между нея и Търкот.

Днес започвам да чета ,,Зона 51: Мисията".

[Barbie47]

Почти съм готова с всички книжки по списък. Остана ми само "Бай Ганьо" и "Сън за щастие" на П.Славейков, което е цикъл от стихотворения и ще го свърша набързо. След това планирам "На изток от рая", "Шантарам", "Вино от глухарчета", "Не казвай сбогом", "Хиляда сияни слънца" и това е засега. :D

[anna.vladi.98]

Аз чета "/Сата нархеол ъжалкох олистич ният/ Котел на желанията" на Михаел Енде . Интересна книга като цяло. Преди това пък четох "Пърси Джакън и последният олимпиец" последната книга от поредицата . Много беше интересна. Историята е изпълнена с екшън,романтика,мистерия и всичко друго от което се нуждае една книга за да е страхотна.

П.П.:
заглавието на книгата на Михаел Енде трябваше да го разделя защото се появяваха някакви квадратчета :p

[xoxi]

Днес в бабината библиотека намерих няколко книги от списъка за училище + страшно много разработки по тях. Ще взема да прочета всичко тия дни.

Писах на Джон Вердън и той обеща да отговори на въпросите ми. Ха да видим сега кон боб яде ли...

Започнах и ,,Зона 51: Мисията''. Надявах се, че няма да има любов. Надявах се, че ако има ще е между Търкот и Кели. Е, още в първите страници Търкот и Дънкан се сексаха. Мамка им. :D
Ако авторът не се е върнал към същността на историята на следващата страница, ще си взема почивка преди четвъртата книга. Дъъълга почивка. И без това списъкът ми с книги е километричен. Нямам време да чета за любовни/секс истории.

[Dagichka]

вчера за час буквално прочетох "451градуса по Фаренхайт" :Д още съм замаяна от историята, не мога да бъда обективна, но определено се нарежда сред любимите ми книги.

[sladkalady]

В момента чета "Задната врата на съдбата" на Агата Кристи.Засега е интересна,ще видим по- нататък...

[SunT]

Взех си от бабината библиотека:
Не без дъщеря ми, От любов към дъщеря ми - Бети Махмуди, по действителен случай;
Кери - Стивън Кинг, ако имате мнение, споделете го :D;
Майка - Максим Горки;
двете части на Тютюн - Димитър Димов;
Искрица живот - Ерих Мария Ремарк, пак по действителните случаи на евреи от концлагери;
Татул снаха - Георги Караславов и Сълзите на Гранита - Барбара Делински, които по-скоро мама си ги взе;
Брулени хълмове - Емили Бронте.
Сякаш нямах един куп да чета и без това :D

[xoxi]

Кери - Стивън Кинг, ако имате мнение, споделете го :D;

Започвай я, няма да съжаляваш. Самата книга има по-дълга история от това, което е написано в нея.
Имам някакви спомени, че Кинг казваше, че кръвта в книгата е основен образ и носи няколко различни послания, в зависимост от това къде се появява.

[DarkEmotionS]

Кери - Стивън Кинг, ако имате мнение, споделете го :D;

Наистина кръвта е основен символ в книгата.. Първите 20 страници бяха невероятни, после ми стана малко мудно, някак предвидимо, но като цяло едва ли ще съжаляваш :)

Едит: Чета "Великата четворка" от моята любима Агата Кристи <3

[CoockieMonster]

Препоръчай те ми книга.
Харесвам женска литература. Последната книга, която четох бе "Не без дъщеря ми". УНИКАЛНА Е !!!
Книгата е да е любов и криминално може да има. Мерси много, спешно е. Много ми се чете нещо!

[WPotter]

Четири дни на село = повече от 550 страници = 3 книги :
"Безкрайна нощ" на Агата Кристи - Въобще не очаквах такава развръзка.От Грета го очаквах(през цялото време ми беше толкова антипатична),но от Майк - не.Милата Ели,много тъжно ми стана за нея.Тя наистина се оказа "бедното богато момиченце"...
"За мишките и хората" от Джон Стaйнбек - От начало си помислих,че няма да ми хареса,но се оказа прекрасна история.Много истинска и тъжна...
"Един ден,един живот" от Никълъс Спарк(оригиналното заглавие е the wedding) - Това е така нареченото продължение на "Тетрадката". Книгата е мн лека,ненатоварваща и романтична.(както и другите книги на Спаркс)
Да си кажа и за "Тетрадката",която прочетох преди 3-4 месеца.Та историята е хубава,но аз се разочаровах от книгата - твърде много я прехвалвят + филма е по-добър.
Сега чета "Вероника решава да умре" от Паулу Коелю.Все пак за адашка се разказва :D

[xoxi]

Сега чета "Вероника решава да умре" от Паулу Коелю.Все пак за адашка се разказва :D

Ще чакам мнение и коментар за тази. От много време съм я приготвила за прочит, но все я подминавам.

Иначе и аз на село като отида и се скъсвам от четене. От атмосферата ли е, от какво е, не знам. Действа ми много добре. :D

[CoockieMonster]

Привет, взех си на Сандра Браун- Скири огньове. Според мен ще ми хареса, ще споделя мнение по-късно. :)

[DarkEmotionS]

Великата четворка на Кристи беше невероятна! <3 Сега сме заложили на Джон Гришам-Отвличането :))

[BloodyDreamer]

Приключих "Нощ в Лисабон". Хубава беше, но не прекрасна. Явно просто не са ми на сърце любовните истории.
Сега си взех "Конникът без глава" на Майн Рид и някакви книги от списъка от училище. Нямам си и на идея за како се разказва книгата на Майн Рид, ама се чудех какво ми се чете, видях я и реших да я взема, защото я бях чувала и преди.

[ameli]

Сега си взех "Конникът без глава" на Майн Рид и някакви книги от списъка от училище. Нямам си и на идея за како се разказва книгата на Майн Рид, ама се чудех какво ми се чете, видях я и реших да я взема, защото я бях чувала и преди.

Първата сериозна книга (извън училище), която прочетох още преди години. Стоеше и ми намигаше от рафта и питах баба ми дали е интересна, щото е доста тлъста и все не се престрашавах да я почна и тя "ми айде вземи я прочети и ще разбереш". И та взех я де :Д Сега не я помня много, но тогава май ми хареса и обяснението накрая май беше глупавичко.. но може и да греша, някой ден може и да я препрочета :)

[WPotter]

Дочетох "Вероника решава да умре". И тук освен историята имаше много разсъждения.Кара те да се замислиш - за "нормалността",за омръзващото всекидневие и т.н. Края не ми ми допадна особенно,твърде е Happy end,но имаше една мисъл ,точно на завършека,която много ми хареса - осъзнаването на смъртта ни кара да приемаме всеки нов ден като чудо и да го изживеем по най-пълноценният начин.
Иначе изгледах и филма веднага след като прочетох книгата.И той беше хубав (някакси доста мрачен и психарски :D Там определено Вилет изглеждаше по-потискащо :д),но не те свързва с геройте по начина,който прави книгата.
Сега започвам "Гордост и предрасъдъци" от Джейн Остин.

[watermelonkisses]

Мнения за книгата ''Парфюмът: Историята на един убиец'' ?
уоооу, мноого интересна книга, прочетох я на един дъх, страшно увлекателна и дори леко брутална история хаха. определено си заслужава;

относно Ремарк.. влюбена съм в него! сега се колебая коя от "Сенки в рая", "Черният обелиск" и "На Западния фронт нищо ново" да започна../ а от "1Q84" очаквах твърде много (за съжаление)
"Делириум" на Лорън Оливър е твърде сладникава любовна история, но, учудващо, ми хареса някак си: D

[Dagichka]

започнах "Птиците умират сами", пък да видим. успоредно си чета "Много съм ти задължен, Джийвс", както и "Спомени от бъдещето" и си ми е айляк :cool:

[anonymous708973]

Прочетох новата на Халед Хосейни.
НЕВЕРОЯТНА! В момента, в който ми се налага да се върна една страница с въпроса "Чакай, кво стана бе", значи съм пленена.
Много ретроспекции, много мисъл, много досещане, много човешка книга. За падения и възходи. За жертви и постижения. Няма персонаж, който да е или черен, или бял. Винаги са сиви, винаги са ХОРА.
Адски е лесно да се набеди някого за лош или добър, в тази книга просто... не можe :)

Сега съм на Factotum на Буковски. След Хосейни ми идва стряскащо плоска. Всеки алкохолик и женкар би написал подобен пасквил. Има забавни моменти определено и със сигурност ще прочета още 1-2 романа + поезия преди да изкажа мнение, но дотук... посредстствено, лайняно, низко. Главно има "ебах, напих се, срах, фана ме за пакета, свърших, нямаше пари, ама пак се напих". Единственото, което ми хрумва като послание, е "Никога няма да съм като него."

[xoxi]

Продължавам си със зоната аз. Историята със сладникавите глупости привърши така бързо, както и започна. Тук съм доволна.
Историята върви супер забързано, страшно много неща се случват на различни географски точки, включват се все нови и нови имена и пак започвам да се обърквам. Не знам аз ли не внимавам достатъчно, докато чета или какво...
Ако не четях все вечер в леглото, щях да си взема тетрадка и да отбелязвам новите имена, кои са, с какво се занимават, къде се намират....
В началото на третата книга почти се бях отказала, но сега интересът ми се завърна. Книгите показват какви нищожни петна сме на фона на всичко, което се случва около нас. Книгите са 50% измислица (останалите 50% са слухове, история, факти), но ни карат да се замислим за това в какъв свят живеем. Усещам, че авторът набляга на това, че всички сме жители на тази планета, независимо къде живеем или какви сме. Показва ни и това, че дори ако животът на планетата зависи от това, пак няма да се сработим като едно цяло, а всеки ще гледа собствените си интереси и тези на неговата страна. Авторът представя ''бедствието'' с такива размери, че отказа на народите да осъзнаят, че са едно, изглежда направо неоснователен и безкрайно глупав.
Нямам търпение да прочета цялата поредица. Въобще нямам идея какво може да последва и как ще завърши всичко.

[BloodyDreamer]

Аз уж щях да си чета книгите от училище, ама друг път. Почнах Антигона, де, ама нещо не ме грабна. Не устоях на изкушението и сега чета "Игра на тронове". Най-сетне. Много се чудех кое да направя първо - да прочета книгите или да гледам сериала. Даже търсих в гугъл 8-) Навсякъде пишеше, че ако започна първо с книгата, ще се объркам от многото имена, и че е най-добре да изгледам първия сезон на сериала, после да прочета книгите и да си догледам сериала, обаче... не знам защо реших да почна направо с книгите. Е, както и да е. Засега ми е много интересно. Езикът не е кой знае колко специален. Само ми направи впечатление, че на два пъти използва сравнението "като грях". Първо беше "меко като грях", после беше... не помня, ама не беше нежно :D Както и да е. Ще се измъча с имената, защото наистина съм много зле по тоя параграф, изобщо не мога да ги помня, ама не е чак толкова сложно. Търсих си "Сблъсък на крале" на английски, обаче не мога да я намеря. Исках да ми я поръчат, обаче ми казаха, че "не можели". Много съм нещастна -.-

[Falstad]

В момента започвам "Тайните на морските катастрофи" от Лев Скрягин...Забавна книжка за всякакви инциденти в открито море...Радвам се,че я намерих издадена е през 1961 г в около 2000 тираж.

[xoxi]

В момента започвам "Тайните на морските катастрофи" от Лев Скрягин...Забавна книжка за всякакви инциденти в открито море...Радвам се,че я намерих издадена е през 1961 г в около 2000 тираж.

И аз я имам тази! Споделяй повече впечатления от нея, ще ми е интересно.
Аз планувах нея да я започна след като завърша "Загадката на Бермудския триъгълник" от Лорънс Дейвид Куше.

[SunT]

Аз уж щях да си чета книгите от училище, ама друг път. Почнах Антигона, де, ама нещо не ме грабна. Не устоях на изкушението и сега чета "Игра на тронове". Най-сетне. Много се чудех кое да направя първо - да прочета книгите или да гледам сериала. Даже търсих в гугъл 8-) Навсякъде пишеше, че ако започна първо с книгата, ще се объркам от многото имена, и че е най-добре да изгледам първия сезон на сериала, после да прочета книгите и да си догледам сериала, обаче... не знам защо реших да почна направо с книгите. Е, както и да е. Засега ми е много интересно. Езикът не е кой знае колко специален. Само ми направи впечатление, че на два пъти използва сравнението "като грях". Първо беше "меко като грях", после беше... не помня, ама не беше нежно :D Както и да е. Ще се измъча с имената, защото наистина съм много зле по тоя параграф, изобщо не мога да ги помня, ама не е чак толкова сложно. Търсих си "Сблъсък на крале" на английски, обаче не мога да я намеря. Исках да ми я поръчат, обаче ми казаха, че "не можели". Много съм нещастна -.-
Ще свикнеш :D Само не прави моята глупост, да четеш паралелно книгите и да гледаш сериала.

[BloodyDreamer]

Ще свикнеш :D Само не прави моята глупост, да четеш паралелно книгите и да гледаш сериала.

Защо беше/e глупост?

[anonymous708973]

Защо беше/e глупост?

Защото има много разлики.

В последния сезон Денерис си има един помощник, който в книгите е описан като пълен палячо, а във филмите е омгомгомг!!! :д

[102]

Винаги е по-добре да се прочете книгата, а после да се гледа сериала/филма.... За жалост за 10 епизода не видях в надписите, че е по книга и изгледах първи сезон за един ден.... Ако имах възможност.. първо книгите, или може би книга 1, сезон 1, книга 2, сезон 2.

[SunT]

Защо беше/e глупост?
Не заради разликите, просто аз се обърквах кое кога е станало, имам предвид, че постоянно се питах “Абе това стана ли вече в книгата, или съм го гледала в сериала?“

[102]

Тъжно е да не правиш разлика между действие в сериал и действие в книга....

[102]

Би ми било интересно да прочета мнението ви за "Великият Гетсби".. книгата.. филма.. и филма.

[anonymous708973]

Само на предната страница поне 2-3 момичета се изказаха за книгата. Разочаровани са.

Продължавам с Буковски. Дразни ме. Изреченията му са като на първокласник - по 4-5 думи. Понякога даже успява да вкара едно "и" и да напише сложно съчинително.

"Заключих вратата. Никога нищо не бях крал. Свалих си панталоните и пуснах водата".

"Върнах се, седнах на ръба на леглото и си свих цигара. Не се бях обърсал много добре. Когато станах да потърся бира, на гащите ми имаше мокро кафяво петно. Отидох в тоалетната и отново се изтрих. После седнах на леглото с бира в ръка и зачаках Джан да се събуди".

В смисъл... аз си живея с илюзията, че в една стойностна книга има замисляне от страна на читателя, четене между редовете, извличане на послание/поука, разгръщане на персонажите в дълбочина, причинно-следствени връзки... Тук -нищо такова.

[TrueStory]

Би ми било интересно да прочета мнението ви за "Великият Гетсби".. книгата.. филма.. и филма.

Писала съм в темата за нея вече, но както казаха по-горе, не впечатлява особено....може би понеже е световна класика и сядаш да я четеш с велики очаквания, а то накрая една плоска история. Филмът ми хареса повече, нещо, което ми се случва кажи-речи никога. Доста успешно за мен е представена атмосферата на "the roaring 20s" :)

Аз приключих (най-накрая) с "On the road" на Кероуак. Не съм впечатлена, не ме грабна, влачих я камара време. Поредния хаос,поредната несвързаност, поредната история за запои, скитания, безразборен секс и твърде голяма безотговорност. Героите ме дразнеха...не ги разбирах, не се и появи желанието да ги разбера. Атмосферата се доближава до тази в Гетсби, само дето вместо изисканите партита и разкоша имаме мизерия, безпаричие и стабилна доза непукизъм.

Сега съм си взела "Никога не ме оставяй" На Ишигуро и "1Q84" на Мураками и се чудя с кое да започна.Сигурно ще е Ишигуро,че "1Q84" е от три части и не ми се ще да почвам едната, после съвсем друга книга, после пак да се връщам :)

[anonymous708973]

Мен пък такъв стил на писане доста повече ме впечатлява (нямам предвид конкретно него). :) Рязък, категоричен, без излишни епитети.

За поезия - да. На Добромир Банев са му такива нещата, Вапцаров също има нещо общо.
За проза - никак, плоско ми звучи. Той не е рязък и категоричен, той просто провлачва, повтаря до безкрай едни и същи простотии, барем да беше нещо умно, а не "задникът й се клатеше пред мен, краката й бяха дълги и стройни, не си избърсах задника добре, джан се чукаше като побъркана".
Какви са тия изречения, съставени предимно от глаголи, аз да не съм първи клас, гр. Поне е забавно на моменти.

[102]

Сега си представи сичко на английски.

[xoxi]

Днес намерих Дийн Кунц в библиотеката. Радвах се като малко дете на близалка.
След това открих огромна книга с два романа и няколко разказа на Франц Кафка... на руски. Разочаровах се като дете, на което са му взели близалката.
Абе, важното е, че Кунц ("Единственият оцелял") е вкъщи.

[SunT]

Тъжно е да не правиш разлика между действие в сериал и действие в книга....
Щом казваш.

[DisappointedDreamer]

Днес намерих Дийн Кунц в библиотеката. Радвах се като малко дете на близалка.
След това открих огромна книга с два романа и няколко разказа на Франц Кафка... на руски. Разочаровах се като дете, на което са му взели близалката.
Абе, важното е, че Кунц ("Единственият оцелял") е вкъщи.

Аз пък Кунц не го харесвам. Сравняваха го пред мен с Кинг, прочетох няколко негови книги и се разочаровах много жестоко.
Сподели после мнение за Единствения оцелял. Може пък да е тачна.

[anonymous708973]

Сега си представи сичко на английски.

Сега си представи, че и на английски е същото.

[BloodyDreamer]

Днеска ще ходя до библиотеката и се чудя какви книги да си взема. Не е като да нямам кво да чета, ама...
Имам още 450 страници от "Игра на тронове", надявам се, че днес и утре ще я прочета, и смятам да не си взимам втората книга, докато не прочета тези, които съм си взела от библиотеката. Макар че сигурно ще ми се наложи да си я поръчам. Много ми е гадно, че на английски я няма. Ще потърся в още две книжарници, но там май изобщо нямат книги на английски. Тц. Много ме е яд.

[Bloodlust]

Аз приключих (най-накрая) с "On the road" на Кероуак. Не съм впечатлена, не ме грабна, влачих я камара време. Поредния хаос,поредната несвързаност, поредната история за запои, скитания, безразборен секс и твърде голяма безотговорност. Героите ме дразнеха...не ги разбирах, не се и появи желанието да ги разбера. Атмосферата се доближава до тази в Гетсби, само дето вместо изисканите партита и разкоша имаме мизерия, безпаричие и стабилна доза непукизъм.



Присъединявам се, с това изключение, че не успях да я дочета. Много плоска ми се стори, очаквах нещо наистина вдъхновяващо.

На Буковски прозата ми е отвратителна. Прочетох някак си Поща и преполових Фактотум, преди да се откажа от книжните му напъни. Може да е бил скандален едно време, но днес едва ли някой ще се впечатли от подобен стил и преживелици. Поезията му, според мен, е на много по-високо ниво. Или поне част от нея. Имам някои негови много любими като Alone with everybody, Young in New Orleans и So, you want to be a writer? Има и някои много смотани, но като цяло в поезията му има повече смисъл. Препоръчвам да се чете на английски, езикът е простичък, но усещането си е друго. :)

[xoxi]

Аз пък Кунц не го харесвам. Сравняваха го пред мен с Кинг, прочетох няколко негови книги и се разочаровах много жестоко.
Сподели после мнение за Единствения оцелял. Може пък да е тачна.

Кунц няма нищо общо с Кинг, това вече и сама го видях. Единствената прилика е горе-долу в кориците на книгите.
Прочетох само около 100 страници, но мога да изкажа първи впечатления. Кунц определено не грабва още с първите страници. Действията се развиват бавно, събитията се проточват сякаш безкрайно. Всичко се развива като някакъв локум, който авторът разтяга и разтяга и разтяга. Супер много излишна информация, която обаче не натоварва при четене. Чете се бързо, а интересът към книгата се разпалва с всяка следваща страница. Дори да не искам, няма как да не го сравня с Кинг, който в повечето случаи ще разпали читателя до такава степен, че той ще се коколи в книгата с часове, докато не я изяде от корица до корица, гъделичкан от любопитство. При Кунц я няма тази еуфория. Не знам абсолютно нищо за самия автор, но ми се струва на много по-долно ниво от Кинг, с когото го сравняват.
Определено ще прочета още от книгите на Кунц. Въпреки, че ми върви по-бавно, не чета скорострелно и изяждана от любопитство, той ми е интересен. Умее да си служи с думите, а също умее да прави дълги описания, които не омръзват (дори и когато са напълно излишни). Кунц не е труден за четене определено (понеже и такъв коментар четох някъде).
Според мен негативното мнение към Кунц идва най-вече от това, че повечето хора започват да го четат с нагласата да е двойник на Кинг. Признавам си, че и аз тайно се надявах да е така, но въпреки, че не е, не съм разочарована. Кунц си има собствен стил, собствен начин на изразяване и очевидно - собствени разбирания за това как трябва да се предаде една история на читателите.

пп: Прави ми впечатление, че Кунц описва всичко така, че да може максимално да се доближи до реалността. Впуска се в детайли от ежедневието, набляга на ''човещинките'' в главния герой, с което показва, че самият той (гл. герой) не е нещо специално. Единствено не ми харесва скритата агресия в героя и неспособността му да владее себе си. Не знам дали Кунц нарочно или неволно го е представил почти като разглезена госпожица, прехвърляйки вината за това на загубата му. За мен мъката не е извинение човек да се превърне в психически нестабилно мекотело.

[Amore-Mio*]

Почнах с поредицата "Реликвите на смъртните".
Все още не мога да дам някакво мнение.
В самото начало съм и малко бавно става вникването в основното действие в първата книга "Град от кости" от поредицата.

[DisappointedDreamer]

Според мен негативното мнение към Кунц идва най-вече от това, че повечето хора започват да го четат с нагласата да е двойник на Кинг.

сигурно, но не затова не го харесвам. Сама спомена за дългите му изречения, излишните описания, бавно проточващите се действия.

Ей т'ва много ме дразни. И накрая и историята е някакъв парцал и ти идва да си срежеш вените с тъмните му корици.

[xoxi]

Ти кои книги си чела?
За края още не мога да кажа. Силно се надявам и там да не се разочаровам. Толкова бавно поднасяне на фактите, което предполагам трябва да създава напрежение, трябва да е компенсирано от нещо. Надявам се развръзката.

[DisappointedDreamer]

пиsах по-назад, но чела sъм

a) what the night knows
b) your heart belongs to me
c) seize the night

[heartlesandfreaky]

Да се включа и аз, обаче с въпросче..
Подариха ми "The ingredients of love".. Прочетох малка част от нея, струва ми се хубава, но все пак, ако някой я е чел, ще се радвам да изкаже мнение. Ще я прочета със сигурност, ама все пак.. :D
Иначе сега си чета на Кинг - Гробище за домашни любимци. Обичам начина, по който се изразява този човек. Има нещо магично и все пак наистина истинско в думите му. Несъмнено е един от любимите ми автори.

[TrueStory]

Приключих "Никога не ме оставяй" на Ишигуро. Хубава книги и толкова. Не ме впечатли особено. Историята имаше потенциала да ме разчуства по някакъв начин, предвид темата, обаче изпълнението не можа. Липсваше ми повече емоция в героите, но като се замисля това щеше да противоречи на същността им. Бързо се чете, не е особено натоварваща, но на мен нещо ми липсваше.
Мисля да започвам "1Q84"на Мураками :)

[DisappointedDreamer]

Приключих "Никога не ме оставяй" на Ишигуро. Хубава книги и толкова. Не ме впечатли особено. Историята имаше потенциала да ме разчуства по някакъв начин, предвид темата, обаче изпълнението не можа. Липсваше ми повече емоция в героите, но като се замисля това щеше да противоречи на същността им. Бързо се чете, не е особено натоварваща, но на мен нещо ми липсваше.
Мисля да започвам "1Q84"на Мураками :)

За книгата на Ишигуро съм съгласна с теб.
Айде, почвайте я тази на Мураками, вече! Аз я прочетох преди няколко месеца и още търся някой, с който да споделям впечатления. :(

[therichbitch]

Препрочитам си сега 421 по Фаренхайт, но на италиански. Обожавам Бредбъри, неповторим е просто.
451.. Иначе споделям мнението, любима книга.

Последно четох The heart of a broken story, трябваше ми нещо кратичко :)

[cookie78]

Аз съм на "Майстора и Маргарита" и общо взето съм се влюбила за пореден път..И ми се ще да се казвам Марго :D
Някой да ми препоръча някоя класика? Благодарско.

[watermelonkisses]

Някой да ми препоръча някоя класика? Благодарско.
"Черният обелиск" на Ремарк.

[xoxi]

На мен 1Q84 въобще не ми хареса. Дори нямам желание и да я завърша.
При следващото посещение на библиотеката, ще търся нещо друго от Мураками и ще се надявам на по-добър резултат.

[teenems]

Открита пред теб-Силвия Дей.

[miroslava.drambozova]

Направете си услуга и не четете fifty shades of shit ( gray де ) :D Бих препоръчала Looking for Alaska или така наречената -Къде си, Аляска?

[DisappointedDreamer]

На мен 1Q84 въобще не ми хареса. Дори нямам желание и да я завърша.
При следващото посещение на библиотеката, ще търся нещо друго от Мураками и ще се надявам на по-добър резултат.

Вярно е, че как иsторията е предадена /за книгата на Мураками говоря/ не беше оsобено впечатляващо; имаше пропуsки - на меsта вървеше много бавно. НО! Иsторията като цяло беше наиsтина добра. Мураками има sтрашни идеи, които обаче не уsпява да пренеsе на лиsт хартия.

И това е изкуsтво - не sамо да уsпее да ти зачене главата, но и да уsпее да роди.

[heartlesandfreaky]

Тъй, довърших си аз Гробището... Уникална книга, определено се нарежда на челни позиции.. Краят беше твърде брутален, за да мога да го понеса без да си разбия психиката.. А когато детенцето умря, няма да се крия, че си поревах стабилно :D

[xoxi]

@DisappointedDreamer, може и да си права. Някой ден може да си дам втори шанс с книгата.

@heartlesandfreaky, филма по книгата гледа ли го? Според мен краят е представен по-добре във филма.
На мен най-тъжно ми беше за котарака. :D

[heartlesandfreaky]

Ама то и филм ли има :O Боже, колко съм заблудено, идея си нямах :D Ще го дръпна да го гледам, макар че не обичам да гледам филми по любимите си книги.. Сега се чудя коя книга да подхвана, почнала съм "Скъпа, няма не мога", да видим дали ще я довърша

[watermelonkisses]

Свърших и "На Западния фронт нищо ново" на Ремарк и да, всичките му книги са толкова депресиращи и прекрасни, почти ме е страх да чета други неща между книгите му, защото си мисля, че няма толкова да ми харесат:Д
обаче сега съм на "Процесът" на Кафка и не знам защо, но някак си ми напомня на "Чужденецът" (на Камю) .. пишеше, че всяко нещо в нея е знаково и съм нащрек постоянно, интересна и странна ми е определено:Д

[WPotter]

Прочетох "Гордост и предразсъдъци".Прекрасна книга!
В началото много се бърках с всичките имена,особена мъка ми беше това,че трябва да следя дали говори мис или мистър еди кой си. :д
През цялото време бях влюбена в Дарси :Д Имах разни спомени от филма,така че знаех що-годе какво ще се случи и затова не успях да се подлъжа от първоначалният образ на горделивият,гаден Дарси и този на чаровният Уикъм.
Толкова ми хареса тази история,че чак ми се приска да съм геройня на Остин или поне да живея в онези времена..
Сега чета автобиографията на Хелън Келър.

[BloodyDreamer]

Прочетох "Игра на тронове" и започнах "Сблъсък на крале". Утре, най-късно вдругиден се надявам, че ще я свърша и нея.
Отказах се да гледам сериала, понеже героите са направени много грозни и в сравнение с тези, които са в главата ми, са някакви жалки позьори. Нищо общо нямат. Само ще си разваля хубавото изживяване.

СПОЙЛ.
Днес пак плаках за Нед Старк (същия голям рев, какъвто хвърлих, когато умря). Така съм плакала само на книга, а Едард го оплаквам вече две книги. Все си мисля, че съм го преживяла, а като му споменат името ми се насълзяват очите. Само че днес плаках и за Роб, и за Кейтлин, и за Бран. Не искам Роб и Бран да умрат. За Бран имам повече основания да си мисля, че ще умре. Искам го жив! Много се привързах към него. Страх ме е и за Джон (него си го обичам почти колкото Едард). Тази книга няма да умре, но следващата... Кой знае какво ще стане.
Между другото, като заговориха за третото око (или третата чакра, както му викам аз) на Бран, ме напуши такъв смях... Обожавам тази поредица. Въпреки всичките сълзи, които съм проляла заради нея. Или може би точно заради тях.

[anonymous708973]

Голяма загуба за сериала, невероятен е.

Прочетох и "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни. ПРЕКРАСНА Е, толкова ревах, че няма накъде повече. Много по-тежка е от "Планините ехтяха", но този път е наблегнато основно на две сюжетни връзки, не е като в планините, където имаше 926148124 персонажа. Невероятен език, невероятен автор. Невероятно добре поставена граница между вниманието към детайла и незатрупване на читателя с ненужни подробности - там, където трябва, нещата са казани точно с 2 думи, няма словесна диария. Абе, невероятен автор. Хем историята - история, държи те в напрежение, ревеш като идиот, хем стилът и всичко... <3 Не пропускайте да го прочетете! Аз тия дни си почвам и "Ловецът на хвърчила".

Равносметка: Върнах се от морето на 12-ти август. Успоредно със зверското чистене и оправянето на багаж прочетени книги до момента - 3. МУХАХ, бейби. Ай ем БАК! :д

[DisappointedDreamer]

8-)

уsпокой топката, Ина.

Ще плачеш доsта на "Ловецът на хвърчила".
аз нямам време за книги и ми sе ревеееее

та две не виждам.
мех.

[anonymous708973]

Колко повече? Оревах орталъка на "Хиляда сияйни слънца".

Стига завижда :д :д :д

[DisappointedDreamer]

завиждам, наиsтина :/

няколко цитата от играта на джерълд /нз дали sъм ги пуsкала/

"Струваше се и, че само възразстните могат да комбинират емоции по толкова много смахнати начини - ако чувствата бяха храна, чувствата на възрастните щяха да са нещо като пържола с шоколадов сос, картофено пюре с ананас, кейк поръсен с лют пипер вместо с пудра захар. Джеси си помисли, че да бъдеш възрастен прилича повече на наказание, отколкото награда."



"Разликата между това да си добър и това да си велик е в планирането на случайностите."

[WPotter]

Прочетох "Ферма" на Джордж Оруел и "451 градуса по фарентхайт" на Рей Бедбъри..
Беше ми много забавно,докато четях "фермата".Много ми хареса историята.Мисля скоро да прочета и "1981",сигурно и там Оруел няма да ме разочарова..
А за 451-нте градуса...еми няма да си кривя душата - не бях впечатлена.Дори не я дочетох до края (след като го подгони полицията,не знам защо, ми стана много скучно).Като цяло идеята е добра,доста добра..и имаше моменти (онези с Кларис),където ми допаднаха.Но се разочаровах,може би защото всеки повтаря,колко е велик този разказ и очаквах повече да ми хареса..

[muhatacece]

Една книга не съм прочел .. Исках да се похваля :)

[vesito13]

Беше ми много забавно,докато четях "фермата".Много ми хареса историята.Мисля скоро да прочета и "1981",сигурно и там Оруел няма да ме разочарова..


За пръв път виждам някой да определя Оруел като забавен. Вярно е, че може да провокира много настроения в човек, докато го чете, но за мен нищо забавно не съм открила. А ако смяташ да четеш "1984" с идеята да ти е забавна, по-добре се откажи, докато е време. Това е тежък и сериозен антиутопичен роман, към който трябва да се подходи подобаващо. Книгата е страхотна, аз лично останах очарована от нея, смело мога да кажа, че остави трайна следа в мен. Но трябва да си наясно какво може да очакваш от нея, едва тогава ще можеш да и се насладиш.

[DisappointedDreamer]

WPotter, кое по-точно ти беше забавно в "Ферма"?

За 1984 sъм sъглаsна s предишния потребител, че е много тежка книга, която не sмятам, че трябва да прочетеш sега, WPotter. Защо ли? Защото не миsля, че ще я оцениш както трябва.

[Jaune]

И аз не виждам какво забавно би могло да има в Оруел.
На мен 1984 не ми хареса, макар че бях си отбелязвала няколко доста добри пасажа.

[DisappointedDreamer]

^И на мен 1984 не ми допадна. Едвам я прочетох.

[LadyDi]

Колко повече? Оревах орталъка на "Хиляда сияйни слънца".

Стига завижда :д :д :д

Ловецът на хвърчила е в пъти по-тежка от Хиляда сияйни слънца.
Прочела съм и трите на Хосейни, Ловецът е най-доброто, което е правил. И е единственото филмирано, за момента.

Ако ви кажа какво съм започнала да чета в момента, ще умрете от смях :lol:

[WPotter]

Под забавно имах предвид самата идея,как прасетата почват да се разпореждат, манипулират другите по-глупави животни и се се държат по-господарски и от хората...
Иначе да,знам,че 1981 е много тежка книга...Не съм казала,че веднага почвам да я чета и очаквам да ми "забаво"
Не се изразих правилно с това "мисля скоро да я прочета", по-скоро имах предвид,че със сиг някога ще я прочета,но дали ще е след седмица/месец/година или две - не знам...

[horacio]

Голяма загуба за сериала, невероятен е.

Прочетох и "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни. ПРЕКРАСНА Е, толкова ревах, че няма накъде повече. Много по-тежка е от "Планините ехтяха", но този път е наблегнато основно на две сюжетни връзки, не е като в планините, където имаше 926148124 персонажа. Невероятен език, невероятен автор. Невероятно добре поставена граница между вниманието към детайла и незатрупване на читателя с ненужни подробности - там, където трябва, нещата са казани точно с 2 думи, няма словесна диария. Абе, невероятен автор. Хем историята - история, държи те в напрежение, ревеш като идиот, хем стилът и всичко... <3 Не пропускайте да го прочетете! Аз тия дни си почвам и "Ловецът на хвърчила".

Равносметка: Върнах се от морето на 12-ти август. Успоредно със зверското чистене и оправянето на багаж прочетени книги до момента - 3. МУХАХ, бейби. Ай ем БАК! :д
Мой човек си значи. :D Щом харесваш такива книги, можеш да погледнеш и "Под сянката на свещеното дърво".
Хиляди сияйни слънца ми е любимата книга. ^^

[xoxi]

Ако ви кажа какво съм започнала да чета в момента, ще умрете от смях :lol:

Рискувай. :)

Аз този път няма да споделям никакви впечатления от книгите, които чета. Пак се върнах към стария навик да чета по 89823743 книги едновременно и тези дни си давам повечко зор, та ако мога да приключа с всичко и да си дам почивка и време за другите хобита. Чета по 300-400 страници на ден и се чудя 1) как успявам и 2) защо имам толкова свободно време. :D

[anonymous708973]

Ловецът на хвърчила е в пъти по-тежка от Хиляда сияйни слънца.
Прочела съм и трите на Хосейни, Ловецът е най-доброто, което е правил. И е единственото филмирано, за момента.

Ако ви кажа какво съм започнала да чета в момента, ще умрете от смях :lol:

Абе, на половината съм вече на "Ловецът" и хич не съм съгласна. При "Слънцата" вече бях ревнала 15 пъти до тоя момент.
Обаче май ще я привършвам и няма да имам време за друго българско скоро...

[ameli]

Под забавно имах предвид самата идея,как прасетата почват да се разпореждат, манипулират другите по-глупави животни и се се държат по-господарски и от хората... > това не е забавно, а самата тъжна действителност.

Иначе да,знам,че 1981 е много тежка книга.. > и книгата се казва 1984, първия път си помислих, че е грешка от бързане, но на втория вече не се сдържах да те поправя :D

Изминалите 3 седмици нямах грам свободна секунда за четене :( Започнах втория том на "Вечната Амбър", като все още съм с доста противоречиво мнение за героинята. "Вино от глухарчета" не ми харесва. Чете се адски лесно, но историята я няма никаква. Сега нямам търпение библиотеката да отвори, че съм си приготвила един безкраен списък и ми се иска да го почвам :)

[Jaune]

На мен пък Вино от глухарчета е единственото, което ми хареса от Бредбъри. Пробвай 451 по Фаренхайт, ако си падаш по антиутопии.

[LadyDi]

Рискувай. :)
Пърси Джаксън и Боговете на Олимп :cool:

Трябваше ми някво леко плажно четиво, но се оказа зарибителна детска поредица.

PinkPan7her, въпрос на вкус, ако трябва да сме честни. Мен лично, Ловецът ме разстрои много по-силно, отколкото Слънцата. Двете книги са насочени към съвсем различни... как да кажа, ценности и взаимоотношения.

[DisappointedDreamer]

На мен пък Вино от глухарчета е единственото, което ми хареса от Бредбъри. Пробвай 451 по Фаренхайт, ако си падаш по антиутопии.

Смъртта е sамотно занимание на Бредбъри е по-хубава от Вино от глухарчета. Във виното нямаше иsтория, беше като опиsателен дневник, от който (някъде sлед 100-ната sтраница) sе уморяваш.

[Jaune]

Не знам, на мен ми беше екстра за периода, в който я четях, едно такова лениво и мързеливо четиво е. Макар че според мен точно края на лятото е времето, в което трябва да се чете, а я четях в началото му.

[ameli]

Взех си "Да убиеш присмехулник" и все още съм с големи очаквания.

[Glamour92]

"Малката стопанка на голямата къща" на Джек Лондон - превъзходна книга :) Класика- двама мъже и една жена. Двамата - уверени,силни индивиди,видели,почувствал и,преживели много. И тя-интелигентна,емоционална,о бичаща живота и неговите дарове,открита по детски,вечно вълнуваща се(...и женена за единия от двамата левенти от 12 години). Въпреки че историята се върти около любовен триъгълник,в нея няма нищо мелодраматично.Хареса ми - както описанието на преживяванията на героите,така и самите те като личности. Края ми дойде малко неочакван ... Макар и напълно логичен. Бтв,това ми е втората книга на Лондон след "Мартин Идън" . Е,определено няма да остане последната.

"Пет малки прасенца" на Агата Кристи - доста увлекателно четиво.Глътва се буквално за ден ... Убийство,извършено преди 16 години с на пръв поглед ясен мотив и извършител.Е,не точно ... Макар и след толкова време,истината изплува (с помощта на Поаро,естествено) и се оказва малко(всъщност доста) по-различна от очакваното . :)

След малко започвам "Азбучните убийства" пак на Кристи. Не вярвам да безинтересна.

[chupachups]

Списъкът на Шиндлер-Томас Кинийли
Това е разказ за Оскар Шиндлер който рискува живота си за да спаси евреите от изтребване. Той не спазва законите на СС за да ги защити.
Съвременна световна проза, Световна проза, Художествена литература.
Напоследък си падам по Втората световна :D

[ameli]

Списъкът на Шиндлер-Томас Кинийли
Това е разказ за Оскар Шиндлер който рискува живота си за да спаси евреите от изтребване. Той не спазва законите на СС за да ги защити.
Съвременна световна проза, Световна проза, Художествена литература.
Напоследък си падам по Втората световна :D

Нито книгата успях да дочета, нито филма да го догледам :(

Книгата за присмехулника почти я прочетох, на края стана интересно. В началото ми се стори, че имаше ненужно много информация, която по никакъв начин не засяга действието. Може и да греша де, все още не съм я приключила.

Следващите в списъка ми са "Клиентът" на Гришам и няква неизвестна, която взех за разнообразие.

Едит1: Прочетох я.. беше написана по много простичък начин и поуките не бяха натрапчиви, което от една страна ми допадна. Явно излишните според мен неща не бяха всъщност такива, но може би имаше някакви детайли, без които спокойно можехме да минем. Не ми хареса претупването на най-главната тема, но като цяло не беше лоша книжка за губене на време.

Едит2: Къде се загубихте всички, не обичам да си пиша сама :(

[DisappointedDreamer]

Заети сме с даскало...

Взех си няколко книжки, 2 от които на Дийн Кунц. Почнах да чета едната от тях - Odd Thomas. Някакъв бестселър негов :Д

Ще видим дали ще ми хареса.

Малко цитатчета от книжката:

"I am twenty years old. To a world-wise adult, I am little more than a child. To any child, however, I'm old enough to be distrusted, to be excluded forever from the magical community of the short and beardless."

[Jaune]

Рандъм включване с Ярко сияние на Стайнбек - като за повест ставаше, но нищо особено; и 9,99 на Фредерик Бегбеде - много добра, харесва ми стила му на писане. Всъщност съм чела и Ваканция в кома и май ми хареса, но не ми се е запечатала, докато тази мисля, че ще.

Quote, Ако си на края на силите си, кой стои на другия край?


ДД, като каза Д. Кунц, се сетих, че искам да прочета "Дългата разходка" (свързвам Д.К. със Ст.К.).. ама се чудя, не си падам много по тоя жанр, ама ми я препоръчаха.

[DisappointedDreamer]

Ох, не sвързвай Д.К. със Ст.К. Коренно различни sа в sтила sи на пиsане и в идеите sи. Чела sъм Дългата разходка, но (sпоред мен) не е от най-добрите му книги. Липsваше ми причина, обяsнение. В книгата приsъsтват така познатите ни Кингови цинизми и до болка познати реалиsтични опиsания, но не толкова колкото в други негови книги. Т.е. въпреки жанра, миsля, че не би намразила книгата :Д

И, вsе пак, кратичка е и, както вsички книги на Кинг, sе чете много бързо и леsно. Ще ми е интереsно да чуя твоите впечатления, ако решиш да я прочетеш. :)

[Jaune]

Aз на Кинг съм чела само новелите, които са коренно различни от традиционното му творчество, и всъщност ми харесват доста. А, и Гробище за домашни любимци съм чела, ставаше, просто аз не си падам много по този жанр. Абе, може да й дам шанс. После ми се чете Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет.

[ameli]

Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет.

Интересно ми е да ти чуя мнението.

Започнах "Клиентът" на Джон Гришам и ми харесва, че действието се развива страшно бързо, няма излишни описания и т.н. Героят ми е 11годишно момче и начинът му на разсъждаване е като на доста по-голям човек, а и тея фбр-та всичко научават за секунди... това ми е само малко недоизкусурено, всичко друго е 6.

[SHPAIdURmeN]

^_^ :D

[DisappointedDreamer]

Ох, прочетох Odd Thomas. Това беше 4-та книга от Дийн Кунц, която прочетох, и най-хубавата му, sпоред мен. Опатках 420 sтраници за един ден; накрая заплаках. Препоръчвам я s две ръце - леsна е, чете sе бързо. Динамична е, s прекраsна и интереsна иsтория (фантаsтика), която е доsта умело предадена. Липsват цинизми, но пък книгата беше пълна s толкова много иsтини за sегашния ни sвят, общеsтво и хора. Липsва богат и опиsателен, метафоричен език, но не ти и трябва - книгата проsто те грабва и иsкаш да я четеш и четеш, докато не разбереш какво вsъщноsт ще sе sлучи накрая.

Даже и филм по книгата излиза тази година, s доsта извеsтни герои. Ще го гледам, но sъs sигурноsт ще ме разочарова.

[SHPAIdURmeN]

Леле нямам думи, страхотно, много смях :D :)

[DisappointedDreamer]

Ако обичаш, напуsни темата ни. Докато не помоля модератор да те изгони.

[Jaune]

Прочетох Дългата разходка. Както си и знаех, този жанр не е за мен, но въпреки това отбелязвам, че книгата е доста добре написана, Кинг е абсолютен майстор, трябва да му се признае... винаги като прочета нещо негово, ме хваща шубе. :D Почвам Името на розата. Дано е интересна, всъщност нямам идея какво да очаквам, но да видим.

[ROFLWTF]

Вчера почнах "Ела в зелената долина на Р.П. Уорън." Доста бавно се чете, сложна е - всичко е адски навързано; въпреки че вчера за няколко часа минах 100 страници, но то е понеже психологическите образи на героите са многопластови и лека полека се разкриваха - това ми беше много интересно. И като стигнах в един момент, в който се разиграва и се разкрива криминална случка от типа на "май си убил човек - айде на съд да се разправяме; ама всъщност не си бил ти и т.н", много мъчно продължих да я чета... Криминалните работи изобщо не ме влекат, с изключение на книгите на Агата Кристи. Искам книга, която да набляга поне 95% на това какво става вътре в героите, например sineoko momche на J.Harris (прочела съм я преди година сигурно и все още ме държи в напрежение; още не мога да проумея какво става всъщност и чувството е такова, че ти се иска още веднъж да я вземеш в ръце и да разбереш веднъж завинаги какво става.). А да, прави ми впечатление, че книжния пазар в последно време направо прелива от криминални поредици, та затова напоследък рядко влизам в книжарница... В последно време много трудно намирам книги които да ме карат да се замисля изцяло върху това, което прочета.. или съм ги препрочела вече няколко пъти, или като прочета резюмето не ми се появява онова гласче:"Това е за теб, вземи я!" ........ Сори, ако не съм се изразила добре, не го умея добре . :D

[xoxi]

Снощи започнах Параграф 22. Първите няколко страници са почти скучни. Още няма да изказвам мнение.

Прочетох книгата на Кунц. По-раздвоена в мнението си за дадена книга не съм била преди. Не знам дали ми хареса или не. Ще прочета още негови книги, това е сигурно. Предполагам чак тогава ще мога да оформя някакво мнение за автора, стила и всичко останало.

Бях си дала почивка от Кинг, но не издържам вече, чете ми се нещо негово. Супер много книги съм започнала, за това се чудя да започвам ли още една или да препрочета нещо от него, което вече съм чела. Тъкмо няма да ми е много натоварващо.

Другата седмица пък започва училище и с мъка осъзнавам, че няма да имам и 1/3 от времето, което имам сега за книжки.

[Jaune]

Параграф 22 съм я почвала, но ми беше много скучна.. :/ стигнах до 120 страници и я оставих.

[DisappointedDreamer]

Започнах From the corner of his eye на Дийн Кунц. Книгата е 800 страници, а аз съм на първите 100, но е пленителна! Страшно се надявам да не ме разочарова. Имам предчувствие, че ще се окаже по-добра и от Odd Thomas. :Д

[Jaune]

Може и да сте писали, ама имате ли регистрации в Goodreads?
http://www.goodreads.com/user/show/4885706-gaby

[DisappointedDreamer]

^DisappointedDreamer :)

[xoxi]

Днес си взех от библиотеката "Непознати пътища" на Кунц. Сборник с разкази е. Следващите няколко дни ще имам ужасяващо много свободно време и ще правя сметка да го прочета.

[DisappointedDreamer]

Днес си взех от библиотеката "Непознати пътища" на Кунц. Сборник с разкази е. Следващите няколко дни ще имам ужасяващо много свободно време и ще правя сметка да го прочета.

вземи Odd Thomas или From the corner of his eye. Сериозна съм - последната книга ще се окаже любимата ми. А съм страшно критичен човек.

[Hayashi]

Да се похваля, че тук почти навсякъде се продват стари книги на смешни цени. Сдобих се с първите ми две книги в новия апартамент. :)

[dreamgirl_2013]

Здавейте ! :) От скоро съм потребител на teenproblem.net ...всъщност от когато прочетох книгата "Диагноза тийн " :Д Намирам тази тема за много яка,защото много обичам да чета,а някои от приятелите ми го намират за странно и от това ми става кофти :/ Радвам се че тук мога да намеря хора със същите интереси като моите ! :))))

[xoxi]

вземи Odd Thomas или From the corner of his eye. Сериозна съм - последната книга ще се окаже любимата ми. А съм страшно критичен човек.

Чак аз ще се изненадам ако се окаже любимата ти. Ще чакам още мнения от теб за книгите му.
В библиотеката има около 4-5 книги негови. Ще търся в читанката.

[DisappointedDreamer]

'начи!

Възраждам темата с мнение по From the corner of his eye на Дийн Кунц.

Книгата страшно много ми хареса. Пленителна история, изградена върху пленителни съб-истории и пълноценни персонажи. Книгата умело запознава читателя с герои, които страдат от различни психологични разтройства, но и такива, които притежават свръх способности. Под свръх способности нямам предвид летене, контролиране на елементите като вода, земя, огън и въздух или други тинтири минтири, а отскачане в друг паралерен свят, способността да ходиш в дъжда без да се мокриш и други. Хареса ми фактът, че беше реалистична и представяше живота на героите не като перфектната приказка, а като съвсем обикновен живот изпълнен с ужасни обстоятелства. За пример давам страдането от някои болести като рак; изнасилване; катастрофа с автомобил и други. Показваше, че макар и герои в книга, пак ги сполетяват лоши неща досущ като в реалния живот.

Книгата бързо се четеше, езикът беше лесен. През цялото време се дискутираха различни психологични гледни точки с цел евулюция на характера и личността и т.н. Хареса ми как в началото на книгата се дискутират два различни града (почти два различни свята) с много различни герои в тях, които в края на книгата се свързват и изграждат семейство и пълноценни връзки.

Общо взето - лесно четиво, подбуждащо интереса. Може би прибъзах, когато я нарекох любимата ми, защото някои развития в книгата ме разочароваха, ама не искам да я спойлвам. Но! заслужава си четенето, въпреки 830 си страници :Д

[DisappointedDreamer]

а, да се похваля :Д взех си The vision пак на Кунц и A widow for one year на John Irving, някакъв бестселър, не съм го чувала преди, ама ще споделям впечатления :)

[BloodyDreamer]

Отдавна не съм писала в темата. В момента чета "Пир за врани" и не ми е толкова интересна колкото останалите от поредицата. Дали защото ми умряха най-любимите герои, или е нещо друго (като например факта, че героите с най-интересни арки са в "Танц за дракони" или защото съм много уморена и нямам време да чета заради училище), не съм много сигурна, но като че ли съм по-склонна да заложа на второто. Чета и "Старогръцки митове и легенди" и се проклинам, защото ако бях си прочела книгите от училище през лятото, сега нямаше да се чувствам гузно като си чета другите книги и щях да имам доста повече време за тях.
Миналата година си бях свила от библиотеката в училище The Stranger на Alberto Camus (демек заех я, ама библиотекарката ми каза нещо от сорта на "задръж я" и аз реших да я послушам :D) и още не съм я прочела, но преди няколко дена се заговорих с едно момче от Белгия и той ми каза, че това е любимата му книга от любимия му автор и реших да я дочета. Само дето не знам кога ще стане.
Те така. Засега съм малко разочарована от "Пир за врани", но като прочета "Старогръцки митове и легенди" и "Илиада" ще си отдъхна малко и ще мога да я чета по-спокойно и по-обстойно.

[anonymous708973]

Кое издание на митовете четеш? На Николай Кун ли?

[BloodyDreamer]

Същото. То вътре има нещо като преразказ на Илиада, ама предпочитам да попрочета нещо и от оригинала.

[LadyDi]

"Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
пък тях самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици..."

Толкова ми се е набило тва в главата :cool:

[anonymous708973]

Същото. То вътре има нещо като преразказ на Илиада, ама предпочитам да попрочета нещо и от оригинала.

Чудесно, най-добрата е!

[DisappointedDreamer]

включвам се бързичко да спомена, че A widow for one year засега е прекрасна книга. Загубата на деца, пиян творец, красива майка, която не може да превъзмогне мъртвите си момчета и, която избира да игнорира единствената си 4 годишна дъщеря. В този хаос, цъфва Еди, 16 годишен, и неговия свят е преобърнат от тях.

тъжно и фантастично!

[Makenzi97]

Има само едни "Гръцки митове", които си заслужават четенето - на Робърт Грейвс! (Имало ги и преведени на български вече - http://knigabg.com/index.php?page=book&id=30084) Всичко друго е ташак работа.

[DisappointedDreamer]

:Д
п.п. сдобих се с 4 нови книги - две на атууд; една на страуб и кинг и още една за британските жени
йей

[DisappointedDreamer]

включвам се бързичко да спомена, че A widow for one year засега е прекрасна книга. Загубата на деца, пиян творец, красива майка, която не може да превъзмогне мъртвите си момчета и, която избира да игнорира единствената си 4 годишна дъщеря. В този хаос, цъфва Еди, 16 годишен, и неговия свят е преобърнат от тях.

тъжно и фантастично!

Продължение :Д

харесва ми как Рут (сега 36 годишна) не е описана като същата неземна красавица като майка си. харесва ми, че Рут е обикновен човек, който предпочита да се чувства комфортно вместо елегантно, но не на място. асоциазирам се с нея, зарад този фактор плюс факта, че най-добрата и приятелка в книгата и играе номера, защото абсолютно същата история ми изигра и моята "приятелка".
не ми харесват книгите, които Рут пише и това, че е представена като международно известен автор, а всъщност книгите и търпят толкова много критика, заради their repetitiveness. очаквах поне да е по-добра писателка от Тед, а всъщност може би е по-зле.
не ми харесва, че Еди никога не успя да намери себе си след връзката си с Марион.
много писатели, всичките не-толкова-добри, но за сметка на това интересни личности. Рут като по-малка ми беше по-симпатична, Еди по същия начин. сега, обаче, Еди до известна степен е запазил чара си, а Рут ми е толкова антипатична. И мразя името на потенциалния и-18-години-по-дърт-съпруг Алън. Иу.
Май най-много харесвам Тед, въпреки че е 77 годишен старец, който спи с жени по-млади от дъщеря му. Ах, и харесвам Едуардо - градинаря, защото е особено миличък старец.
Май това е :Д ще видим по нататък.

[DisappointedDreamer]

пак съм аз.

мех. не ми хареса книгата. единствено първата част на книгата ми хареса, защото Рут беше мъничка, Марион беше там макар с Тед да не бяха заедно, Еди беше млад. Абе, представях си го супер old-fashioned, американско, истинско и тъжно.
останалата част от книгата беше ужасна. И самоубийството на Тед.
абе, тъпо. много тъпо.

и сама си говоря.
и сега почнах the Blind Assassin на Margaret Atwood

мех.

[ameli]

^Хвърлих едно око в темата за дванадесетокласници и там си писала колко неща ви дават от училище.. как непрекъснато намираш време за толкова много книги?

Аз чета notes from a small island и добър вечер, никой. Стават за губене на време и не бих ги препоръчала.

[DisappointedDreamer]

^Хвърлих едно око в темата за дванадесетокласници и там си писала колко неща ви дават от училище.. как непрекъснато намираш време за толкова много книги?



разпределям си времето, чета докато пътувам във влака/метрото/автобуса и вечер, преди лягане

:Д всъщност, това ми е проклятието - почна ли книга, трябва да я довърша независимо какво. Та, общо взето често отлагам задачи, за да си дочета книгите.

[iiordanova]

Бях започнала "Последна песен" на Никълъс Спаркс,ама нещо не ми вървеше тази книга,не ми допадна особено. Стигнах до половината някъде,може да я допрочета по-нататък. :Д
Сега съм си взела "Дамски вторници" на Моника Пец. Някой чел ли я е?
Препоръчаха ми "Хакер на сънища".. някакви мнения?

[DisappointedDreamer]

няма как да помогна :с

малко от книгата, която чета:

"most people prefer a past in which nothing smells"

"there's nothing like a shovelful of dirt to encourage literacy"

[DieselBlood]

"Гларус в клетка" на Милчо Касъров. Препоръчвам. Много леко и готино четиво. Не усетих кога стигнах до средата на книгата.

[xoxi]

Абсолютно никакво време нямам за книги сега и ми е супер мъчно.
Започнах "Непознати пътища" на Кунц, но ми върви бавно. Още не ме е грабнала, но пък и аз съм едва на 63та страница. От скромния си опит с този автор, предполагам, че книгата чак към средата/края ще ме грабне, ако въобще стигна толкова далеч.

[Dagichka]

аз пък пак си препрочитам "Яж, моли се и обичай", обичам я тая книга просто!
иначе бях започнала и "Вино от глухарчета", ама нямам много време да я довърша, но началото определено ме грабна.

[Jaune]

High Fidelity - прочетена. Свежа, ненатоварваща, точно като песен, не любимата ми, но такава, която бих слушала пак. Има някои доста добри диалози и е подходяща за кръстопътния период, в който съм се позиционирала.
Името на розата - много лека за четене, поне за мен, с криминална нотка, увлекателна, с чувство за хумор. Освен това представя разни гледни точки за религията (пак под формата на диалог), което ми беше интересно, тъй като overall не съм много по тези неща.
Сега съм на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" - дотук съм много доволна, а съм само на 5-та глава.

[DisappointedDreamer]

"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" - и аз искам да я прочета :Д

иначе, аз още цикля the blind assassin, но за сметка на това книгата е толкова прекрасна, че дори и очните ябълки си изплакох тая седмица.
после ще споделям повече впечатления.

[WPotter]

Аз съм решила да чета книги за вампири,така или иначе сега ми почнаха вампирските сериали. :д
Прочетох първите две книги от здрач. Не са кой знае какво,но са мн по - добри от филмите.Все пак съм доволна де,четат се много бързо и мисля да дочета и др две книги..
Чела съм 3 книги от дневниците на вампира,но много ме дразни колко се различава от сериала.Все пак ако ги намеря в електронен вариант може и да си дочета поредицата..
А сега чета истинска кръв (мн ми хареса идеята,как вампирите не се крият,а са част от обществото..ама ме дразни как тя чете мисли и не чува неговите..твърде мн ми прилича на здрач )и съм си изтеглила академия за вампири.. :дд

[Minwu]

Не желая да пускам нова тема и реших да пиша тук, ако случайно някой знае нещо по въпроса.. Търся си добри Тълковни речници на бълг. и англ. език с огромно количество думи.. ще съм благодарна, ако някой може да ми препоръча добри.

[xoxi]

Чета си аз книжката на Кунц и изведнъж "Или всичко беше вдъхновено от серийния убиец Чарлс Менсън?"
Ужасно, ужасно, ужасно мразя такива неточности. Със 'славата', която Кунц има, можеше ПОНЕ да се информира за нещо, преди да пише за него. Вярно, че е споменал Менсън само в един нищо и никакъв ред от книгата, но много ме издразни.

[DisappointedDreamer]

8-)

да си кажа мнението за the Blind Assassin на Atwood

Първата книга от доста време насам, която успя да ме разплаче. Първия ред на книгата е и последното действие в нея. Измежду тези двете се разказват три паралелни истории. Истории на един и същи човек разказани от самия него - Ирис. Възрастна е, на около 70-80 години ако не се лъжа. Започва да разказва за семейството си и всичко ми е толкова драго на сърцето, защото се е случило през 1930те и защото е толкова тъжно. Паралелно с това, Ирис разказва за мъж и жена любовници, които първоначално не знаеш кои са. Влюбих се в историята им, влюбих се в персонажите, които изживяваха тази история и накрая плаках заедно с тях.

Обожавам героите. Ирис - тази върху, която пада всичкия товар. Прекалено изморена, предала се и минала възрастта на децата, че да плаче или да мисли по-различно над живота. Сестра и Лора - може би, най-интересния герой в книгата след Алекс. Лора - артистична натура, която приема всичко буквално, вижда повече отколкото всички останали. Рини - една от любимите в книгата, защото е хумористичен характер, който винаги знае какво да каже; оправен.

Алекс - не научаваме много за него. "Лошото" момче, което се влюбва в доброто момиче. Но той е повече от просто "лошото" момче. Автор. Пише. Мисли. Тъгува.

Езикът на книгата е просто прекрасен (според моите представи) - писан е като проза, артистичен, метафоричен, богат на stylistic devices и чувства. Atwood винаги си е падала по този, все пак пише и поезия. През цялото време си подчертавах някакви изречения в книгата.

Като цяло... Книгата е просто невероятна. Богати герои с богати характери и чувства. Три тъжни истории, трима предадени герои. Книгата е сред любимите ми.

Малко от нея:

Why is it we want so badly to memorialize ourselves? Even while we're still alive. We wish to assert our existence, like dogs peeing on fire hydrants. We put on display our framed photographs, our parchment diplomas, our silver-plated cups; we monogram our linen, we carve our names on trees, we scrawl them on washroom walls. It's all the same impulse. What do we hope from it? Applause, envy, respect? Or simply attention, of any kind we can get?
At the very least, we want a witness. We can't stand the idea of our own voices falling silently finally, like a radio running down.


I think of my heart as a companion on an endless forced march, the two of us roped together, unwilling conspirators in some plot or tactic we've got no handle on. Where are we going? Towards the next day. It hasn't escaped me that the object that keeps me alive is the same one that will kill me. In this way, it's like love, or a certain kind of it.

[DisappointedDreamer]

Още:

“Happiness is a garden walled with glass: there's no way in or out. In Paradise there are no stories, because there are no journeys. It's loss and regret and misery and yearning that drive the story forward, along its twisted road.”



“I was sand, I was snow—written on, rewritten, smoothed over.”



“You want the truth, of course. You want me to put two and two together. But two and two doesn’t necessarily get you the truth. Two and two equals a voice outside the window. Two and two equals the wind. The living bird is not its labeled bones.”

[Jaune]

Много харесвам М. Атууд. Прекрасна писателка е, с вълшебно слово.

[DisappointedDreamer]

^Нали! Любима ми е, още откакто прочетох the Handmaid's tale.

[Jaune]

Мхм. :) На мен от Lady Oracle. Имам чувството, че е една от най-добрите ми находки, открих я съвсем случайно и просто й повярвах. :Д

[DisappointedDreamer]

Прочетох The vision by Dean Koontz. Нищо особено; страниците бяха 90% пълни с разговори между героите. Самите герои бяха несъвършени, прекалено еднакви, семпли личности. А една пълноценна личност никога не е семпла. Като цяло не я препоръчвам, освен ако нямате време за убиване. Чете се страшно бързо и ви държи нащрек. Това и е единственото позитивно качества - всява мъничко страх в началото.

[Auriss]

А една пълноценна личност никога не е семпла.
баси грубото :Д
Мен пък такива простички и чистосърдечни хора колко по-приятни са ми от някакви псевдо интелигенти, които накрая се оказват кълбо комплекси с щипка драма на млади години ...

[DisappointedDreamer]

баси грубото :Д
Мен пък такива простички и чистосърдечни хора колко по-приятни са ми от някакви псевдо интелигенти, които накрая се оказват кълбо комплекси с щипка драма на млади години ...

Не ме разбра.
Семпъл в живота, но не и като характер.

Не вярвам да има личност, чиито ум да не е лабиринт.

//иначе, и аз си умирам за семпли, скромни, простички хорица, с които можеш широко да се усмихваш.

[leadyflame]

Сега съм на Арчибълд Кронин "приключения в два свята". Едва в началото, а вече ми се иска да съм я изчела, лека като текстура, но изключително приятна и интригуваща. За 30 страници толкова мга да кажа. Да видим как ще се развие по напред.

[Fisherman]

Жалко,че книгите не мога да те научат на морал и ценностна система.

[CoNviCt]

Те могат. Но хората вече са твърде хитри и не се поддават.

[DisappointedDreamer]

Тей. Сдобих се с 9 нови книги на цена общо 11 евро.

Това са следните:

The Corrections by Jonathan Franzen

The Idiot by Fyodor Dostoevsky

Veronice decides to die by Paulo Coelho

Catch 22 by Joseph Heller

Agatha Christie - Death on the Nile

Agatha Christie - Towards zero

The Alchemist - Paulo Coelho

Love, again by Doris Lessing

Sense and Sensibility by Jane Austen

Тия дни доста ще се разписвам в темата 8-)

[xoxi]

^ Къде ги намираш? :O

[DisappointedDreamer]

Има магазин за втора употреба в един от кварталите на Стокхолм. Имат всичко - дрехи, мебели, книги, филми, картини, керамика; абе абсолютно всичко.
И оттам купувам книгите, защото струват между 1 и 3 евро, което е нищо.

[DisappointedDreamer]

Прочетох Вероника решава да умре. Филма съм го гледала, затова знаех какво ще се случи в книгата. Харесаха ми някои мисли на авторът, но като цяло не ме грабна силно. Хареса ми и фактът, че разказа историите на Мари и Едуард, а не само за Вероника. Бързо се чете; езикът е прост. Като идея ми хареса, но може би някой друг автор щеше да предаде идеята по-добре.

+ Малко преувеличена ми дойде причината, поради коята Едуард беше в болницата.

Малко мисли:

“Collective madness is called sanity ..”

"Insanity is the inability to communicate your ideas."

“And the best way to know who we are is often to find out how others see us.”

“The happier people can be, the unhappier they are.”

“What does learning mean: accumulating knowledge or transforming your life?”

тия дни ще видя сметката на the Alchemist

[DisappointedDreamer]

И пак сама си дрънкам.

Алхимикът прочетох отдавна. Хареса ми, тъй като преобладаваха елементи на поговорки, силмволизъм, традиции. Знаете, че е тъничка и се чете бързо като приказка. Интересно ми е дали идеята за книгата е изцяло негова, или е откраднал елементи от историята в Хиляда и една нощи. Приятна беше за четене, но не бих я сложила в графата "любими".

Книгата като цяло е просто огледало на мъдри мисли, които са всъщност толкова прости. Това ми харесва в нея.

“Everything that happens once can never happen again. But everything that happens twice will surely happen a third time.”

“If you start by promising what you don't even have yet, you'll lose your desire to work towards getting it.”

Ето такива прости неща, които всички знаем и чувстваме. Хубаво е да ги видиш написани.

ще видим дали The Corrections by Jonathan Franzen е хубава, сега.

[SunT]

Аз мога да се включа с прочетен Тютюн 1 част, версията с Лила...
Хич не съм добра в това да анализирам книги, а и я четох много дълго време с големи паузи, така че не мога да кажа конкретно нещо, което ме е впечатлило. Имаше някаква харизма, която ме караше веднъж да искам да чета още и още, друг път да я зарязвам в продължение на седмици.. Може би не е за моята вързраст, тъй като чувствам, че не съм могла да разбера дори 1/4 от нея, но пуст tumblr :D Anyway, чувствам се доста притисната от всички неща, които трябва да чета (много мразя така).

[xoxi]

Днес започнах "На юг от границата, на запад от слънцето" на Харуки Мураками
и
"Входът за рая - платен" на Дийн Кунц.

За първи път почвам две книги едновременно, които са ми еднакво интересни. Дори Кунц! Изненадана съм, че още с първите 1-2 глави от книгата ме грабна.
А на Мураками май това е първата книга, която ще чета.
Бързо ми вървят и двамата засега.

[DisappointedDreamer]

О, сподели и за двамата после. И двамката ми пълнят полиците вкъщи :Д

[ameli]

Чета "Беднякът милионер".. тягостна е на моменти.

[BloodyDreamer]

Един месец циклих на "Пир за врани"... и после за един ден прочетох една трета от "Танц за дракони". Четох някакви много негативни отзиви за тези две книги. И много ми харесва как двамата ми най-любими герои умряха, третият е сакат, четвъртият го мъчат много брутално, а петият и шестият ще умрат в края на книгата (леко се понаспойлвах, ама не съм чела допълнително, защото така мога да се надявам, че не съм разбрала правилно от малкото, което прочетох)... Както и да е. Трябва да чета Илиада, пък не искам да я почвам. И съм си купила някакви други интересни книги и... и... плаче ми се. Нямам никакво време да чета. Искам да е лято! Или някаква ваканция, каквато и да е.
Ммм смятам да ходя скоро до библиотеката (като прочета "Танц за дракони") и да си взема по една книга на Дийн Кунц и Буковски. Препоръки? (нищо не съм чела и от двамата автори)

[DisappointedDreamer]

Дийн Кунц - from the corner of his eye или odd thomas.

[violethill.]

С огромен интерес я следя тази тема.
Преди няколко дни приключих "За мишките и хората" на Стайнбек и още не съм започнала нищо ново,защото нямам идея какво ми се чете.Може би ще започна Kafka on the shore,но не съм сигурна. Of mice and men ми хареса,но адски много ме мързи да пиша няква резенция в момента.Не беше нищо толкова впечатляващо и все пак,въпреки малкия си обем,е пълна с изводи,които можеш да си извлечеш.Определено най-много ме впечатли Джордж.Прехвърлих и филма,Джон Малкович се справя прекрасно с ролята си.

[DisappointedDreamer]

Оооо, прочети Кафка on the shore!!! :)

[anonymous708973]

Един месец циклих на "Пир за врани"... и после за един ден прочетох една трета от "Танц за дракони". Четох някакви много негативни отзиви за тези две книги. И много ми харесва как двамата ми най-любими герои умряха, третият е сакат, четвъртият го мъчат много брутално, а петият и шестият ще умрат в края на книгата (леко се понаспойлвах, ама не съм чела допълнително, защото така мога да се надявам, че не съм разбрала правилно от малкото, което прочетох)... Както и да е. Трябва да чета Илиада, пък не искам да я почвам. И съм си купила някакви други интересни книги и... и... плаче ми се. Нямам никакво време да чета. Искам да е лято! Или някаква ваканция, каквато и да е.
Ммм смятам да ходя скоро до библиотеката (като прочета "Танц за дракони") и да си взема по една книга на Дийн Кунц и Буковски. Препоръки? (нищо не съм чела и от двамата автори)

От Буковски не си взимай Factotum, че най-много да не го четеш никога вече.

[xoxi]

Оооо, прочети Кафка on the shore!!! :)

Аз мислех нея да си взема, когато свърша със сегашната.
На гърба на книгата обаче прочетох, че от един прочит най-вероятно нищо няма да се разбере от написаното, а пък като я видях каква тухличка е, сега нямам много време за дълбокомислени книги, които няма да схвана веднага. Предполагам ще я отложа за някоя ваканция, въпреки че много исках да я прочета.

[Jaune]

Уникална е книгата и се чете много леко. Поне според мен.

[DisappointedDreamer]

Чете се леко, да, и бързо, но е пълна с гатанки, символизъм и т.н. Самата цел на автора с написването на книгата е да даде свобода на всеки един читател да направи свой извод от всичките и страници. Книгата е самото олицетворение на думите символизъм и метафора. Една голяма гатанка-пъзел е, която трудно ще разбереш от просто едно прочитане.

[Jaune]

Е, да, ама за мен в тва е удоволствието от четенето. :д

[SunT]

Трябва да чета Илиада, пък не искам да я почвам. И съм си купила някакви други интересни книги и... и... плаче ми се. Нямам никакво време да чета. Искам да е лято! Или някаква ваканция, каквато и да е.
Знаех си, че не може да съм сама. :/ С разликата, че съм прочела Илиада до 5%.

[wasch0]

Преди два дни започнах "Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл като, незнайно защо, бях много скептично настроена. Днес, дотолкова се потопих в страниците й, че не усетих как мина деня. Свърши и втория том, а толкова харесах героите,цялостния сюжет, че копнея за трети. Изтеглих си и филма, но много ме разочарова.
Книжката не е боза, препоръчвам я :)

[SunT]

Днес почнах City of bones <3 и вече съм след 25% ^.^

[brutaLxxbunny]

А друго си е да забереш стара книга от Славейков за 5лв. и тя да се окаже една от най-хубавите, които си чел!
Джак Керуак - "На пътя". Преполових я и съм очарована. Книга за хората, които търсят себе си... или пък искат да се изгубят.

"…Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!" Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте?"

"Веднъж леля ми беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие."

"Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него."

[BloodyDreamer]

От Буковски не си взимай Factotum, че най-много да не го четеш никога вече.
Защо?


Дийн Кунц - from the corner of his eye или odd thomas.
Окей, мерси :)


Преди два дни започнах "Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл като, незнайно защо, бях много скептично настроена. Днес, дотолкова се потопих в страниците й, че не усетих как мина деня. Свърши и втория том, а толкова харесах героите,цялостния сюжет, че копнея за трети. Изтеглих си и филма, но много ме разочарова.
Книжката не е боза, препоръчвам я :)
Любимата книга на баща ми. Когато е бил студент, е стоял буден цяла нощ, за да прочете двата тома, въпреки че на следващия ден е имал изпит.


А друго си е да забереш стара книга от Славейков за 5лв. и тя да се окаже една от най-хубавите, които си чел!
Коя книга?

[brutaLxxbunny]

^^ Споменатата отдолу - Джак Керуак, "По пътя" :)

[BloodyDreamer]

О. Просто реших, че под "Славейков" имаш предвид автора :D
Напоследък постоянно я виждам тая книга около мен (или чувам за нея). Тази седмица ще отида до библиотеката и ще си я взема, обаче съм решила да я чета на английски. Надявам се, че няма да е прекалено сложен, за да ми отнеме удоволствието от четенето.

[brutaLxxbunny]

Не, не мисля, че ще е сложен. Съдя по превода, разбира се.

[Зайче..]

Наскоро четох "Вероника решава да умре" на Паулу Коелю и останах приятно изненадана (не знам защо всички го плюят постоянно и казват, че само манекенките четяли неговите книги 8-) )
Та, ако може да ми препоръчате някоя подобна книга? И аз не знам какво точно търся, но приемам всякакви съвети ;д

[LadyDi]

Наскоро четох "Вероника решава да умре" на Паулу Коелю и останах приятно изненадана (не знам защо всички го плюят постоянно и казват, че само манекенките четяли неговите книги 8-) )
Та, ако може да ми препоръчате някоя подобна книга? И аз не знам какво точно търся, но приемам всякакви съвети ;д

Другите книги на Коелю?

[CoNviCt]

Наскоро четох "Вероника решава да умре" на Паулу Коелю и останах приятно изненадана (не знам защо всички го плюят постоянно и казват, че само манекенките четяли неговите книги 8-) )
Та, ако може да ми препоръчате някоя подобна книга? И аз не знам какво точно търся, но приемам всякакви съвети ;д
Значи имаш потенциал да станеш манекенка.
//Шега.

[Зайче..]

Значи имаш потенциал да станеш манекенка.
//Шега.

мерси :3
Аз съм от онези вървежните, които не свалят леопардовите клинчета. Сега, след като прочетох една книга, се мисля за най-умния човек на земята. :р

[vampire_girl_]

Зайче,ако нямаш против да е пак Коелю - "Единайсет минути" (http://www.helikon.bg/books/56/-%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%B5%D 1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%B8-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_114808. html) ми е любима от книгите му. Хорхе Букай "Приказки за размисъл" (http://www.store.bg/p28818/prikazki-za-razmisyl-horhe-bukaj.html) - много приятна,чете се с лекота. Виж и тази (http://www.book.store.bg/p21261/za-liubovta-i-siankata-isabel-aliende.html)

[Зайче..]

Зайче,ако нямаш против да е пак Коелю - "Единайсет минути" (http://www.helikon.bg/books/56/-%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%B5%D 1%82-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%83%D1%82%D0%B8-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D1%81%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_114808. html) ми е любима от книгите му. Хорхе Букай "Приказки за размисъл" (http://www.store.bg/p28818/prikazki-za-razmisyl-horhe-bukaj.html) - много приятна,чете се с лекота. Виж и тази (http://www.book.store.bg/p21261/za-liubovta-i-siankata-isabel-aliende.html)

Много благодаря. :)

[anonymous708973]

Защо?

Защото специално тази книга е толкова повърхностна, че няма накъде повече. ТЪРСИХ да открия смисъл, защото на приятеля ми толкова много му хареса, под вола теле се опитвах да намеря, ама не.

Изреченията са по 2-3 думи. Конструкция тип подлог-сказуемо-евентуално допълнение. Пиене, ядене, безпаричие, "ебане", както сам се изразява. Това са ключовите теми. Край няма. Начало няма. Просто една излята помия за човек без амбиции от най-низшия слой на обществото. Клатене на цици, ерекции етц. по време на цялата книга. Чете се за един следобед, не остава никакъв спомен в главата само дето си си загубил времето.
Гнус. Имаше точно един момент, на който си казах "ооо, егати миличкото" и 5 секунди по-късно същата гнусотия.
Определено ще прочета още нещо преди да го заклеймя като некадърен.
За Буковски казват едно нещо - или ще го заобичаш, или ще го намразиш.

За съжаление, не мога да цитирам, понеже я нямам край мен.

[Blub]

Можете ли да ми препоръчате книга подобна на "Вината в нашите звезди" и "Къде си Аляска?"

[Зайче..]

Можете ли да ми препоръчате книга подобна на "Вината в нашите звезди"

Тази днес си я поръчах и звучи доста интересна. Според това, което прочетох общо взето момичето е болно от неизлечима болест и се влюбва в някакво момче (накратко), което доста наподобява на "Вероника решава да умре", така че ако не съм в грешка може би и тази книга ще ти хареса. :3

[Jaune]

Буковски е един от онези автори, които могат да бъдат брутално цинични и все пак да те карат да ги обичаш.

он: на Ловецът на хвърчила съм, но не ми е толкова интересна, колкото очаквах. Явно се бях надъхала прекалено, заради всичките добри отзиви. Вината в нашите звезди ми хареса МНОГО.

[leadyflame]

Сега съма на Балзак "Шагренова кожа". Стилът на автора използван в тази книга е доста описателен и оживителен. Всяка случка е обрисувана в ярък цвят. Интелигетно написани диалози. Към момента съм очарована, предполагам че и следващите обърнати страници няма да ме оставят разочарована.

[DisappointedDreamer]

Отново се включвам с дълги постове.

Купих си 6 нови книги за 7 евро :Д

Една от тях е Zen in the art of writing на Рей Бредбъри. Е, няма такъв хубав encouraging наръчник за писане! Прекрасен е Бредбъри, а книгата е с цел да помогне на всички онези писатели, които не могат да намерят все още себе си. Като лъч светлина в тунел е. Едно-единствено зелено листо сред хиляди жълти. Гладък сняг и стъпка. Абе, схващате! Препоръчвам на всеки, който се нуждае от малко мотивация, уроци по живота и тласък към живеенето му.

"Life is like underwear, should be changed twice a day."

“Plot is no more than footprints left in the snow after your characters have run by on their way to incredible destinations.”

"Think of Shakespeare and Melville and you think of thunder, lightning, wind. They all knew the joy of creating in large or small forms, on unlimited or restricted canvases. These are the children of the gods."

“What are the best things and the worst things in your life, and when are you going to get around to whispering or shouting them?”

Абсолютен гений е! Искам да го нагушкам :Д

Останалите пет книги са следните:

1. Любимеца ми Стиви Кинг - The Dark Half

2. Amy Tan - The hundred secret senses - втората нейна книга, която притежавам.

3. The Nick and Adams Stories - Ernest Hemingway <3

4. My name escapes me (the diary of a retiring actor) - Alec Guinness

5. Mrs Dalloway - Virginia Woolf

Пък и не са толкова дебели, така че се надявам да имам време да ги прочета.

През това време се мъча да довърша The Corrections на J. Franzen. Не е лоша, има някои истини в нея, които бях изненадена да прочета. За сметка на това, обаче, ми върви бавно.

[Зайче..]

Вчера ми пристигна книгата (Вината в нашите звезди) и вече съм след половината. Много е интересна и ме грабна още от началото. Доста е тъжна и тежка за четене (според мен), но е и страшно интересна. Все още не съм я прочела напълно, но я препоръчвам. :)

[CoNviCt]

Защото специално тази книга е толкова повърхностна, че няма накъде повече. ТЪРСИХ да открия смисъл, защото на приятеля ми толкова много му хареса, под вола теле се опитвах да намеря, ама не.

Изреченията са по 2-3 думи. Конструкция тип подлог-сказуемо-евентуално допълнение. Пиене, ядене, безпаричие, "ебане", както сам се изразява. Това са ключовите теми. Край няма. Начало няма. Просто една излята помия за човек без амбиции от най-низшия слой на обществото. Клатене на цици, ерекции етц. по време на цялата книга. Чете се за един следобед, не остава никакъв спомен в главата само дето си си загубил времето.
Гнус. Имаше точно един момент, на който си казах "ооо, егати миличкото" и 5 секунди по-късно същата гнусотия.
Определено ще прочета още нещо преди да го заклеймя като некадърен.
За Буковски казват едно нещо - или ще го заобичаш, или ще го намразиш.

За съжаление, не мога да цитирам, понеже я нямам край мен.

Прибързваш. Съвършено прибързваш. Защо пише в този стил? Защо героите му са такива? Защо издава книгите си?
С такава смазваща категоричност отричаш, отхвърляш, че нямаш време да потърсиш причините.
Добър писател със силен търговски нюх, открива ниша. Предлагането е резултат от търсенето. Такъв продукт се търси. С плосък сюжет, с повърхностни герои. Купува се. Той печели. Но дали това е негово творчество, или творчество на парите? Кой знае.

[ayaa_]

Някой ще ми каже ли мнение за ''Любовта трае 3 години'' :)

[Зайче..]

Днес прочетох книгата ("Вината в нашите звезди"). Никога досега не бях успявала да прочета книга за 3 дни. 8-) Специални благодарности на Blub, че спомена за тази книга тук и така успях да науча за нея. Все още я препоръчвам и съвсем скоро започвам "Къде си Аляска" или "Любовта трае 3 години" (според зависи коя ще има в книжарницата, от която ми е най-удобно да пазарувам). :)))))

[BrainPants]

Здравейте! Искам да си подобря нивото на английски език, затова реших да чета книжките на английски. Моля, да ми препоръчате, като за начало, някоя леко написана книга, ще ви бъда благодарна :)))
Иначе, аз сега приключвам "Банкери" на Артър Хейли. Много увлекателна книга, която държи под напрежение от началото до края. Харесва ми това, че е написана през 70те, но някакси много точно описва света, в който живеем и принципа, по който работят банките.

[DisappointedDreamer]

^The catcher in the rye 8-)

[anonymous708973]

Прибързваш. Съвършено прибързваш. Защо пише в този стил? Защо героите му са такива? Защо издава книгите си?
С такава смазваща категоричност отричаш, отхвърляш, че нямаш време да потърсиш причините.
Добър писател със силен търговски нюх, открива ниша. Предлагането е резултат от търсенето. Такъв продукт се търси. С плосък сюжет, с повърхностни герои. Купува се. Той печели. Но дали това е негово творчество, или творчество на парите? Кой знае.

Защото самият той е пияница и женкар?

Защо всъщност трябва да ми пука защо героите му са плоски? Плоски са и толкова. Еднопластови, скучни, неизненадващи. Без душевни преврати. "Малки хора", чиито надежди и желания са ограничени до задоволяването на най-първобитните нужди. Не ме научават на нищо освен "Не ставай като тях", ама и дори това не е особено полезно.

[xoxi]

Минавам да кажа, че от Мураками съм разочарована. Няма да си взимам друга негова книга засега.

Случайно или не, често слушам за Буковски (не само във форума) и мисля да му дам шанс и на него. Прочетох няколко реда от някаква рандъм негова книга в библиотеката и смятам, че той има по-голям шанс да ми се хареса. Ще видим.

[DisappointedDreamer]

Защо си разочарована от Мураками? Коя негова книга прочете?

Иначе, мда. Има хубави идеи, but they are poorly executed.

[xoxi]

^ На юг от границата, на запад от слънцето.
Много плоско написана история. Никакво развитие, никакво задълбочаване в характерите на героите, всичко вървеше бавно, мудно, не предизвикваше никакъв интерес. Не успя да ме докосне по абсолютно никакъв начин. Шимамото беше представена прекалено мистериозно. Имам чувството, че Мураками се е опитал да я направи супер интересна с тази мистериозност, но е постигнал точно обратен ефект. Тя все няма какво да каже за себе си, не иска да говори, загатнати са някакви неща, за които така и не се даде обяснение. Мъжката част в книгата (забравих му името) също не предизвика интерес. От неговия живот се даваха повече подробности, но те пък бяха разказани малко "през пръсти". Никаква динамика, никаква емоция.
Доста време ми отне да прочета тая тънка книжка.
Със същата заинтересованост и страст чета вестника на Кауфланд. Даже той ми е малко по-интересен.
Много съм разочарована.

[pandabear]

Вчера привърших "Момчешки живот". Превъзходна книга на всички нива, тонове респект за МакКамън. Не съм се чувствала толкова щастливо вдетинена от години. Наистина чудесна книга. Кара те да настръхнеш. Просто те хваща силно от самото начало и не те пуска даже след края. И има от всичко по малко. По щипка Марк Твен, но за възрастни, Рей Бредбъри, със сходни фантастични елементи, и тук-таме Стивън Кинг, със стряскащите моменти. За тези, които не са я чели, силно препоръчвам да го направят. Няма да съжалявате. (:

[anonymous708973]

Като спомена Рей Бредбъри, чела съм първите три страници от първата му книга ... мисля, че беше "Вино от глухарчета", не ме яжте, ако не е тя. Не съм била по-отегчена. Спомням си за някакъв влак и някакво билетче, което, скъсано на 18024864 парченца, се носи из въздуха и не знам си какво... и това описание три страници.
Да й дам ли втори шанс?

[leadyflame]

Сега чета Ървинг Стоун "Жажда за живот" интерпретация на живота на Винсент Ван Гог. На моменти ме надъхва, харесва ми. Наситена е и с нежност, която ме привлича.. Да видим на къде ще отиде този емоционален герой.

[DisappointedDreamer]

Като спомена Рей Бредбъри, чела съм първите три страници от първата му книга ... мисля, че беше "Вино от глухарчета", не ме яжте, ако не е тя. Не съм била по-отегчена. Спомням си за някакъв влак и някакво билетче, което, скъсано на 18024864 парченца, се носи из въздуха и не знам си какво... и това описание три страници.
Да й дам ли втори шанс?

Ти шегуваш ли се?

Рей Бредбъри е бог. Преди няколко дни завърших Zen in the art of writing и с ръка на сърцето мога да заява, че Рей е просто прекрасен. Няма такъв като него. Мъжка версия на Силвия Плат! :Д

Иначе, и аз съм разочарована от the Corrections by Jonathan еди кой си. На 300-та страница съм от общо 600 и не мога да продължа повече. Толкова е скучнаа. Авторът пише за някакви неща, които можеше да се спестят (подробности от маркетинговия свят и научния), защото нямат нищо общо с персонажите и това, с което те се борят. Зарязах я. В момента чета автобиография на Alec Guinness, с названието My name escapes me.

Ще пиша повече. Нямам време за четене на книги, за съжаление :/

[Jaune]

Според мен Вино от глухарчета е единственото, което си струва на Бредбъри. Просто останалите му неща въобще не ми допадат. А Силвия Плат ми е специално любима бтв, има някаква прилика, но ... не... :Д
//Чудя се какво да почна да чета. 100 години самота ми е в списъка.

[DisappointedDreamer]

Дори и Смъртта е самотно занимание не ти ли хареса?

:/

[Jaune]

Нея само съм я почвала май. Може да пробвам, тя е криминална, явно съм се повлияла от факта, че пише научна фантастика, която просто не мога да чета, въпреки добрите ми намерения. :Д

[Deadlock]

И аз нямам хубави спомени от Вино от глухарчета. За сметка на това, 451 градуса по Фаренхайт е страхотна книга. Също Бредбъри има хубави разкази. Хм, страхотен момент да дам втори шанс на виното от глухарчета, заглавието е очарователно.

[DisappointedDreamer]

Мен Вино от глухарчета ме разочарова, тъй като нямаше никаква история, развръзка, ау, тинтири минтири. За сметка на това е пълна с хубави цитати, спомени и емоции. Не е нещо, което трябва да подхванете да четете, освен ако не сте в наистина релаксиращо, лятно-весело настроение.

[therichbitch]

Да й дам ли втори шанс?
Да

Имам въпрос към тези в чужбина. (може да е малко тъп) Откъде сваляте книги и изобщо сваляте ли, защото също са си защитени с авторски права..

[DisappointedDreamer]

О, аз пиша заглавието на книгата и пдф след нея в гугъл, и все някъде ще ми излезе. 8-) Иначе, можеш да помолиш някой в България да ти изтегли еди кои си книги и да ти ги прати по имейл/скайп. И това съм правила :Д

[anonymous708973]

Какви книги, душа? Аз време да си прочета вестника нямам :Д

Иначе Читанката ми е достъпна.

[Jaune]

На мен пък В от глухарчета не ми беше лека, напротив, натовари ме. В хубавия смисъл де, натовари ме с емоция. 451 не можах да я прочета. Не харесвам антиутопии, сигурно затова и 1984 не ми хареса.
Някой мнение за Middlesex или The Virgin Suicides?

[therichbitch]

О, аз пиша заглавието на книгата и пдф след нея в гугъл, и все някъде ще ми излезе. 8-) Иначе, можеш да помолиш някой в България да ти изтегли еди кои си книги и да ти ги прати по имейл/скайп. И това съм правила :Д

да бе и аз си свалям pdf-ове, ама ме наплашиха с някви торенти, книги, глоби, четох закона и наистина не е легално

Пантерке, в читанката са само на бг (нали? :Д) , пък аз си чета на английски, та затова

[anonymous708973]

Че ти в чужбина ли си?

Мда, в читанката са само на бг доколкото знам.

[Deadlock]

Аз си свалям торенти и от mobilism forum. Ако не са ти достъпни, използвай прокси. Не е легално, но никой няма да ти търси отговорност за това, така че въпросът остава морален, а не практически.

[ameli]

Днес си купих Крадецът на книги и Хайди (на англ.). Още не съм намерила време, че да ги почна, но се надявам да не остана разочарована от прехвалване..

[DisappointedDreamer]

Оо, Крадецът на книги е невероятна!!!! Една от любимите ми книги и филм по нея излиза другата година! :)

[kilers]

Препоръчайте ми някоя книга , която "ще ми промени живота" " ще ми промени мирогледа" "ще ми промени начина на мислене" и т.н. ? Гледал " Не пипай тази книга " , но мненията са много различни , а искам да знам , че това ,което чета , е истина : )

Благодаря предварително .

[Jaune]

То коя ще да е тази книга, зависи от настроението ти... от това, какъв човек си. Много е комплексно и няма верен отговор на въпроса. Аз лично не мога да кажа, че има такава книга... просто да "промени живота" ти е много радикално.

[kilers]

да "промени живота ми" беше преувеличено .. Мисълта ми беше някоя наистина стойностна , коята те кара да се замислиш :)

[Jaune]

На изток от рая? :Д Не съм добра в съветите, особено ако стрелям в тъмното.

ОН: Взех си 30 неизвинени /В. Щерева/, Д-р Живаго, ЛОЛИТА /най-накрая/ и Дългият път надолу /Ник Хорнби/.

[xoxi]

Взех си "To Kill a Mockingbird'' и се очаква в скоро време да я започна.
Прочетох някакви мнения в интернет, но гледам да не я започвам с предварителни очаквания.

[mimsssssss]

За промяна на мирогледа и може би малко по-реална преценка на живота - Под купола на Стивън Кинг.
За оценяване на приятелството, борбата в живота и важните малки нещица - Хари Потър
За несправедливостта, за това как ако се бориш накрая всеки си получава заслуженото - Игрите на глада, Бягащият човек и още някоя, в момента ми е хвръкнала от акъла.
Така че дай някаква конкретна тематика ако искаш - и жанр също. Щото всичко може да се намери във всеки един жанр.
В момента никакво време нямам заради един въпросен изпит, на който не съм се явявала и смятам да го направя след две седмици. Иначе Дългата разходка ми е на нощното шкафче, ама ще видим кога ще я почна.

[DisappointedDreamer]

Какво промени в мирогледа ти Под купола?

[mimsssssss]

Много неща. Особено колко малко неща ценя, но се замислих ако ги няма какво ще стане?
Също така да обръщам внимание повече на хората, които говорят за нечие благо и как се извиняват за постъпките си. Всъщност те правят някои неща за собствени цели, но замаскирани под предлог че помагат за нечии чужд проблем. Понякога съм попадала в такива клопки, после дори се чувствам задължена на човека. Определено ми се отвориха очите в една скорошна "приятелска" връзка.
И може би обясних чуждата лошотия от една страна. Не знам дали си го чела, но се споменаваше за децата които тормозели мравки, котките и т.н. и не си дават сметка че правят нещо лошо, просто защото не са израстнали толкова високо морално, не са си изградили ценности. Навява ме на мисълта, че някои хора цял живот си остават деца в това отношение и е добре да спра да ги съдя за малоумщината им, тъй като те не го осъзнават и вероятно никога няма да го осъзнаят.

[DisappointedDreamer]

Дали съм го чела? Чела съм книгата, а пък Кинг ми е любимият автор :Д Просто се зачудих какво толкова е променил в мирогледа ти.

[mimsssssss]

Аз Кинг чета сравнително скоро, няколко години. Леля ми много го харесва и колежка от курса, която в последствие ми стана доста близка приятелка. Преди две години и бях подарила първия купол, после тя си взе и втората. Иначе не бих казала, че ми е любим автор, но ми допада. Ако вникна в някой герой, извън цялата брутална ситуация - има доста добре мисли :) На теб не ти ли донесе нещо книгата?

[DisappointedDreamer]

Точно тя - не. Поне не мога да си спомня, което почти автоматично означава, че не ме е впечатлила толкова много, нито пък е оставила трайна следа в съзнанието ми. Като цяло бях разочарована от Под Купола, или поне не баш толкова впечатлена както от други негови книги. Не ми хареса последната част в историята, с извънземните и кутията (до колкото помня).

[mimsssssss]

Е, и на мен не ми харесаха някои неща. Примерно тия от вън биха могли да го измият няколко пъти да речем и вътре да стане малко влага, а не сухота като в пустиня. Или да пробват с течен азот да напръскат и после да го счупят. Но накрая това с кутията мен ми хареса - че в последният си миг все пак правиш всичко възможно за да се спасиш, било дори и да се унизиш и да молиш за милост. Още повече дядката че си жертва живота, щото се покайваше. И каза, че не може да изкупи греха си, но се покайва и иска вече да помогне на хората.
Може би всеки гледа по различен начин на книгата, моментите и т.н.

[Зайче..]

Преди няколко дни започнах да чета "Къде си сега?" на Мери Хигинс Кларк и е доста интересна книга. Още не съм стигнала доникъде - преди половината съм, но е интересна в общи линии за сега. :)

[xoxi]

rulit.net
Сайтът е руски, но има и 9000+ книги на български, 27000+ на английски и т.н.
С приятеля ми още разглеждаме и сваляме. xD Сега преглеждаме и българските заглавия. Намират се книги, които никъде не съм срещала онлайн. Нови, стари... лудница. Много се радвам, че преди малко открих Игрите на глада.
Единственият недостатък е, че не мога да ги свалям във формат epub, въпреки, че го има като опция. Свалям си ги в txt и конвертирам после, но това е нищо работа. Заслужава си труда. :D

(прецених, че е по-добре да ви дам сайта тук, отколкото в другата тема)

[SonataArctica]

Благодаря!