Ese po literatura

[_Jessy_]

Horaaaa, pomooo6t ! Imam da pi6a ese po literatura, a takvoz jivotno ne sym praila do sq ! Temata mi e "interpretirajte problema za ludostta na Don Kihot ot svoq gledna to4ka" i neznam vyob6te kvo da pi6a ta... misylta mi e da mi kajete nqkoi sait, v koito moga da namerq nqkvo takova ese... MOQL VI SEEE

[techCandy]

Horaaaa, pomooo6t ! Imam da pi6a ese po literatura, a takvoz jivotno ne sym praila do sq ! Temata mi e "interpretirajte problema za ludostta na Don Kihot ot svoq gledna to4ka" i neznam vyob6te kvo da pi6a ta... misylta mi e da mi kajete nqkoi sait, v koito moga da namerq nqkvo takova ese... MOQL VI SEEE

mi az osven za www.referati.com ne se se6tam za drugo
i do sega vika6 ne si pisala ese a?
dai malko da ti pomogna togava
predpolagam 4e znae6 no za vseki slu4ai da ti kaja- eseto e izlagane na li4nata ti gledna to4ka na malko po kulturen ezik v pismen variant
s malko po bogat re4nik i izpolzvane na malko po slojni dumi4ki efekta e tok
a i temata ti ne e trudna vyob6te
nadqvam se 4e si pro4ela Don Kihot....ili pone nqkoi 4asti ot nego
ili pone znae6 za kakvo stava na re4?!?
are ako ima6 o6te zatrudneniq svirkai v taq tema i moje da ti pomogna malko, no nqma da ti go napi6a! trqq sama da se my4i6 za da se nau4i6

[SweeT^Puppyy]

Разумът и безумието на Дон Кихот
Дон Кихот, рицарят на Ла Манча, последният от вида си, обвинен в лудост от един обезумял свят. Това е съдбата на благородния идалго, който успя да види света с други очи.
Макар и разумът да не е напускал Дон Кихот, той бива смятан за безумец, само защото се е отдал на своя собствена идея с цялото си същество. На него ли му се привиждат великани, крепости и магьосници или останалият свят не се старае да ги види?
Разумът е мерната единица на обществото за Дон Кохот, от която не бяга. И именно от нея идва големия край на подтискащия го тунел, в който се е намирал. Дон Кохот е търсещ човек, действащ и скоро осъзнава, че е закован с хиляда окови в най-тъмното ъгълче на душата си, а благородният идалго Кихада (Кехада) всъщност не е той. Това е образ, създаден от другите, образ, еднакъв с още стотици хиляди, образ, изплетен от оковите му. Дон Кихот започва да троши оковите си и скоро стига до последната и най-тежката, на която пише “Разум”, разбива и нея. Рицарят на Ла Манча е вече свободен да излезе, но както всяко същество, стояло дълго на тъмно, излизайки на светло, очите му не виждат. Когато свиква със светлината, Дон Кихот вижда един свят с гори от вериги, на които са приковани милиони души. Обаче това няма никакво значение, защото той е себе си, той е такъв, какъвто иска, той преминал изпитанията. Дон Кихот е попаднал в света на мечтите, където всичко съществува и може да има, което си пожелае. Окованите души, осъзнавайки неограничените възможности на Дон-Кихотовата душа, започват да викат по рицаря. Във физическия свят, където идалгото с външен вид на Кехада е всъщност Дон Кихот, виковете се превръщат в клеймо за свободата му. Така търсещият човек започва да разглежда и опознава новия свят, за който се е борил толкова трудно. Скоро разбира, че красотата и чудатостите, които открива, му стават тягостни, тъй като няма с кого да ги сподели. Той е сам-самин, обграден от мечтите си и без приятел. След осъзнаването на болезнената истина, Дон Кихот решава да се върне и да сложи пак своите окови. Така той се самооковава, но вече му е приятно, защото е докоснал вълшебството. Иронията е, че оковите му липсват, толкова дълго е стоял с тях, че те са станали едно цяло с него, те са истинските му приятели. Тяхното счупване е означавало само потвърждението им. Така разумът не е напускал Дон Кихот, а само е бил потвърден. Чрез метафората на разсъдъка си той съзнава своята зависимост от реалния свят, зависимост, чрез която съпоставя двата света, които е открил в себе си.
Нещата, които Дон Кихот е видял и докоснал, не са недостижими за хората. Те просто не са се старали да видят. В тяхното ежедневие няма място за себетърсене, погълнати от всекидневието си, хората се превръщат в роботи, вършейки само определени дейности без духовни цели.Човеците допускат да приемат самите себе си, мечтите и желанията си като част от тях, отричат и ги обявяват за безумие. Дон Кихот проявява истинската си същност, истинските си желания и обществото го обявява за луд, страхувайки се от него. По този начин хората прекъсват и последните си мостове към другото си аз, чрез което се освобождава истинската им идентичност. Отричайки и смеейки се на Дон Кихот, те се заключват все по-здраво в крепостите на душите си, несъбрали смелост да излязат срещу себе си. Смелостта, чрез която Дон Кихот постига пълна свобода за духа си, да се чувства такъв, какъвто иска, и да прави това, което иска. Поведението му е своенравно и безгрижно като на малко дете и това кара обществото да го отхвърли, виждайки в него части от най-съкровените си мечти. За разлика от останалите, Дон Кихот разбива рамките на тогавашния ограничен човек, нещо,което не може да се постигне от “здравомислещия” човек, който е по-скоро здравонемислещ, тъй като мисленето, в каквато и да е насока, отваря Вратата.
Дон Кихот е изхвърлен от обществото заради различността си. Различност, основана на здравия разум в търсене на собствена идентичност. Донът, обявен за безумец, е просто човек,разбрал и открил себе си.

Дон Кихот - безумец и мъдрец

През XVIв. в Испания се появява втората по разпространение в света книга след Библията - романът на Сервантес "Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча". Още с първата си част тази тровба събужда огромен интерес, който е жив и до днес.
Това, което най-често занимава изследователите на Сервантес и на неговото творчество, е образът на главния герой и най-вече разумът на неговото безумие.
Мъдрец в своите намерения, в своя идеал и в словото, с което го проповядва, и безумец в действията си и в средствата, с които си служи срещу злото, Дон Кихот тръгва по света, за да има днес човечеството един прекрасен модел за висша нравственост.
Прозрял истината на страшното време, в което живее, обикновеният, почти неизвестен на никого обеднял идалго дон Кихада (Кесада, Кехана) решава да поправи света, да върне хармонията на идеализираното минало, въплътено от него в мечтата му за Златния век. Многократно героят излага своите цели, споделя своите намерения, от които струят хуманизъм, готовност за действие и за саможертва в името на доброто и красивото. Той се стреми "да отмъщава за обиди, да премахва неправди, оправя неуредици, изкоренява злоупотреби и възстановява правата на онеправданите".
Задачите които си поставя идалгото, показват неговата способност да наблюдава, трезво да преценява действителността, да не затваря очите и сърцето си за неправдата и социалните проблеми, за страданията на хората около себе си. Състраданието към тяхната зла участ и любовта му към всички онеправдани раждат хуманистичния идеал на Дон Кихот. Като типичен човек от Ренесанса, героят мечтае за "Златния век", когато хората не са знаели злокобните думи "твое" и "мое", ползвали са се направо от даровете на природата и са вижеели в "мир, приятелство и сговор". По време на своите три похода и особено при последните два идалгото, вече "посветен" в рицарско звание, допълва представата на читателя за идеала, към който се стреми, излагайки разбианията си идеалното общество, в което няма потисници и потискани, хора с отнета свобода, престъпници, лъжци и личност без очи за красотата...
Рицарят на печалния образ изгражда този идеален свят чрез своето мъдро слово под формата на описания, разсъждения, разпалени спорове и най-вече - чрез съветите към Санчо - верния приятел и оръценосец. На базата на тези мъдри съвети и на своята здрава селска природа Санчо Панса, макар и подло измамен, изгражда прекрасен, хармоничен свят на "острова", който "управлява".
За да достигне своя идеал, идалгото е убеден, че е нужно действие. А действеността е едно от най-важните измерения на ренесансовата личност. Именно такава е личността на Сервантесовия герой. За съжаление обаче "рицарят на печалния образ" се ражда твърде късно - по времето на кризата на хуманизма, криза, която изживява и самият той. Тя се появява в резултат на сблъсъка на неговия мъдър хуманистичен идеал с грубата, жестока действителност, в която героят живее и която не успява да промени. Смъртта му - може би най-трагичният момент в романа, е закономерна, защото към нея рицарят сякаш неотклонно върви през трудните дни на своите походи. Защото не открива подходящите средства, с които да води битката срещу злото. Неговият рицарски атрибути - въоръжение, кон, оръценосец, дама на сърцето, израз на пародийното в романа, го превръщат в комичен герой. Враговете, срещу които води многократните си битки, и раните, които получава, превръщат постепенно комичното в трагично. Може би в края на своите странствания и особено след като е победен от мнимия рицар на бялата луна, Дон Кихот разбита безсмислието на своята борба. И помъдрява. Този факт тревожи читателя, обикнал "единственият странстващ рицар" и повярвал в мъдростта на неговия прекрасен идеал. Той измъчва и Санчо - "единственият странстващ оръженосец", защото селянинът не само е повярвал в мъдрите слова на Дон Кихот, не само се е докоснал до идеала на рицаря, а защото сам се е превърнал в пример за хуманизъм и вяра.
Дон Кихот умира. Не във битките си със злото и с грозното в света, а на своя беден одър в Ла Манча. Но това не означава смърт на идеала, защото със своята висока нравственост и самоотвержената си борба срещу злото Дон Кихот заживява извън Испания и XVIв., извън страниците на творбата, чийто герой е, за да се превърне в модел на поведение за всички времена.

Dano sym ti bila polezna

[©@|)@|\/|@®73®1]

е аз въобще не съм 4увал за такоа животно ) нз, не съм стигнал до Дон Кихот

<b style="color:black;background-color:#ffff66">Рhttp://www.teenproblem.net/forumазумът Рё безумието РЅР° <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b]
<b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон Кихот[/b], рицарят на Ла Манча, последният от вида си, обвинен в лудост от един обезумял свят. Това е съдбата на благородния идалго, който успя да види света с други очи.
Макар и разумът да не е напускал <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон Кихот[/b], той бива смятан за безумец, само защото се е отдал на своя собствена идея с цялото си същество. На него ли му се привиждат великани, крепости и магьосници или останалият свят не се старае да ги види?
Рhttp://www.teenproblem.net/forumазумът Рµ мерната единица РЅР° обществото Р·Р° Дон РљРѕС…РѕС‚, РѕС‚ която РЅРµ Р±СЏРіР°. Р? именно РѕС‚ нея РёРґРІР° големия край РЅР° подтискащия РіРѕ тунел, РІ който СЃРµ Рµ намирал. Дон РљРѕС…РѕС‚ Рµ търсещ човек, действащ Рё СЃРєРѕСЂРѕ осъзнава, че Рµ закован СЃ хиляда РѕРєРѕРІРё РІ най-тъмното ъгълче РЅР° РґСѓС?ата СЃРё, Р° благородният идалго Кихада (Кехада) всъщност РЅРµ Рµ той. РўРѕРІР° Рµ образ, създаден РѕС‚ другите, образ, еднакъв СЃ още стотици хиляди, образ, изплетен РѕС‚ оковите РјСѓ. <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] започва РґР° троС?Рё оковите СЃРё Рё СЃРєРѕСЂРѕ стига РґРѕ последната Рё най-тежката, РЅР° която РїРёС?Рµ “Рhttp://www.teenproblem.net/forumазум”, разбива Рё нея. Рhttp://www.teenproblem.net/forumицарят РЅР° Ла Манча Рµ вече свободен РґР° излезе, РЅРѕ както РІСЃСЏРєРѕ същество, стояло дълго РЅР° тъмно, излизайки РЅР° светло, очите РјСѓ РЅРµ виждат. Когато СЃРІРёРєРІР° СЃСЉСЃ светлината, <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] вижда един СЃРІСЏС‚ СЃ РіРѕСЂРё РѕС‚ вериги, РЅР° които СЃР° приковани милиони РґСѓС?Рё. Обаче това РЅСЏРјР° никакво значение, защото той Рµ себе СЃРё, той Рµ такъв, какъвто РёСЃРєР°, той преминал изпитанията. <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] Рµ попаднал РІ света РЅР° мечтите, където всичко съществува Рё може РґР° РёРјР°, което СЃРё пожелае. Окованите РґСѓС?Рё, осъзнавайки неограничени� �‚Рµ възможности РЅР° Дон-Кихотовата РґСѓС?Р°, започват РґР° викат РїРѕ рицаря. Р’СЉРІ физическия СЃРІСЏС‚, където идалгото СЃ РІСЉРЅС?ен РІРёРґ РЅР° Кехада Рµ всъщност <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b], виковете СЃРµ превръщат РІ клеймо Р·Р° свободата РјСѓ. Така търсещият човек започва РґР° разглежда Рё опознава РЅРѕРІРёСЏ СЃРІСЏС‚, Р·Р° който СЃРµ Рµ Р±РѕСЂРёР» толкова трудно. РЎРєРѕСЂРѕ разбира, че красотата Рё чудатостите, които открива, РјСѓ стават тягостни, тъй като РЅСЏРјР° СЃ РєРѕРіРѕ РґР° РіРё сподели. РўРѕР№ Рµ сам-самин, обграден РѕС‚ мечтите СЃРё Рё без приятел. След осъзнаването РЅР° болезнената истина, <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] СЂРµС?ава РґР° СЃРµ РІСЉСЂРЅРµ Рё РґР° сложи пак своите РѕРєРѕРІРё. Така той СЃРµ самооковава, РЅРѕ вече РјСѓ Рµ приятно, защото Рµ докоснал РІСЉР»С?ебството. Р?ронията Рµ, че оковите РјСѓ липсват, толкова дълго Рµ стоял СЃ тях, че те СЃР° станали едно цяло СЃ него, те СЃР° истинските РјСѓ приятели. Тяхното счупване Рµ означавало само потвърждение� �‚Рѕ РёРј. Така разумът РЅРµ Рµ напускал <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b], Р° само Рµ Р±РёР» потвърден. Чрез метафората РЅР° разсъдъка СЃРё той съзнава своята зависимост РѕС‚ реалния СЃРІСЏС‚, зависимост, чрез която съпоставя двата света, които Рµ открил РІ себе СЃРё.
Нещата, които <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] Рµ РІРёРґСЏР» Рё докоснал, РЅРµ СЃР° недостижими Р·Р° хората. РўРµ просто РЅРµ СЃР° СЃРµ старали РґР° РІРёРґСЏС‚. Р’ тяхното ежедневие РЅСЏРјР° място Р·Р° себетърсене, погълнати РѕС‚ всекидневиет� �ѕ СЃРё, хората СЃРµ превръщат РІ роботи, РІСЉСЂС?ейки само определени дейности без РґСѓС…РѕРІРЅРё цели.ЧовецитРµ допускат РґР° приемат самите себе СЃРё, мечтите Рё желанията СЃРё като част РѕС‚ тях, отричат Рё РіРё обявяват Р·Р° безумие. <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] РїСЂРѕСЏРІСЏРІР° истинската СЃРё същност, истинските СЃРё желания Рё обществото РіРѕ РѕР±СЏРІСЏРІР° Р·Р° луд, страхувайки СЃРµ РѕС‚ него. РџРѕ този начин хората прекъсват Рё последните СЃРё мостове РєСЉРј другото СЃРё аз, чрез което СЃРµ освобождава истинската РёРј идентичност. Отричайки Рё смеейки СЃРµ РЅР° <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b], те СЃРµ заключват РІСЃРµ РїРѕ-здраво РІ крепостите РЅР° РґСѓС?ите СЃРё, несъбрали смелост РґР° излязат срещу себе СЃРё. Смелостта, чрез която <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] постига пълна СЃРІРѕР±РѕРґР° Р·Р° РґСѓС…Р° СЃРё, РґР° СЃРµ чувства такъв, какъвто РёСЃРєР°, Рё РґР° прави това, което РёСЃРєР°. Поведението РјСѓ Рµ своенравно Рё безгрижно като РЅР° малко дете Рё това кара обществото РґР° РіРѕ отхвърли, виждайки РІ него части РѕС‚ най-съкровените СЃРё мечти. Р—Р° разлика РѕС‚ останалите, <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] разбива рамките РЅР° тогаваС?РЅРёСЏ ограничен човек, нещо,което РЅРµ може РґР° СЃРµ постигне РѕС‚ “здравомисле щия” човек, който Рµ РїРѕ-СЃРєРѕСЂРѕ здравонемислещ, тъй като мисленето, РІ каквато Рё РґР° Рµ насока, отваря Вратата.
<b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] Рµ изхвърлен РѕС‚ обществото заради различносттР� � СЃРё. Рhttp://www.teenproblem.net/forumазличност, основана РЅР° здравия разум РІ търсене РЅР° собствена идентичност. Донът, обявен Р·Р° безумец, Рµ просто човек,разбрал Рё открил себе СЃРё.

<b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон Кихот[/b] - безумец и мъдрец

През XVIРІ. РІ Р?спания СЃРµ РїРѕСЏРІСЏРІР° втората РїРѕ разпростране� �ЅРёРµ РІ света РєРЅРёРіР° след Библията - романът РЅР° Сервантес "ЗнаменитияС� �� идалго <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] РґРµ ла Манча". Още СЃ първата СЃРё част тази тровба събужда огромен интерес, който Рµ жив Рё РґРѕ днес.
РўРѕРІР°, което най-често занимава изследовател� �ёС‚Рµ РЅР° Сервантес Рё РЅР° неговото творчество, Рµ образът РЅР° главния герой Рё най-вече разумът РЅР° неговото безумие.
Мъдрец РІ своите намерения, РІ СЃРІРѕСЏ идеал Рё РІ словото, СЃ което РіРѕ РїСЂРѕРїРѕРІСЏРґРІР°, Рё безумец РІ действията СЃРё Рё РІ средствата, СЃ които СЃРё служи срещу злото, <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] тръгва РїРѕ света, Р·Р° РґР° РёРјР° днес човечествотРѕ един прекрасен модел Р·Р° РІРёСЃС?Р° нравственост .
РџСЂРѕР·СЂСЏР» истината РЅР° страС?ното време, РІ което живее, обикновеният, почти неизвестен РЅР° РЅРёРєРѕРіРѕ обеднял идалго РґРѕРЅ Кихада (Кесада, Кехана) СЂРµС?ава РґР° поправи света, РґР° РІСЉСЂРЅРµ хармонията РЅР° РёРґРµР°Р»РёР·РёСЂР°РЅРѕС ‚Рѕ минало, въплътено РѕС‚ него РІ мечтата РјСѓ Р·Р° Златния век. Многократно героят излага своите цели, споделя своите намерения, РѕС‚ които струят хуманизъм, готовност Р·Р° действие Рё Р·Р° саможертва РІ името РЅР° доброто Рё красивото. РўРѕР№ СЃРµ стреми "РґР° отмъщава Р·Р° РѕР±РёРґРё, РґР° премахва неправди, оправя неуредици, изкоренява злоупотреби Рё възстановява правата РЅР° онеправданит� �µ".
Задачите които СЃРё поставя идалгото, показват неговата СЃРїРѕСЃРѕР±РЅРѕСЃС‚ РґР° наблюдава, трезво РґР° преценява действителнР� �стта, РґР° РЅРµ затваря очите Рё сърцето СЃРё Р·Р° неправдата Рё социалните проблеми, Р·Р° страданията РЅР° хората около себе СЃРё. Състраданиет Рѕ РєСЉРј тяхната зла участ Рё любовта РјСѓ РєСЉРј всички онеправдани раждат хуманистичнР� �СЏ идеал РЅР° <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b]. Като типичен човек РѕС‚ Рhttp://www.teenproblem.net/forumенесанса, героят мечтае Р·Р° "Златния век", когато хората РЅРµ СЃР° знаели злокобните РґСѓРјРё "твое" Рё "РјРѕРµ", ползвали СЃР° СЃРµ направо РѕС‚ даровете РЅР° природата Рё СЃР° вижеели РІ "РјРёСЂ, приятелство Рё СЃРіРѕРІРѕСЂ". РџРѕ време РЅР° своите три РїРѕС…РѕРґР° Рё особено РїСЂРё последните РґРІР° идалгото, вече "посветен" РІ рицарско звание, допълва представата РЅР° читателя Р·Р° идеала, РєСЉРј който СЃРµ стреми, излагайки разбианията СЃРё идеалното общество, РІ което РЅСЏРјР° потисници Рё потискани, С…РѕСЂР° СЃ отнета СЃРІРѕР±РѕРґР°, престъпници, лъжци Рё личност без очи Р·Р° красотата...
Рhttp://www.teenproblem.net/forumицарят РЅР° печалния образ изгражда този идеален СЃРІСЏС‚ чрез своето РјСЉРґСЂРѕ слово РїРѕРґ формата РЅР° описания, разсъждения, разпалени СЃРїРѕСЂРѕРІРµ Рё най-вече - чрез съветите РєСЉРј Санчо - верния приятел Рё оръценосец. РќР° базата РЅР° тези РјСЉРґСЂРё съвети Рё РЅР° своята здрава селска РїСЂРёСЂРѕРґР° Санчо Панса, макар Рё подло измамен, изгражда прекрасен, хармоничен СЃРІСЏС‚ РЅР° "острова", който "управлява".
Р—Р° РґР° достигне СЃРІРѕСЏ идеал, идалгото Рµ убеден, че Рµ нужно действие. Рђ действеностС� ��Р° Рµ едно РѕС‚ най-важните измерения РЅР° ренесансоват� �° личност. Р?менно такава Рµ личността РЅР° Сервантесови� �Џ герой. Р—Р° съжаление обаче "рицарят РЅР° печалния образ" СЃРµ ражда твърде РєСЉСЃРЅРѕ - РїРѕ времето РЅР° кризата РЅР° хуманизма, РєСЂРёР·Р°, която изживява Рё самият той. РўСЏ СЃРµ РїРѕСЏРІСЏРІР° РІ резултат РЅР° сблъсъка РЅР° неговия РјСЉРґСЉСЂ хуманистичеР� � идеал СЃ грубата, жестока действителнР� �СЃС‚, РІ която героят живее Рё която РЅРµ СѓСЃРїСЏРІР° РґР° промени. Смъртта РјСѓ - може Р±Рё най-трагичният момент РІ романа, Рµ закономерна, защото РєСЉРј нея рицарят СЃСЏРєР°С? неотклонно РІСЉСЂРІРё през трудните РґРЅРё РЅР° своите РїРѕС…РѕРґРё. Защото РЅРµ открива подходящите средства, СЃ които РґР° РІРѕРґРё битката срещу злото. Неговият рицарски атрибути - въоръжение, РєРѕРЅ, оръценосец, дама РЅР° сърцето, израз РЅР° пародийното РІ романа, РіРѕ превръщат РІ комичен герой. Враговете, срещу които РІРѕРґРё многократнит Рµ СЃРё битки, Рё раните, които получава, превръщат постепенно комичното РІ трагично. Може Р±Рё РІ края РЅР° своите странствания Рё особено след като Рµ победен РѕС‚ РјРЅРёРјРёСЏ рицар РЅР° бялата луна, <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] разбита безсмислието РЅР° своята Р±РѕСЂР±Р°. Р? РїРѕРјСЉРґСЂСЏРІР°. РўРѕР·Рё факт тревожи читателя, обикнал "единственияС� � странстващ рицар" Рё повярвал РІ мъдростта РЅР° неговия прекрасен идеал. РўРѕР№ измъчва Рё Санчо - "единственияС� � странстващ оръженосец", защото селянинът РЅРµ само Рµ повярвал РІ мъдрите слова РЅР° <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b], РЅРµ само СЃРµ Рµ докоснал РґРѕ идеала РЅР° рицаря, Р° защото сам СЃРµ Рµ превърнал РІ пример Р·Р° хуманизъм Рё РІСЏСЂР°.
<b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] СѓРјРёСЂР°. РќРµ РІСЉРІ битките СЃРё СЃСЉСЃ злото Рё СЃ грозното РІ света, Р° РЅР° СЃРІРѕСЏ беден РѕРґСЉСЂ РІ Ла Манча. РќРѕ това РЅРµ означава СЃРјСЉСЂС‚ РЅР° идеала, защото СЃСЉСЃ своята РІРёСЃРѕРєР° нравственост Рё самоотвержен� �°С‚Р° СЃРё Р±РѕСЂР±Р° срещу злото <b style="color:black;background-color:#a0ffff">Дон РљРёС…РѕС‚[/b] заживява РёР·РІСЉРЅ Р?спания Рё XVIРІ., РёР·РІСЉРЅ страниците РЅР° творбата, чийто герой Рµ, Р·Р° РґР° СЃРµ превърне РІ модел РЅР° поведение Р·Р° всички времена.[/b]

Dano sym ti bila polezna

[ProstoAz]

Темата е стара! Последният цитат е абсолютно безсмислен!