Понякога, когато съм огорчена от живота, от трудностите в него, от проблемите, съм искала да умра. Но като се замисля...след като умра едва ли ще чувствам нещо, няма да е толкова страшно...но ще причиня много болка на семейството ми и близките ми. Като знам какво е да изгубиш близък и обичан човек, не бих искала да го причиня на семейството ми. Защото там някъде, горе, аз няма да усещам нищо, или може би ше имам някакво съществуване, но те ще скърбят за мен... Живота им коренно ще се промени, и ще ги направя нещастни..А аз не искам това, искам да са добре...и осъзнавам че трябва да живея, да се боря с трудностите, да продължа напред! Но дали ме е страх-може би, малко...О това, което оставям след себе си, и от това, което ме очаква там..