Застинали от мъка очи,
едно сърце пробито със стрели...
Лицето безмълвно стои,
душата е пропита с лъжи...
Доверие-какво е това?
Нещо забравено от вечността...
Съществува ли любов
Или е просто разкъсващ те зов?
Боли ли от вода...
Тогава,когато сълзите се превърнат в река?
Чувстваш вина,
Оставаш сама в сянката на нощта...
Едно момче...едни очи...
Едно момиче затворено в мечти.
Нима това е радостта?
Една неспираща тъга?
Усещаш трепета в гърдите,
Но защо тогава не свършват сълзите?
Всичко се повтаря,
Обичта бавно в своя пламък изгаря.