Аз пък имаХ един супер-дупер сладък кокер-шпаньол. Беше чисто черен на цвят и понеже го хранехме с доста богати и добре сварени телешки кокали беше станал направо царска порода. Не, нямам предвид, че е бил дебел. Напротив - беше доста атлетичен. Като беше бебе съм изкупувала сумати таблетки калций , за да не хване рахит. И го хранехме с тез кокалчета и първокласни кучешки храни и общо взето беше станал малко по-голям дори от колкото трябва. Имаше лъскава козина, като косите на тия мадами от рекламите на шампоани. Беше супер бърз и като кучетата в квартала се гонеха ги надбягваше всичките. И много добродушен - всички дечурлига в квартала му се кефеха. Какво стана ли? Ми, баба ми писна, че пускал много косми и много пари за доктори й струвал (много често му се забиваха усилчета по крачетата и в ушичките и трябваше да му ги вадят доктори) и аз като отидох на море или на село, не помня точно, и тя го продаде. Но това куче беше страхотно. Ако някой ще си взима куче...Аз мога да му кажа как да го отгледа