Последен полет над сивия град ,
безцветни капки дъжд стичат се пак.
Небето плаче със скрити сълзи ,
опитваш да скриеш сълзите и ти.

Отчаяно следваш неосъществими мечти ,
старателно търсиш в тъгата бели следи.
Потъваш във времето на лилавия мрак ,
надеждата хвърляш в малкия свят.

Букет от жестоко убити червени цветя ,
угасват завинаги светлините над града.
Болка злобно се впива в човешка душа,
бавно открадва нейната вечна топлота.